Мюсюлманите в Руската федерация
Най-старото религиозно управление на мюсюлманите в Руската федерация се намира в столицата на Башкирия – гр. Уфа и се нарича Централно религиозно управление на мюсюлманите в Русия. Негов председател от 1980 г. насам е шейхулислямът, главният мюфтия Талгат Таджуддин.
Централното религиозно управление на мюсюлманите в Русия е създадено след учредяване на Съвета на улемите по нареждане на царица Екатерина II през 1789 г. в гр. Оренбург за посрещане религиозните нужди на мюсюлманите в Русия, Казахстан, Татаристан и Башкирия и гарантиране на религиозните им свободи. През 1790 г. в гр. Уфа е учредено Централно религиозно управление на мюсюлманите в Русия начело с назначения от правителството мюфтия с месечно възнаграждение. Това продължило до създаването на Съюза на съветските социалистически републики – СССР. Талгат Таджуддин е 12-ият поред главен мюфтия.
След учредяването на Централното религиозно управление е станало възможно отпечатването на необходимите религиозни книги и строежа на дървени религиозни храмове – джамии в онези райони на страната, където мюсюлманите са болшинството от населението. По-късно се пристъпило към построяването на каменни джамии, минарета и медресета. Сега става ясно, че през 1917 г. в страната е имало 7500, а през 1928 г. – 14 500 джамии към религиозното управление. През 1928 г., с настъпването на сталинизма били забранени всякакви религии, съборени са множество църкви, джамии и др. като част от тях са превърнати в казина, барове, конюшни и складове.
Централното религиозно управление на мюсюлманите в Русия и СССР до 1940 г. остава единственото религиозно управление на мюсюлманите. През 1940 г. по заповед на Сталин техният брой е 3. Наред с Централното управление в Уфа били учредени Религиозно управление на мюсюлманите в Кавказ и Северен Кавказ с център в Баку и Централно религиозно управление на мюсюлманите в Средна Азия и Казахстан с център Бухара.
След създаването на Руската федерация през 1991 г. от нея отпада Северокавказкото управление.
През 1980 г. броят на оцелелите джамии в страната са 94. От тях 15 се намират в Татаристан, а 16 – в Башкирия. След 1990 г. започва и продължава строителството на нови джамии в районите, където масово живеят мюсюлмани като Татаристан, Башкирия, Чувашия, Челябинска област и областите Самара, Астрахан, Перм, околностите им и другаде. Днес към Централното управление на мюсюлманите в Русия има 25 районни мюфтийства като тези в Чувашия, Мордова, Челябинск, Курган, Санкт Петербург, Владимир, Уляновск, Самара, Астрахан, Волгоград, Саратов, Сибир и азиатската територия на Русия. В границите на Руската федерация действат около 2000 джамии и месджиди, 600 от които в Башкирия. Към тях трябва да прибавим и близо 1500 религиозни структури. В гр. Уфа е открит Ислямски университет, както и двугодишни училища и медресета.
Централното религиозно управление от учредяването си до днес е изпълнявало и продължава да изпълнява много важни функции. Наред с даването на разрешителни за строеж на джамии, месджиди и минарета, назначава ректорите на религиозните училища и медресетата, имамите и мюеззините в джамиите, сключването на религиозни бракове, гледане на личните и имуществени дела на мюсюлманите; проблемите, свързани с вакъфите, религиозните издания, решаването на вътрешносемейни проблеми, записване на новородените и др. Освен това те подпомагат новоприелите исляма, организират професионални курсове със служители на джамиите и начинаещите имами.
Едно от най-важните прояви на Централното религиозно управление на мюсюлманите в Русия са честванията на годишнината от приемането на исляма във Волжско-Уралското българско ханство.
