Ислямът е религията на мира

Ислямът е религията на мира

Коренът на думата „ислям“ е „селм“ (силм). Речниковото значение на понятието е както силен, здрав, бодър, а в преносен смисъл - мир, сключване на мир, спазване на повелите. Затова мюсюлманите се поздравяват със „селям“, сиреч пожелават си здраве и бодрост.
Мюсюлманите, които следват тази религия живеят в мир първо с Аллах, а след това със себе си и обществото.
Да се живее в мир с Аллах, означава да се осъзнава, че всяко добро и полезно нещо е от Него и е подчинено на Неговата воля.
Да живееш в мир със себе си ще рече да бъдеш честен и почтен.
А да живееш в мир с обществото означава да се отнасяш почтително към всеки, да не вредиш на никого и на нищо, да желаеш за всички онова, което пожелаваш за себе си, а онова, което не желаеш, да не пожелаваш и на другите.
Пратеникът на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Истински мюсюлманин е човек, от чиито думи и действия не са пострадали другите. А вярващ е този, от когото не се боят, че ще посегне на живота и имота им“. (Бухари).
Всеки истински мюсюлманин се отнася с уважение към правата на останалите, не им вреди и живее в мир и съгласие с тях. В един от своите свещени хадиси Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: “Вярващият е човек, който живее в хармония с останалите хора, както и те живеят в хармония с него. Няма полза от тези, които не живеят в съгласие с останалите, а и останалите хора не могат да живеят в съгласие с него.” (Ханбел)
Всъщност ислямът може да бъде обобщен във вид на два принципа. Първият е да се почитат и изпълняват повелите и забраните на Всевишния Аллах и вторият да се отнасят с любов и състрадание към създанията на Аллах. Погледнато от тази гледна точка, във взаимоотношенията между хората и обществото на преден план излизат опознаването, солидарността, приобщаването и взаимопомощта. Ислямът повелява справедливост и забранява неправдата и гнета. Свещеният Коран забранява такива отрицателни качества като злословието, завистта, клюките, подхранването на омраза, лъжата и други, които водят до прекъсването на връзките на обич и уважение между хората.
Когато се заявява, че всички вярващи са братя се има предвид, че между мюсюлманите съществуват братски отношения, независимо от техния произход, цвят на кожата, език, култура и в кой географски пояс живеят. Освен това в Корана Аллах заявява: „О, хора! Ние ви сътворихме от един мъж и една жена и ви сто-рихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е Всезнаещ, сведущ“. (ел-Худжурат, 4-9, 13) Така Той известява, че човечеството има единен произход.
По такъв начин се поставя ударението върху факта, че различията по произход, раса, език, култура и местожителство не бива да водят до неразбирателство и вражда между хората, а трябва да бъдат повод за опознаване, сливане, солидарност и взаимопомощ между тях. Всъщност всички небесни религии проповядват и поощряват любовта, мира и взаимопомощта между хората. Войната е разрешена единствено, когато е наложителна и в краен случай.
В един от своите хадиси Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Не пожелавайте срещата с неприятеля. Пожелайте здраве от Аллах. Ала, когато се срещнете с неприятеля, бъдете търпеливи.“ (Бухари). Впрочем дори по време на война не е позволено да се убиват жените, децата, възрастните и болните, както и отделни категории цивилни лица като религиозните дейци, хората на изкуството, занаятчиите, търговците, земеделците, а също да се щадят животните, посевите, горите, зелените площи.
Искам в заключение да цитирам следните две послания, които Всевишният Аллах ни отправя в Свещения Коран: „О, вярващи! Встъпвайте всички в покорството и не следвайте стъпките на сатаната. Той е ваш явен враг!“ (ел-Бакара, 208) „Най-добро е помирението!“ (ен-Ниса, 126). Да пожелаем мир, любов и здраве на всички хора по света!

Мазхар Билгин

Източник