Ислямът в Руската федерация
Мюсюлманите в северен Кавказ
Северен Кавказ е регионът, където живеят най-много мюсюлмани в Руската федерация. На много места там е възможно да чуете езан по пет пъти в денонощието. След 1850 г. особено от Адъгея много мюсюлмани се изселват в Турция, където се слели с местното население.
Общ поглед върху региона:
Още в началото трябва да отбележим, че Руската федерация е страна, която обхваща голяма част от сушата, където живеят много етнически и религиозни групи със своя култура и цивилизация. Ислямът достига до тези места по времето на Хз. Омер.
Северен Кавказ е регион, населяван от руси, дагестанци, ногайци, чеченци, кабардинци, балкари, осетинци, карачаевци, черкези, ингуши, татари, тюркмени, азери, калмики и ахетински турци.
Северен Кавказ е регион, който се отличава със своите планини, равнини, долини, плодородни земи, буйни води и прекрасни природни особености, сред които живее гостолюбиво и великодушно население, известно със своята богата история и култура.
Северен Кавказ е регион, където обитават най-много мюсюлмани в Руската федерация. Най-малко 40 на сто от мюсюлманите в страната живеят в този край, където се намират и най-много джамии. В Северен Кавказ езан се чува по пет пъти на ден и хората вече свободно изповядват своята вяра.
Ставрополският край по-рано бил в рамките на Карачаево-черкезкото мюфтийство, но от месец май на 2010 г. е със самостоятелен статут. Създаден е Координационен център на религиозните управления на мюсюлманите в Северен Кавказ, който не влиза в Ставрополския край. Негов председател е мюфтията на Карачаево-черкезкия край – Исмаил Бердиев. Този център, наравно с Председателството на съвета на мюфтиите на Русия и Центъра за религиозното управление на мюсюлманите в Русия, са включени в протокола на Кремъл и имат статут на Религиозно управление на северокавказките мюсюлмани.
В автономната Карачаево-черкезка република с площ от 14100 км2 и според преброяването през 2002 г. живеят 440 000 души - 40 на сто от населението са карачаевци; 11 на сто са черкези; 34 на сто са руси; 7 на сто са абхазци и 4 на сто са ногайци и други малцинства.
От населението 65 на сто са мюсюлмани, а 35 на сто – християни. Столица е гр. Черкеск. Официални езици в републиката са руският, карачаево-малкарският тюркски език и черкезкият. Имат си мюфтийство, изградено през 1991 г., с 127 джамии. През 2010 г. тържествено е чествана 20-годишнината от учредяването на мюфтийството. Републиката е разделена на 20 райони, където има по един имам-председател, на когото са подчинени всички джамии заедно с персонала в тях. Имамите-председатели се ръководят от мюфтията на републиката. В страната действа и ислямски институт, учреден през 1993 г. В него учат 93 студенти, 55 от които – редовно обучение, а 26 са девойки. Знае се, че ислямът идва по тези места много отдавна и получава широко разпространение. Дори се говори, че турският пътешественик Евлия Челеби е описал джамиите в този край. Мюсюлманите в републиката са привърженици на Матуриди, а в действията си са ханефии. Затова и името на ислямския институт е „Имам Ебу Ханифе“.
След като изповядването на исляма става свободно през 1990 г., започва усилено строителство на джамии. Част от тях са построени от богати дарители, а друга част са изградени чрез средства от населението.
В Карачаево-черкезката република мюсюлманите водят активен религиозен живот. Затова свидетелства и факта, че близо 300 души всяка година посещават светите места и стават хаджии. Разноските се покриват от заможните им събратя.
Когато стъпих на територията на републиката, бях посрещнат от валията на Малък Карачай – Рамазан Байрамуков и заместника му Исмаил Чокчаев и министъра по религиозните дела на републиката – Евгений Кратов. Младежи в национални носии ми поднесоха сол, йогурт и месо.
Имах сърдечна и ползотворна среща с президента на страната Мустафа Азрет Алиевич. Още от летището ме придружаваше мюфтията Исмаил Бердиев. В продължение на три дни обходихме и разгледахме по-важните джамии. Срещнахме се и се запознахме с имамите и джемаата в тях. Станах свидетел как се препълни джамията в гр. Дружба и джемаатът се изля по улицата...
Когато отдалеч се показа гр. Карачай, придружителят ми каза: „Ето я джамията, която се строи с помощта на турския Диянет. Бях наистина трогнат. Имамът и ръководството на джамията ми изказаха своята благодарност и признателност и ме помолиха да предам на Председателството на Диянет поздравите и благодарностите им за оказаната им голяма помощ. Навсякъде, където ходихме, видяхме джамии, чиито строителство бе започнато и временно спряно поради липса на средства. Най-много обаче ме развълнува джамията в Хабез, където живеят предимно черкези. Населението на града наброява около 5000 души. Един черкезин, на когото дядо му през 1890 г. се изселил в Турция, се върнал в родината си през 1990 г. С парите от пенсията си и насъбраните от мюсюлманите средства поръчал проектите за джамия и започнал да строи. Достигнал до кубето, но през 2000 г. починал. С това спряло и строителството... чак до посещението ни. Човекът с най-добри намерения пожелал да построи храм в родния град на дедите си, ала смъртта му попречила. Припомням чистосърдечната постъпка на този мюсюлманин на мюфтията Исмаил Бердиев и кмета на града. Те веднага схванаха намека ми и обещаха в най-скоро време да довършат строежа на храма.
През дните на посещението ми в републиката се убедих, че най-добри отношения между Диянета и мюфтийствата в Руската федерация имат с мюфтийството в Карачаево-черкезката република.
Бекир Герек
Портал 
