Ислямът е религия на мира и милосърдието

Ислямът е религия на мира и милосърдието

В тази статия ще се спра върху значението на религията ислям и посланията на Аллах, които е известила на човечеството. Преди да навляза в темата, искам да подчертая, че религиите са всеобща необходимост за всички хора и изразяват техните въжделения. Думата „религия“ може да бъде изразена с различни понятия в езиците на различните общества. Но общото й значение означава «път, вяра, подчинение, обичай и служение». От тази гледна точка религията в протежение на цялата история и във всичките общества е била универсално, вкоренено явление. В същността й се крият ценности, като вяра, ибадети, книги, ангели, пейгамбери, молитви и молби. Онези, които вършат добри дела, се известяват с дженнета и награда, а тези, които вършат злини, ги очаква джехеннем или теглила.
Религията е чувство, присъщо на човека по рождение. Защото той винаги и навсякъде е изпитвал необходимост да се осланя на едно мощно създание, да се надява и се моли за помощ. Ето това чувство за присламчване и надежда се посреща с религията. Защото състраданието и милосърдието на Аллах са безкрайни. Той е изпратил пейгамбери, които да предпазват хората от опасностите и грешките и да ги насочват по правилния път. Тези святи личности винаги са работили за благото и щастието на другите, учили са ги на правдата и неправдата. Всъщност, за да бъде истинна една религия, тя трябва да бъде известена от пратеник, а нейните забрани и повели да се обосновават с откровение.
Връщайки се към основната ни тема, трябва да заявим, че речниковото значение на думата «ислям» означава «привързаност, подчинение, предаване, просъществуване в здраве и в мир». Ислямските учени от своя страна са я определили така: «Религията е закон от Аллах, който води разумните хора по собствените им предпочитания към добрите дела». Според това определение в основата на религията стоят три основни принципа: Че религията има предвид разумните хора, те да заявят своите предпочитания по свободната си воля и правилата да са определени от Аллах. От тази гледна точка в религията няма и не може да се говори за насилие и натиск.
Така ислямът, в същината на който лежи «мир, доверие и преданост към Аллах», дари цялото човечество със състрадание и мир. Аллах е изпратил Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) именно с тази задача.
«И те пратихме (о, Мухаммед) наистина като милост за световете». (ел-Енбия, 107)
В един друг айет пък се обръща вниманието върху приятното отношение към хората и красотата на опрощаването им: «По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата». (Ал-и Имран, 159)
Както става ясно от коментарите на двата айета. Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се отнасял към хората и всички живи и неживи същества внимание и милост. Той е настоявал да се уважават родителите, да се посещават съседите, приятелите и другарите; да се подпомагат бедните, болните, нуждаещите се, вдовиците, сиротните и онези, които са закъсали по пътищата. Той е известил, че не бива да са подлага на изтезание нито едно живо същество, което носи душа; да се пази природата, околната среда и всяка зеленина и да се поддържат чисти обществените места.
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) проявявал любов и състрадание към децата. Разхождал е внуците си, прегръщал ги. галел ги, целувал ги, дори им позволявал да се качват на гърба му по време на намазите. Той ги хващат за ръцете и ги водел при другите деца да играят с тях. Когато пък научил за болестта на едно еврейско дете, той отишъл да го посети. Енес б. Малик, който бил в негова услуга още от детските му години споделя: «Не съм видял някой друг човек, който да е бил по-състрадателен към членовете на семейството си.» (Муслим, Фезаил, 63)
И наистина в семейството си той не се отнасял грубо, твърдо и безжалостно, а постъпвал обикновено, тихо и кротко. Той е искал тази толерантност да се предаде и на последователите му.
Ето защо е заявил, че най-добрият сред хората е онзи, който се отнася внимателно и уважително към съпругата си. А мира и състраданието, от което се нуждаем като въздуха и водата, е разкрил по следния начин: «Който не жали и не проявява състрадание към хората и Аллах не го жали!» (Муслим, Фезаил, 66). «Който не проявява състрадание, не може да се ползва от милост.» (Бухари, Едеб, 18)
И наистина, с тези свои изказвания и постъпки за пример е изтъквал, че ислямската религия е донесла обич, милост и състрадание на хората като разкрил мъдростта от своето посланичество: «Аллах не ме изпрати да затруднявам и да обърквам нещата, а ме изпрати като улесняващ и поучаващ.» (Муслим, Таляк, 29) Както е известно, при посещението си в Таиф, бил подложен на насилието и изтезанието от езичниците. Когато на връщане му напомнили да прокълне враговете си, той заявил: «Не, аз не съм пратеник на насилието и проклятието, а на състраданието.» Дори в Медина, когато привържениците му се увеличили многократно, той бе опростил Вахши и Хинд, които пожертвали чичо му Хз. Хамза. А в своето прощално слово обявил, че премахва всички форми на кръв но отмъщение, че отсега нататък се гарантират честта, живота и имота на всеки.
Нека сега хвърлим един поглед на изток и на запад, на север и на юг на съвременния свят. Едва ли може да се посочи ден или час, в който терорът, насилията и крайностите не вземат своите жертви. Днес неправдите и потисничествата са станали нещо обикновено. Непрекъснато се увеличават средствата за производството на оръжия. Все още продължават да властват гладът, мизерията и недоимъкът. Кражбите, отнемането на собствеността и обирите по улиците и домовете се прехвърлиха в дигиталната среда. След учебните учреждения младежта попада в мрежите на наркоманите. С всеки изминат ден бедният става по-беден, а богатият – по-богат и уважаван. Справедливостта, взаимопомощта и социалното подпомагане са на границата на изчезване. Отслабнали са отношенията между членовете на семействата, съседите, еснафа и другите представители на професиите.
Днес, когато всички тези отрицателни явления са се натрупали едно върху друго, да се обвиняват представителите на една религия, която води началото си от мира и благополучието с насилие и радикализъм, ако не е умисъл и злонамереност, то трябва да е велико невежество или неправда. Защото ислямът и другите небесни религии привличат вниманието върху тези отрицателни явления, които заплашват човешкото общество. Той призовава да издигнем глас срещу всяко насилие, терор, гнет и неправда. При това мирът и милостта са общата основа на всички религии. Следователно, религията, която е най-голямото съкровище на човечеството през XXI век, не би трябвало да износва моралните и общочовешките ценности. Когато се обърнем и погледнем назад, ще видим, че е имало много общества, които са оцелели и просъществували без своя икономика, отбрана и независимост, но никога не е имало и не е съществувало общество без вяра и религия.
Нека вместо с приключенски наклонности, да бъдем хора мъдри. Да мислим от позицията на опита и науката. Да не забравяме, че светът и всичко, което е в него, са ни дадени като дар. И за да го запазим, освен законите и правилата, е необходимо да спазваме и религиозните и моралните ни ценности. На следващите поколения да оставим един чист и живителен свят. Да сме уважителни към мира, благополучието, доверието, демокрацията и основните човешки права – продукт на свободата на религията и съвестта. Настъпило е време да прегърнем с широки обятия подобно общество.
доц. д-р Фикрет Караман

Източник