Месец мухаррем, Хз. Хюсеин и събитията в КербеляИслямският свят отбеляза 7 декември като начало на месец мухаррем, нова година по хиджри. Този месец, по израза на самия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е „месец на Аллах“. Няма съмнение, че всеки отрязък от времето както всяка частица от пространството принадлежат на Аллах. Но факта, че някои времена и места се споменават в непосредствена връзка с името на Аллах, са заради специфичните събития, случили се по това време и на това място.
Месец Мухаррем е месеца, през който Хз. Нух заедно с вярващите се спасяват от потопа и изразяват своята благодарност на Аллах. Освен това през този месец Муса Пейгамбер се спасява от робството на Фараона. Тези две събития, макар и да не се съобщават в айетите и хадисите, не са били опровергавани от нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
От друга страна, макар и не толкова сериозно, някои учени твърдят, че сура „Феджр“ се отнася както до месец мухаррем така и десетте нощи под клетва се отнасят към първите дни на този месец. Същевременно м. мухаррем се смята за един от свещените месеци, чиито имена са посочени от Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Според Корана мухаррем заема своето достойно място и сред свещените месеци, които трябва да се почитат, така както повеляват айетите.
„Ашуре“, което заема важно място в семитската традиция, всъщност се случва на десетия ден от м. мухаррем. Този ден съвпада с освобождението на последователите на пророците Нух (алейхи селям) и Муса (алейхи селям). Макар че в някои други източници се посочва, че освобождението и на някои други пророци се случило в деня ашуре, (както например, изцелението на Хз. Еюб от болестите и освобождението на Хз. Ибрахим от робството на Немруд), все пак тези твърдения не са окончателни.
Било поради особеностите на целия м. мухаррем, било пък на десетия му ден този месец е известен като „Месеца на Аллах“ и Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) ни е повелил: „Най-ценният намаз след фарз намазите е нощният, а след оруча по време на м. рамазан най-достойният е оруча, който се спазва през м. мухаррем.“
Когато след пристигането си в Медина Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) научава, че евреите постят по случай освобождението на Хз. Муса и последователите му, заявява: „Ние сме го заслужили повече!“ и пази оруч като насърчава и мюсюлманите да го последват. След като оруча през рамазан е обявен за фарз, то Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) обявил на последователите си да действат свободно, по свой избор. Ислямски учени, които преценяват като цяло поведението и препоръките на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) са изтъкнали, че е мустехаб (че се одобрява) да се пази оруч на 9, 10 и 11-тия ден на м. мухаррем.
Непреклонен пред справедливостта: Хз. ХюсеинМесец мухаррем, по-специално десетият ден от този месец, наречен „ашуре“ има особено голямо значение в ислямската история, защото на този ден се случили събитията в Кербеля. На този ден са загинали мъченически Хз. Хюсеин и другарите му.
Трябва да се изтъкне, че името на Хз. Хюсеин е станал синоним на противопоставянето на неправдата и гнета, в името на справедливостта и истината. Това е причината той да заема своето достойно място в сърцата на всички мюсюлмани. Знайно е, че преди всичко той е внук на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който го е обичал и се молил за него.
Както узнаваме от източниците, Хз. Хюсеин се родил на 10 януари 626 г. в гр. Медина. Както брат му Хз. Хасан, от гърдите нагоре приличал на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), така и Хз. Хюсеин от гърдите надолу приличал на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем).
Когато се родил Хз. Хюсеин, Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) лично чел езана на ухото му и назовал името му. На седмия ден от рождението му са клали „акика“ курбан. Хз. Хюсеин не е вземал лично участие във важните събития, които се случили по време на първите два халифа като брат си Хз. Хасан, а по време на третия халиф взема участие в походи, който Саид бин Ас организирал през 651 г. от Куфе към Хорасан. Освен това по времето на баща си той участва във всичките му походи, в това число и до Куфе. След героичната гибел на баща си, по негов завет е подпомагал брат си.
През цялото време докато Хз. Хюсеин пребивавал в Медина се отдал на ибадети и живял живота на вярващ, отдаден на доброта, красота и вяра. За тях, двамата, Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) и използвал израза „Те са два цвята в севата“. Пак той ги охарактеризирал като господари на райската младеж“.
Хз. Хюсеин никога не склонил глава пред деспотизма и насилието на емевийските управници. В тази връзка трябва да заявим, че той не е целял да спечели нещо на тоя свят, а да служи на Аллаховата вяра. Впрочем в едно свое изказване той изброява теглилата, които хората изтърпяват и страха си, че ще ги постигне гнева на Аллах, след което разтваря длани и се моли по следния начин: „О, Аллах, мой! Ти знаеш, че тези слова не ги изричам поради това, че обичам да властвам или пък да имам някаква изгода. Аз искам единствено да покажа пътищата на Твоята вяра, да бъда огледало на правдата. По този начин искам да гарантирам Твоите поробени раби, изпаднали в безизходица, да постигнат освобождение, за да могат да изпълнят Твоите повели и заповеди“.
