Религия и традиции

Религия и традиции

Традициите са своеобразни навици, които са запазени в общата памет на поколенията от миналото до сега. Те улесняват живота като уреждат взаимоотношенията между хората. Като се има предвид широкия обхват на обществения живот, ще се види, че те уреждат редица важни проблеми, за които не са създадени законови положения. В това отношение става ясно защо обичаите имат законови стойности.
Познаването на факторите, които представляват източници, за образуването на традициите оказват въздействие върху отношението на хората към тях. А основният източник, който съдейства за образуването на традициите представлява религията. Когато погледнем как протича индивидуалния живот на хората, ще се види, че в техния жизнен опит важно място заемат онези неща, които са свързани с вярата и обичаите. Историческият опит също така потвърждава огромното влияние на религията върху традициите и обичаите. Фактът, че първият човек е бил и първият пророк, ще ни улесни да разберем участието на божествената воля в историческите явления.
В различните периоди волята на Аллах оказвала влияние върху живота на хората посредством своите пророци и свещени книги, които са ги призовавали да останат верни на своята същност.
Най-последният и същевременно и най-съвършеният свещен призив, отправен към хората в протежение на историята остава исляма. Факт е, че ислямът е участвал във всеки етап от живота на вярващите хора, т.е., че той е предвидил уредби, свързани с индивидуалния и обществения живот на човека и е оказвал определящо влияние върху дейността и религиозното поведение на вярващите хора. Следователно от това ще се види, че традициите, обичаите и навиците, които мюсюлманите са изградили в продължение на своята история, не е възможно да бъдат разгледани отделно и откъснати от исляма. Въз основа и под светлината на своята собствена вяра, ибадети и нравствени принципи ислямът е оформил традициите на мюсюлманите като вечен източник на прекрасните образци, постигнати в областта на науката, политиката, обществения и културния живот.
Във всяка епоха е имало хора, които са получавали своя дан от мъдростта на Аллах и чрез които се усещало пророческото присъствие в живота на обществото и които със своето поведение и присъствие са давали своя принос за образуване на същинските традиции в живота на хората. В този смисъл след смъртта на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), в един момент, в който неговите последователи – сахабиите – са преживели етапа на невъзможността да осмислят това състояние, много е знаменателна намесата на Ебу Бекир в случая. Заслужава да се отбележи неговият мъдър и далновиден подход към проблема. Той е послужил за установяването на една истинска и жизнено важна традиция в ислямското общество. Както е известно, когато Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) преминава във вечността, мнозина от сахабиите са изпитали трудности при възприемането на този факт. Дори Хз. Омер с ярост е заявил, че ще се изправи срещу всеки, който припише простосмъртност на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). В този момент Хз. Ебу Бекир се изправил върху един камък и изрекъл следните исторически слова:
„Всеки, който боготворява Мухаммед, трябва да знае, че той е мъртъв, а който почита Аллах – трябва да знае, че Той е вечен и безсмъртен!“ (Бухари) Ако Хз. Ебу Бекир не беше се изявил в този миг по този начин, днес навярно, в ислямските общности щяхме да наблюдаваме следите на някакви християнски навеи в традициите ни.
Неистинските традиции пък съдържат отрицателните форми на тези традиции. Такава една традиция получава своята подкрепа от абсолютизирането на нещо, което се случило в миналото. В тяхната основа лежи по-скоро обществената практика отколкото принципите. Някои учени квалифицират подобни форми на традицията като „традиционализъм“. Коран-и Керим описва по следния начин връзката, която идолопоклонниците изграждат между стародавните приложения и традицията, която получава своята „святост“ от опита на предците: „И да не кажете: „Нашите бащи съдружаваха преди, а ние бяхме потомство след тях. Нима ще ни унищожи заради онова, което провалящите вършеха?“ (ел-Араф, 173)
При този явен призив на Свещения Коран, естествено е, че не може да се приеме валидността на някакви си традиционализми.
От гледна точка на компетентните източници традициите могат да се разглеждат като истински и неистински. Истинските традиции са целостта от онези неща, които са възникнали поради необходимостта от уреждане на живота на хората съгласно повелите на Свещения Коран и сюннета и които посредством обществената практика с времето се превърнали в обичаи.
Когато погледнем към религиозните изяви и традиции, които се практикуват в живота на обществото ще видим, че пророците с повтарящи се призиви са приканвали хората към една обща идея каквато е единния Аллах. Историята ни доказва непрекъснатостта на тази идея. Както в един известен израз се казва: „Мелницата на исляма е продължителна и трайна“. Впрочем в обръщението на Аллах към нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), което намираме в Свещения Коран се настоява първо той да призовава хората преди всичко да признаят неговото пророчество, а след това и пророчествата на онези пратеници, които се наели със същата задача: „Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Аллах, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. И казаха: „Разлика не правим между никого от Неговите пратеници“. И рекоха: „Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Аллах наш! Към Теб е завръщането!“ (ел-Бакара, 285) Коранът настоява човек да изгради здрави, жизнени връзки със собственото си минало. „Аллах иска да ви разясни и да ви насочи по пътищата на онези, които бяха преди вас, и да приеме покаянието ви. Аллах е всезнаещ, всемъдър.“
По този именно начин човек се усеща и се вижда като законен представител на една истинска верига от поколения. Ако при това положение трябва да назовем един феномен, наречен традиция със законното й значение, то трябва да назовем, че нейните граници са очертани от вярата в Аллах, и съзнанието да се спазват Неговите повели и забрани. Човешката история е била свидетелка на подобна една традиция в миналото, което продължава и сега.
Ислямът не може да пренебрегва реалността, че обществените традиции не са прости формации. Заедно с това обаче не вижда нищо лошо да приеме някои елементи, които не противоречат на идеята за единния Аллах.
доц. д-р Фатих Озкан

Източник