Ислямът – религия на мира

Ислямът – религия на мира

Ислямът е религията на Всевишния Аллах към всички хора, независимо от религиозната и етническата им принадлежност, цвета на кожата или техния пол. Идва, за да потвърди посланието на предишните пратеници от Аллах, които са призовавали към вяра и подчинение на Единствения Господар на световете, и напътствали човечеството към морални ценности, любов, състрадание и милост. Учи човека на справедливост, толерантност, подържане на добри взаимоотношения и разбирателство с всички хора и призовава към зачитане правата на създанията, заради обичта към Създателя и забранява гнета и извършването на престъпления. Всички тези неща са задължителни за спазване в реалния живот на мюсюлманина и не са теоретични постановки. Обявява за неприкосновени свободата, правата, имуществото и живота на всеки човек, като цели тяхното опазване. Това са решаващи фактори за постигане на спокойствие, сигурност и щастие. Свещеният Коран и сюннетът са основни източници на напътствия за мюсюлманите и водител към добродетелността и човечността. Аллах Теаля повелява:
„И ти низпослахме Корана с истината, за да потвърди Писанията преди него и да бъде техен свидетел. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им вместо истината, която си получил! За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините!“ (ел-Маиде, 5:48)
Ръководени от тези принципи, мюсюлманите са пример за спазване на правата на другите хора. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е първият миротворец, който сключва договор за мирно съжителство между различните общности в Медина, като всеки, който го е подписал, получава гаранция за мир, свобода, независимост и равноправие. Това споразумение е довод, че според исляма религиозните различия не са пречка за разбирателство и съвместно съжителство, достатъчно е само да се изпълняват правните, човешките и моралните норми, които взаимно са приели. По време на прощалната проповед, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), обръщайки се към всички хора, казва:
“...О, хора! Вашият господар е Един. Имате общ баща, всички сте чеда на Адем, а той е сътворен от кал. Както арабинът не превъзхожда човек, който не е арабин, и неарабинът не стои над арабина, така и червенокожият не превъзхожда тъмнокожия, и тъмнокожият не стои над червенокожия, превъзходството е в благочестието и страха от Аллах. Най-превъзходният при Аллах е най-богобоязливият...”
Съществуването ни по тези земи и разнообразието ни е като градина с различни цветя и това е факт, резултат от благоволението на Създателя, ние трябва да го приемем, да се съобразяваме с повелите на Всевишния и напътствията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), както и със законите в страната. Ние като мюсюлмани трябва да изясним позицията на исляма по отношение на представителите на различните религии, тъй като то е съвсем ясно и практически доказано, с което ще защитим религията и правата си. Като доказателство за това ще вземем айетите на Свещения Коран, живота на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), неговите хадиси и примера на последователите му. Това е нашият ориентир в пътя ни към толерантността и мирното съжителство. Всевишният Аллах повелява:
„Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата.“ (ел-Бакара, 2:256)
В основата на този айет е свободата на избор, тоест всеки избира религията си. И в същото време Всевишният Аллах ни известява за истината, която да предпочетем. Аллах Аззе ве Джелле повелява:
„Низпослахме Ние на теб [о, Мухаммед] Книгата с истината за хората. И който се напъти, то е за самия него, а който се заблуди, само в свой ущърб се заблуждава. Ти не си над тях покровител.“ (ез-Зумер, 39:41)
Напътствието към исляма е от Аллах Аззе ве Джелле и ако Той пожелае ще напъти всички хора. На нас като мюсюлмани е задължение, черпейки духовна сила от вярата и възползвайки се от нейните ценности, да покажем истинското лице на исляма, и да я разясним добре, а останалото е право на избор. А що се отнася до правилата за общуване и отношението ни към различните от нас, те са разяснени в Свещения Коран. Аллах Теаля повелява:
„И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (ел-Анкебут, 29:46)
Всевишният Аллах напътства вярващите към диалог по най-добър начин. В Исляма е забранено да се посяга върху живота, достойнството и притежанието на мирни граждани, жени, деца, духовници и възрастни хора, без значение от тяхното изповедание. Корани Керим посочва правилата за диалог и общите ценности между нас – вяра в Господаря на световете, вяра в пратениците, задгробния живот, напътствие към всяко добро и отхвърляне злината и пороците. Няма пречка за мюсюлманите да имат взаимоотношения и да общуват с другите хора, различни от тях във всички сфери на живота – социалната, икономическата, политическата, културната, стига това да се вмества в рамката, определена от религията ни.
Всевишният Аллах повелява: „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.“ (ел-Мумтехине, 60:8)
Мюсюлманинът е насочен към добро отношение, снизхождение и опрощение. Всевишният Аллах повелява: „Не са равни добрината и злината. Отвърни с това, което е най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.“ (ел-Фуссилет, 41:34)
Лошото се предотвратява с добро: на гнева се отговаря с търпение, на невежеството – със снизхождение, на злото – с прошка.
Тези и много други айети в Корани Керим регламентират взаимоотношенията между мюсюлманите и хората на Писанието и онези, които са двуличници, не вярват или съдружават.
Ислямът осигурява право на вероизповедание и подтиква към духовните ценности и се обявява против враждебността, злото и несправедливостта. Аллах Теаля повелява:
„...Аллах не обича угнетителите.“ (Ал-и Имран, 3:140)
„Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.“ (ел-Маиде, 5:32)
Ислямът порицава и отхвърля насилието и терора, защото са престъпления спрямо човечеството, а жертвите са невинни хора. Голям гнет е и това да бъдат приписвани грешките на определени личности или режими на цели народи, определени етноси или религиозни общности.
В последно време сме свидетели на голяма несправедливост, която води до разпалване на религиозна омраза и потъпкване на човешките права и свободи, причина за която е непознаването на религията и повелите на Всевишния.
Несправедливостта, терорът и злодейството не са нещо ново. Историята свидетелства, че човечеството ги е порицало и отхвърлило, и че всички нови опити за терор ще имат същата съдба. Нека да се поучим от мъдростта и справедливостта на нашите предци. Тук ще дадем за пример словата на Умер ибни Абдул Азиз, с които той наставлява един от областните си управители, когато му поискал средства за изграждане на защитна стена около столицата. А той му отговорил:
“Каква ще е ползата от стените! Защити я със справедливост и прочисти улиците и пътищата й от гнет!”
Нека това бъде пример за нас и за управляващите, и нека недобронамерените да знаят, че нищо не се забравя – доброто и злото, и че всеки ще получи възмездие за делата си. Не са забравени зверските мъчения, на които са били подлагани милиони хора, заради цвета на кожата им и хилядите хора изпратени в концлагерите по време на нацисткия режим. Не са забравени и милионите жертви, възпротивили се на комунистическата идеология. Ще останат в паметта на историята и десетките хиляди жертви от Босна, убити поради единствената причина, че са мюсюлмани, както и хилядите невинни жертви на терористичните атаки извършени в Америка и други места по света. Ислямът заклеймява всичко това и призовава последователите си да знаят, че ислям значи – мир, спокойствие и сигурност. И нека, възползвайки се от религиозните и културните ни ценности, да бъдем пример за всички и да сме носители на мира, толерантността и човещината по земята и да се стремим да направим света по-добро място за живеене.
Али Ходжа

Източник