Религиозният живот в Башкирската автономна република
Башкирия е автономна република в състава на Руската федерация. Територията й възлиза на 143 600 кв. км, с население от 4 милиона души. Тя е най-гъсто населената и с голям икономически потенциал република. Столицата й град Уфа е с едномилионно население, един от големите градове на федерацията. Башкирия се намира на границата на Азия и Европа като 50 на сто от населението й са мюсюлмани. В заобикалящите я автономни области също така обитават мюсюлмани.
В Уфа се намира едно от трите централни религиозни управления на мюсюлманите в Русия. Председателят на управлението е Талгат Таджуддин. Отделно от тях в Уфа има и Религиозно управление – мюфтийство на мюсюлманите в Башкирия. Главният мюфтия е Нур Мухаммед Нигматуллин, на подчинение на съвета на мюфтиите в Русия, намиращ се в Москва.
През съветско време в Башкирия действали 16 джамии. Днес броят им е достигнал 1000, от тях 400 са на подчинение на Главното мюфтийство на Башкирия, а 600 – на Централното религиозно управление на мюсюлманите в Русия. Освен това в Уфа е и едно от най-значимите учебни заведения в страната – Ислямския университет в Русия, медресетата Алие и Голие, медресето “Мерйем Султан Ана”, открито от мюфтийството на Башкирия. В републиката действа и Октябърското медресе към Централното религиозно управление и други медресета.
Сградата на Централното управление е исторически паметник на културата, до него се издига Улу джамия и Ляле джамия, които са най-важните в Уфа. В градината на Улу джамия са погребани предишните главни мюфтии на страната. В централната джамия се изпълняват намазите по време на Рамазан и Курбан байрам, като хутбетата се четат от главния мюфтия Талгат Таджуддин, който ръководи и намазите. Хутбетата по време на празничните намази и самите намази се предават на живо по руската телевизия и се наблюдават от цялата страна.
По време на петъчните намази джамията се изпълва до краен предел. Към нея се организират курсове за изучаване на Коран-и Керим за мъжете и за жените.
Ляле джамия е много красива и изящна, отличава се със съвременната си архитектура. В приземията й се помещава Факултета по задочно обучение към Руския ислямски университет, където се обучават младежи и девойки. Тук получават образование не само мюсюлмани от Башкирия, но и от цяла Русия.
Руският ислямски университет в Уфа
Ислямският университет в Уфа е създаден на мястото и в сградите на историческите медресета Галие и Хюсейние от страна на Централното религиозно управление на мюсюлманите в Русия. Ректор е мюфтията Ринат Раев. Университетът има теолого-педагогически и задочен факултет. В него се обучават 130 редовни студенти, а в задочния – 600 като за преподаватели са привлечени 27 специалисти по религиозни и 10 по други дисциплини. Това е един от най-важните ислямски университети в страната. Освен него в Чувашия, Октябърск, Уляновск и Челябинск действат и тригодишни висши училища. Башкирският държавен педагогически университет подпомага изцяло развитието и укрепването на Ислямския университет в страната.
Пример на саможертва в името на исляма
Срокът на обучение в задочния факултет на Ислямския университет е 5 години. Тук се записват и студенти извън Башкирия. За тях няма възрастово ограничение. Тъй като пристигат отдалече, осигурява им се пансион. Голяма част от тях са женени и в доста напреднала възраст. Женените кандидат-студенти представят бележка от съпрузите си, че нямат нищо против да остават в пансиона. Записалите се студенти в продължение на 30 дни посещават лекции, след което се връщат по домовете си. След половин година отново идват за един месец. По такъв начин за 5 години им се събират 10 месеца, през които се научават да четат Корана, да изпълняват ибадетите си. Част от тях се връщат по родните си места, където служат като имами и обучават населението на това, което са научили в института. Фактът, че тези мъже и жени, достигнали определена възраст, оставят за определено време семейството и децата си, за да изучат религията си, тази тяхна саможертва напомня самоотдайността на първите мюсюлмани. Това е блестящ пример, който показва желанието на хората, които след 70 години комунизъм се стараят да усвоят своята религия и да заживеят с нея.
Бекир Герек