От друга страна Хз. Хюсеин е като човек, озарен от нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) или с други думи като член от Светото семейство е изживял един живот, изпълнен с вяра, ибадети и всеотдайно служене на върховен морал. След като бива жестоко пожертван в Кербеля, векове след това той продължава и продължава да служи на правдата и справедливостта.
Кербеля: Незарастващата ранаЖестоката разправа с Хз. Хюсеин в Кербеля представлява една незарастваща от векове рана в сърцата на мюсюлманите. Може би изцелението се крие именно в това. Защото по този начин хората още по-силно чувстват любовта си към Аллах, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) и членовете на Светото семейство – Ехли бейт, получават нови послания за смелост и непреклонност в защита на правдата и истината.
Ако трябва накратко да припомним събитията в Кербеля, те се състоят в следното: След като Хз. Хасан отстъпва халифата в полза на Муавие, той основава емевийската държава – първата държава на исляма. След близо двайсетгодишно управление като халиф, преди да умре той отстъпва властта в полза на сина си Йезид, който бил известен с безнравствените си склонности. След смъртта на баща си, въпреки че изобщо не бил достоен за този пост, Йезид сяда на трона на баща си. Когато научил за това Хз. Хюсеин рязко му се противопоставил. Отначало той пристигнал от Медина в Мекка, където започнал да води разговори с различни среди. През това време получава множество писма от жителите на Куфе, които го канели в своя град.
Затова Хз. Хюсеин изпраща чичовия си син Муслим б. Акил в Куфе, за де проучи нещата на място и да му докладва. Когато Муслим пристига в Куфе, посрещат го с голямо въодушевление и хиляди хора обявяват своята привързаност към него като пратеник на Хз. Хюсеин.
След това той написва своето писмо до Хз. Хюсеин, в което описва атмосферата, която е била в негова полза.
При развоя на тези събития в Куфе, Йезид веднага предприел бързи действия и свалил от власт валията на Куфе, който му се видял муден и на негова място назначил Убейдуллах бин Зияд, който бил известен със своята жестокост и поискал от него миг по-скоро да въведе ред и да овладее положението.
Новият валия проявява строгост като на първо място кара да хванат и да умъртвят Муслим, а подир него накарал жестоко всички, които в името на Хз. Хюсеин са били подкрепили Муслим.
Хз. Хюсеин, когато не знаел за новото развитие на нещата в Куфе и за смъртта на Муслим, без да обръща внимание на думите на опитните хора, начело с доведения му брат Ибн-ул-Ханефие, че „не може да се има вяра в думите на жителите на Куфе“, той приключил подготовката си и с близо 90 души свои съмишленици и приближени тръгнал на път. Впоследствие по пътя той научава за смъртта на Муслим, съветва се със сподвижниците си, преценил обстановката и заявил, че който иска може да се върне, но поради особеното настояване на синовете на Муслим, те не се връщат, а решават да продължат напред.
През това време валията Ибн Зияд наредил на Омер ибн Саад да подготви войскова част, която да изпрати срещу Хз. Хюсеин и неговите хора. Те им попречили дори да черпят вода от река Ефрат. Нещастните хорица, жените и децата дни наред останали жадни и са преживели невиждана човешка драма. Били са водени някакви преговори, но те не са дали никакъв резултат. От него настоятелно са искали да признае Йезид, ала Хз. Хюсеин, естествено, не можел да се подчини и да признае един разюздан блудник като Йезид и с право не го признал. При това положение единственият изход е бил да тръгнат смело срещу смъртта с вяра в името на истината. Хз. Хюсеин именно това и направил. Както се посочва в източниците, той с 23 конници и 50 души пеши войници или с една символична сила от 73 души се опитал да се противопостави на многохилядната войска на Омер бин Саад.
На 10 мухаррем 61-а година (или на 10 октомври 680 г. от н.е.) в започналата битка известно време продължила с героичната и епичната съпротива на героите на Хз. Хюсеин, всеки от който е бил готов да се саможертва. Но в края на краищата всеки от тях постигнал мъченическа смърт. Най-накрая коварният враг, без да му мигне окото, се нахвърлил върху Хз. Хюсеин и го обезглавил. По този начин те извършили една от най-гнусните жестокости на историята. Главата на Хз. Хюсеин и поробените му войници били изпратени в Шам (Дамаск), а събитието останало в историята като кървавият случай в Кербеля.
След като се разчул случая, в ислямския свят се пробудил гняв. В Мекка и Медина хората въстанали. Близо три години след този случай, тези, които са поканили Хз. Хюсеин в Куфе се почувствали отговорни за това и предприели опит за отмъщение, но не са постигнали успех. По-късно вече през 686 г. на сцената се появява Мухтар Секафи и отмъстил за случилото се в Кербеля като умъртвил всички, които взели участие в случая.
Драмата, която погубва внука на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) се сляла с любовта към него и ето вече векове наред живее в сърцата на мюсюлманите като вечна и неугасима светлина на защитата на правдата и справедливостта.
Източник 
Портал 
