Равновесието между този и отвъдния свят

Равновесието между този и отвъдния свят

Най-важният начин за осигуряване на щастието на този и отвъдния свят, е свързан с постигането на равновесие между тях. Било при спечелването на вечното щастие, било пък при един продължителен, спокоен живот, голяма роля играе създаденото равновесие и определената мярка. Нарушаването на това равновесие в значителна степен възпрепятства постигането на щастието.
Това равновесие в Свещения Коран се разкрива по следния начин:
"И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом и не забравяй за своя дял от земния живот и върши добро както Аллах ти е сторил добро!” (28:77)
Както се вижда от този айет като първостепенна задача е изтъкнато търсенето на отвъдното обиталище и с моралните и материалните дадености. И тъй като става въпрос за спечелването на отвъдното обиталище още на този свят, голямо значение придобиват и онези неща, които трябва да се извършат в преходния живот.
Когато Коранът напътства човека да получи своя земен дял, особено силно подчертава, че тези блага и различните красоти са все преходни, а отвъдният свят е безкраен. И когато Коранът изтъква, че трябва да се внимава с равновесието между тези два свята, ударението се поставя върху отвъдния живот. Като пример в това отношение може да бъде посочен следният свещен айет: "Но вие предпочитате живота на земята. Ала животът в отвъдния свят е по-добър и безкраен”. (37: 16-17)
Онези, които не предпочитат този по-добър и безкраен живот, т.е., които не се подготвят с необходимата сериозност за него и по всякакъв начин са се вкопчили в живота на този свят, забравяйки отвъдния, биват укрепвани в със следния айет: "Не, вие обичате земния живот и забравяте отвъдния свят". (75: 20-21) „Тези хора, които предпочитат бързо отминаващия земен живот, а пренебрегват предстоящия ни задгробен живот” (76: 27) Земният живот е времето, в което трябва да се полагат усилия за спечелване на отвъдния свят, но решително не е място, към което трябва да се привържем и да го обикнем.
За онези, които предпочитат отвъдния свят, Аллах Теаля обещава тамошните красоти и добрите дела, които водят до тях. А на онези, които желаят земния живот, обещава да им даде това, което им се полага. Но при това подчертава, че онези, които желаят благополучието на този свят, няма да имат какво да получат в отвъдния: "Който иска да жъне в отвъдния живот, на него ще увеличим жътвата му, а който желае да жъне в земния живот, ще му дадем от него, ала той не ще има дял в отвъдния”. (42: 20).
Думата "жътва" в айета е употребена в значение на награда на този свят, благата и получаването на полагаемото, спестяванията, богатствата. Аллах Теаля обещава, че не ще остави без отплата онези, които работят за отвъдното и онези, които се стремят да вършат добрини и че многократно ще ги възнагради. От друга страна обещава, че ще възнагради с полагаемите им блага и онези, които работят за този свят. Кой в което направление и с каквато цел работи, възнаграждението му ще бъде в тази насока. Но особено се подчертава, че онези, които работят само за печалба на този свят, няма да имат какво да получат в отвъдния.
Онези, които пренебрегват отвъдния свят, предпочитат благата и красотите на тоя свят и не полагат никакви усилия за подготовка за отвъдния, са описани по следния начин в един друг айет: "Които желаят земния живот и неговата украса, през него ще им изплатим за деянията. А не ще бъдат ощетени през него. Тези са, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще се провали каквото са сторили (на земята) и ще е напразно, каквото са вършили ". (11:15-16).
А тези, които ценят единствено земните блага и красоти и предпочитат земните наслади, няма да има какво да получат в отвъдния свят. Този факт е разкрит в следния свещен айет: "И щом изпълните своите обреди, споменавайте Аллах, както споменавате предците си, дори по-силно! А някои от хората казват: ”Аллах мой, въздай ни с земния живот!" няма дял за тях в отвъдния." (12:200).
Има хора, на които цялата им дейност и всичките им усилия насочени към този свят, към неговите преходни наслади и блага. Те целят единствено да се сдобият с блага на тоя свят и не полагат никакви усилия, насочени към отвъдния. Те не изпълняват обредите и ибадетите си. Не проявяват към отвъдното онзи интерес, който показват към нещата от този свят. А сред тях съществуват такива, които желаят добрини на този и на отвъдния свят. Впрочем в това отношение в сура "Бакара" се повелява: "А някои от тях казват: "Аллах наш, въздай ни добрина в земния живот и добрина в отвъдния! И опази ни от мъчението на Огъня!" (2:24). Истинският вярващ, сочен като пример в Свещения Коран, е този, който освен че иска почтена прехрана, здраве, успех в ибадетите и различни красоти, пожелава благоволението на Всевишния Аллах, пребиваването си в рая. По този начин вярващият се подготвя както за този, така и за отвъдния живот и постъпва по-предвидливо, по-разумно като взема предварително мерки за отвъдното.
Всевишният Аллах ни описва по следния начин цената на живота на тоя и отвъдния свят: "Знайте, че земния живот е само игра и забава, украса и хвалба между вас и умножаване на имотите и децата подобно на растенията след дъжд, които възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамни наслада.” (57: 20)
Много е важно човек да не се увлече и да се поддаде на красотите на тоя свят, на преходните изгоди и тяхната главозамайваща привлекателност. Всъщност животът на тоя свят никак не е лош. Защото именно тогава се подготвяме за вечния живот в отвъдния и за благата, които ще ни бъдат предложени там. В различни айети на Свещения Коран се изтъква, че светът и нещата в живота не са сътворени напразно. Лошото е, да не би увлечени в насладите на тоя живот, да се отдалечите от Аллах и Неговия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) и да забравите за отвъдния свят. Онези, които се подготвят за отвъдния, без да влагат цялата си енергия на тоя свят, биват щастливи и на двата свята.

Д-р Керим Буладъ

Източник