Онова, което ни е достатъчно на тоя и на отвъдния свят
В един хадис достигнал до нас чрез Халид бин Велид се повелява:
Веднъж при Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) дойде един човек и му каза:
- Я, Расулюллах! Искам да ви помоля за някои неща, които ще са ми достатъчни и на тоя, и на отвъдния свят и ще ме задоволят напълно.
Тогава Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) каза:
- Поискай каквото пожелаеш! И между тях протече следния разговор:
- Искам да съм най-умния сред хората!
- Имай страх от Аллах и ще бъдеш най-умния сред хората.
- Искам да съм най-богатия сред хората.
- Чувствай се задоволен и ще бъдеш най-богатият от хората.
- Искам да съм най-добрия сред хората.
- Най-добър сред хората е онзи, от който имат полза хората.
- Искам да съм най-справедливия сред хората.
- Тогава каквото пожелаваш за себе си, пожелай и за хората!
- Искам да съм най-чистият сред хората.
- Многократно споменавай името на Аллах и ще бъдеш най- чистия сред тях.
- Искам да съм най-благодетелния.
- Тогава оправи си поведението, нека вярата ти да укрепне.
- Искам да съм от послушните и покорните.
- Изпълнявай онова, което Аллах е обявил за задължително и ти ще бъдеш послушен и покорен.
- Искам да постигна благоволението на Аллах.
- Тогава бъди състрадателен към себе си и всички живи твари, сътворени от Аллах.
- Искам да съм най-силния сред хората.
- Облегни се на Аллах и вярвай в Него и ще бъдеш най-силния сред хората.
- Искам молбите ми да бъдат приети.
- Стой далеч от непозволеното, от харама.
- Искам Аллах да не ме изложи сред хората.
- Ако искаш да не се изложиш сред хората, задръж езика си и половия си орган.
В един свещен хадис се предава:
В Съдния ден, когато Всевишния Аллах събере цялата жива твар, един глашатай разгласява:
- Къде са онези, които извършваха добрини, без да чакат отплата? Група хора стават и с бързи крачки се насочват към дженнета. Меляикетата ги настигат и им казват:
- Виждаме, че бързате към дженнета. Кои сте вие?
Те отговарят:
- Ние сме тези, които извършвахме добрини, без да чакаме отплата.
Меляикетата отново ги питат:
- Като какви неща извършвахте вие?
Те отговарят:
- Когато ни потискаха, ние проявихме търпение. Извинявахме онзи, който се отнасяше зле с нас.
Тогава им казаха:
- Влезте в рая. Щастливи са тези, които са постъпвали така.
След това друг глашатай разгласява:
- Къде са търпеливите?
И отново група хора стават и с бързи стъпки се отправят към дженнета. Меляикетата ги настигат и ги питат:
- Кои сте вие?
- Ние сме търпеливите – отговарят те.
Меляикетата отново ги питат:
- Кога проявихте търпението си?
Те им отговарят:
- Ние винаги сме били търпеливи, когато трябваше да се подчиняваме на Аллах. Проявявахме търпение и никога не се бунтувахме срещу Аллах.
Тогава им казаха:
- Влезте в дженнета!
Портал 
