Не отлагай! Утрешният ден е днес!Отлагането на днешната задача за утре допринася за създаването на лъжлива утеха у човека. Във всеки етап от своя живот той изпитва краткото и преходно спокойствие от отлагането на всичките неща, които е трябвало да извършим.
Отскоро се ширят някои изрази от рода на: „Стоте неща, които трябва да направя, преди да умра!“ Или се описват местата, които да се посетят, преди да се умре; книгите, които да се изчетат; или храните, които да се вкусят. Когато човек не е изпълнил едно от тях, чувства, че нещо му липсва.
Ала у нас битуват други изказвания от рода на: Защо да го отлагаш за утре, когато някой може да я свърши“. Или: „Защо да я отлагаш за утре, когато можеш да я свършиш в други ден.“ и т.н. Да, има не сто неща, а много повече, за да се изпита насладата от живота, преди да се умре. Но след този кратък и преходен живот следва друг – вечен. А дали за него можем да съставим списък с неотложните неща, без които не можем?
Опитахме се да опишем нещата, които непременно трябва да се направят, преди да се умре и които са своеобразно вложение в утрешния живот.
Нека в списъка да включим онези неща, които трябва да извършим през живота си, независимо от възрастта, пола, положението, което заемаме, състоянието ни и т.н. Този списък може да бъде удължен в зависимост от положението, важността и др.
• Никога не отлагай мисленето и споменаването на Аллах.
• Всеки ден прочитай поне по няколко страници от Корана!
• Опитай се да запазиш поне мисловно връзката си с Корана!
Този въпрос никога да не отпада от дневния ти ред!
Не забравяй, че намазите имат изключително значение. Никога не изпадай в грешката: „И без намазите можеш да си мюсюлманин!“ Намазът те отличава от останалите. Никога не ги отлагай!
• Винаги и навсякъде, независимо дали си в автобус или в кола, или вървиш сам, ти прославяй Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Така и така времето минава. Всяка прослава на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) заздравява връзката ни с него. За каквото и да се сещаш, споменавай и него!
• Нека най-голямата цел на живота ти бъде да радваш хората без разлика с възможностите, с които разполагаш – било с усмивка, било с хубави думи.
• Ако родителите ти са живи – това е велико благодеяние на Аллах към теб. И направи колкото е възможно повече добрини. Уважавай всички възрастни край теб като свои родители. И не забравяй, че един ден и ти ще остарееш и ще се нуждаеш от помощта на другите.
• Не чакай да забогатееш, за да подкрепяш изхранването на другите. Богатството не е условие за това. Човек да помага според възможностите си.
• Ако имаш възможност – иди на поклонение хадж. Не отлагай този ибадет.
• Проливай сълзи за Аллах. Вземи поука от своето положение и от това на мюсюлманите. Не казвай: „Аз се спасих!“
• С посещенията в домовете за сираци и възрастни, на гробове и затвори, човек придобива навика да благодари. И се научава да цени онова, което притежава. Не стой далеч от унижените и оскърбените!
Този списък може да се удължи още. Но все пак се налага човекът в своя къс и преходен живот да подготви някои неща, които ще отнесе в отвъдния свят. Няма нищо по-горчиво да се явиш пред Аллах с празни ръце, празно сърце, без мисли и без споменавания.
„Никога да не се надяваме само на ибадетите, които извършваме, а внимателно да правим всичко, което се иска от нас. Никога да не казваме: „Един ден ще го направя!“ Нека не го отлагаме. Утрешният ден е днешният!
Салих Зеки МеричИзточник 
Портал 
