Хазрети Осман – пример за поведение
Хазрети Осман бин Аффан е от местните жители на Мекка и произхождал от семейство Юмеййе на племето курайшити. Той е третият от хулефаи-р-рашидин, бил е 12 години халиф през (644-656 г).
Хазрети Осман се родил 6 години след битката със слоновете в гр. Таиф. Баща му Аффан – един от най-богатите търговци на курейш починал още в годините на невежеството, а майка му Ерва била дъщеря на лелята на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) – Юммю Хавим Байза. През младежките си години Хз. Осман се занимавал с търговия и заемал едно от челните места сред търговците в Мекка. Той приел исляма чрез Хз. Ебу Бекир и бил сред първите десет мюсюлмани.
Хз. Осман се оженил за дъщерята на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) - Рукие и заедно с нея през 615 г. се преселил в Етиопия. След женитбата им се родил син – Абдуллах, за което му е присвоена фамилията Ебу Абдуллах. След една година Хз. Осман се завърнал от Етиопия, а при преселението на мюсюлманите в Медина участвал в кервана им. Когато под ръководството на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) станало побратимяването между мухаджирите (преселници) и енсара (местните жители на Медина), Хз. Осман се сприятелил с Евс б. Сабит. Когато решил да тръгне за битката при Бедир, Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) го оставил при болната си съпруга Рукие, а в деня на победата при Бедир радостта му се смесила със скръбта от загубата й.
По-късно нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) оженил Хз. Осман за дъщеря си Юммю Гюлсюм. Само че и тя починала през 630 г. Тогава нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Ако имах още една дъщеря, бих я дал на Осман“, с което показал колко много го е ценял. Тъй като Хз. Осман бил женен за две дъщери на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), бил назован “Зиннурейн” (притежател на две сияния)
Преди сключването на мирното споразумение при Худейбие, Хз. Осман бил изпратен като посланик в Мекка. Затова че се върнал със закъснение и поради слуха, че бил умъртвен, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) получил одобрение от сахабиите да тръгне на поход срещу езичниците съгласно международно установените правила при убийството на посланик. Но тъй като било сключено споразумение с езичниците, не се е прибягнало до война.
По време на халифствата на Хз. Ебу Бекир и Хз. Омер бил техен съветник. Подкрепял е идеята завладените територии да не се разпределят между победителите, а да останат в ръцете на земевладелците.
Избирането на Хз. Осман за халиф и управлението му
Когато Хз. Омер през 644 г. бил тежко ранен, в Месджиди Небеви бил избран съвет за избор на нов халиф (наместник на Пейгамбера), в който влезли сахабиите, предизвестени с Дженнет: Хз. Осман, Хз. Али, Абдуррахман б. Авф, Сад б. Еби Ваккас, Талха б. Убейдуллах, Зюбейр б. Аввам.
Абдуррахман б. Авф предложил един от тях да ръководи избора, при който с одобрението на останалите членове бил избран за съдия.
Абдуррахман б. Авф разговарял обстойно с членовете на съвета като ги затворил в отделни стаи, за да не си влияят. Освен това той излязъл навън и се срещнал с представителите на мухаджирите и енсара, срещнал както и с валиите, които се връщали от хадж, с командирите на войската и племенните вождове. След продължилите тридневни разговори, на четвъртия ден събрал асхаба в Месджиди Небеви. Повикал и Хз. Али и Хз. Осман и поискал гаранция, че ако бъдат одобрени, ще спазват Книгата на Аллах, сюннета на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) и практиката на първите двама халифи. Хз. Али отговорил: “Според силите, възможностите и познанията си!” А отговора на Хз. Осман бил: “С цената на всичко ще спазвам изискванията на Аллаховата Книга, сюннета на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) и ще продължа практиката на предишните двама халифи”. Тогава Абдуррахман Авф проявил лоялност към Хз. Осман, след което Хз. Али и останалите сахабии направили същото. По такъв начин започнало 12-годишното му управление, през което приключило покоряването на Иран и били организирани походи към Хорасан. Завладени били Грузия, Дагестан и Афганистан, както и територии в Северна Африка. Абдуллах б. Сад б. Сарх възвърнал Александрия от Византия и напреднал до Тунис. Валията на Сирия – Муавие с разрешението на Хз. Осман организирал поход срещу Кипър, като го задължил да му се изплащат данъци. Първите шест години от управлението му преминали в мир и спокойствие, благодарение на новозавладените земи нараснало благоденствието на народа.
Едно от най-големите забележителности на тази епоха е подвързването и размножаването на Коран-и Керим във вида, с който разполагаме сега. Комисия под председателството на Зейд. б. Сабит взели мусхафа (тома), съставен по времето на Хз. Ебу Бекир и съхраняван при една от съпругите на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), дъщерята на Хз. Омер – Хз. Хафза. След това Коранът бил размножен и изпратен по един екземпляр в по-големите градове. При тази дейност сахабиите действали единно и без възражение.
Големият заговор и смъртта на Хз. Осман
През втората половина от управлението на Хз. Осман, поради някои непривични действия на валиите на Куфе, Басра и Египет, които били близки роднини на халифа, започнали сериозни безпокойства и оплаквания. Те довели продължаващото и до ден днешен влияние на „първия голям заговор“ в ислямската история, с който се започват бунтовете и борбите.
Евреинът от Йемен – Абдуллах б. Себе по времето на Хз. Осман пристигнал в Медина и приел исляма. Надявал се Хз. Осман да му възложи някаква длъжност в държавната йерархия. След като това не се реализирало, той се присламчил към опозиционната група. Благодарение на връзките си с първенците в тази опозиция, създадена против районните валии и подстрекателствата, обстановката се усложнила още повече. В едно писмо, написано от Ибни Себе, но звучащо като да е от Хз. Али, Хз. Айше, Талха и Зубейр се отправяли тежки обвинения и критики срещу валиите, а така също и към Хз. Осман. Тези писма породили голям отзвук в цялата ислямска територия и засилили опозиционния фронт. Ибни Себе, развивайки своята мисъл, че „Всеки Пейгамбер има свой наследник, а наследник на нашия Пейгамбер се явява Хз. Али, а първите трима халифи узурпирали правото му“. По такъв начин той искал да се възползва от влиянието на Хз. Али, без неговото знание. Три групи, чиито численост били между 600 и 1000 човека по време на хадж, пристигнали от Басра, Куфе и Египет в Медина и поискали да се срещнат с Хз. Осман. Египтяните успели да издействат назначаването на Мухаммед б. Ебу Бекир за валия на страната им. А останалите групи, чиито желания били отхвърлени, тръгнали към регионите си. Тогава с викове на възхвала и величие на Аллах (текбири) навлезли в Медина и обградили дома на Хз. Осман. До последната десетдневка на обсадата, продължила близо два месеца, разрешавали Хз. Осман да напуска дома си и да ръководи намазите.
А мединците, които не допускали, че може да бъде пожертван халифът им Хз. Осман не взели никакви мерки за безопасността му: С някои искания за защита пък не се съгласил и той. Тъй като това станало в дните на хадж, повечето мюсюлмани били в Мекка. Ето защо нямало отбранителна сила, която да се противопостави на бунтовниците. Хз. Осман приел и се срещнал с тях и по редица въпроси успял да ги убеди. Само че словото на главния му секретар Мерван бин Хаким, разрешено от Хз. Осман, наляло още масло в огъня. Този път се изправили срещу Хз. Осман, че го държи при себе си и му забранили повече да не напуска дома си. Бунтарите открито го призовавали да се оттегли от длъжността си като заяввали, че в противен случай ще го убият. Хз. Осман от своя страна сънувал Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), който му казал: “Утре ще бъдем заедно на ифтара”. Под въздействието на този сън, Хз. Осман очаквал края си. Въпреки това по нареждане на Хз. Али, млади сахабии като Хз. Хасан, Хз. Хюсеин, Мухаммед бин Талха и Абдуллах бин Зубейр пазели пред дома му, за да не му навредят.
Бунтовниците обаче бързали да свършат своето пъклено дело преди хаджиите да се завърнат от Мекка. На 18 зилхидже 15/17 юни 656 г. привечер няколко бунтовници от Египет, сред които и Мухаммед, сина на Хз. Ебу Бекир, нахлули в дома на Хз. Осман от долепената до дома му къща. Има предание, че при неуместните приказки на Мухаммед б. Ебу Бекир Хз. Осман му казал: „Ако баща ти би те видял в това състояние, много би се натъжил“. Бунтовниците пожертвали Хз. Осман в момента, в който той четял Корана, Съпругата му, която се опитала да се намеси в нападението, също била ранена в ръката си. Бунтовниците попречили и на изпращането му – едва след три дни привечер с помощта на някои сахабии бил погребан в Дженнетюл баки.
Сред причините за войните при Джемел и Съффин са пожертването на Хз. Осман. В основата на противопоставянето между привържениците на сунна и шиа, която продължава и до ден днешен, отново лежи това злокобно дело. Ислямските учени обясняват причините за действията на лицата, които твърдели, че са мюсюлмани, а посегнали на своя халиф:
Хз. Осман назначил свои близки на държавни длъжности, което членовете на другите племена не посрещнали добре с мотива, че подкрепя хората от своето племе.
Фактът, че събраните данъци отивали в Медина, намалили заплатите на войниците и други подобни икономически причини довели до настъпването на финансова криза в иначе забогателия чрез завоеванието на нови земи.
Подстрекателската дейност на Абдуллах бин Себе също подготвила почвата за лесното възпламеняване на огъня на раздора.
Каквито и да са причините, с нито една от тях не може да се оправдае пожертването на този достоен и ценен сподвижник.
Достойнствата на Хз. Осман
Хз. Осман се изявил сред есхаби кирама (приближените на Хз. Мухаммед) със своето поведение и нравственост. Бил един от ашере-и мюбешшере (от предизвестените с Дженнета сахабии). Заслужено е назоваван – мъдреца на нравствеността. За Хз. Осман нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) казвал: „Не трябва ли аз да изпитвам неудобство от човек, от когото се засрамват дори ангелите?“ (Муслим) или: „Всеки Пейгамбер има свой другар в Дженнета. Мой приятел в Дженнета е Осман“. (Тирмизи, Менекъб, 19)
Хз. Осман, който прекарвал повечето от времето си в ибадети, бил благороден, щедър и великодушен човек. Именно той направил най-голямото дарение при организираната кампания за въоръжаването на армията преди похода в Тебюк. В дните на криза за вода за пиене в Медина дал 35 000 дирхема за купуването на кладенеца Руме от един евреин. По времето на управлението на Хз. Ебу Бекир изкупил товара на 1000 камили с жито, стафиди и зехтин и ги раздал на нямащите. При разширяването на Месджиди Небеви отпуснал 10 000 дирхема.
Хз. Осман бил уважавана личност и като учен. Според преданието най-добре е знаел в каква последователност и кои места да се посетят при поклонението хадж. Знаел е наизуст айетите на Корана, поради което бил един от малцината сахабии, които можели да изкажат фетви приживе на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем).
Мукаддер Ариф Юксел
Портал 
