Хюсеин Хафъзов: Можем да напълним и втора джамия в София
Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главното мюфтийство пред news. bg
Как ще коментирате станалото на 20 май пред столичната джамия Баня Башъ?
За мюсюлманската общност и за Главното мюфтийство в България има три евентуални обяснения, с които анализираме ситуацията. Първо – това е един етап, част от „успешния“ етно-религиозен модел на толерантност и съвместно съжителство на различни вероизповедания, с които България толкова се слави и хвали в цял свят. Това е първото обяснение, колкото и иронично да звучи. Това казват и политиците, които постоянно твърдят, че в България има етно-религиозно съжителство и толерантност, въпреки това, което се случи. Това е пълно лицемерие. Вторият вариант като обяснение е, че в България настъпва пълзящ българо-християнски тероризъм. Това е проява на военно подразделение, силово крило на една политическа формация, която си поставя за цел да напада различните от нея, включително мюсюлманите.
Визирате партия Атака?
Разбира се. Третото обяснение е, че това е политика на Европейския съюз към исляма и мюсюлманите. Не знам кое от трите ще се окаже вярно, най-вероятно съвкупността от всички взети заедно. Още повече, че индикации за това, което се случи имаше и от много по-рано.
Какво имате предвид, какви индикации?
Имам предвид говоренето. Нетолерантното, обидно говорене, не само от страна на „Атака”, но и от други политически формации, които през цялото време се занимаваха с мюсюлманското вероизповедание, наричаха ни терористи, нападаха ни, постоянно насаждаха омраза срещу нас, коментирайки дали да се снимат със забрадки жените за паспорт, дали момичетата да влизат със забрадки в училище... По този начин те оставиха извън нормалния ритъм на живот много от хората от мюсюлманското вероизповедание и имаха за цел да насадят усещането, че проявата на ислям в България е опасна тенденция. За да конкретизирам това, ще направя една ретроспекция – преди 100 години в София е имало общо 84 джамии. 84 храма, където мюсюлманите са имали възможност да се молят. Питам аз, къде са тези джамии и къде са мюсюлманите, които са се молели там, щом има толерантност. Или са избити, или са изселени, или асимилирани.
Според вас една джамия в столицата е недостатъчна на мюсюлманите?
В София в момента има само един действащ храм джамия – Баня Башъ в центъра на града. От 20 години там непрекъснато се провеждат петъчни молитви. Мюсюлманската общност не само в България, но и по света, е религия, която все повече бива уважавана, почитана и изповядвана от самите мюсюлмани. Най-вече самите мюсюлмани се връщат към исляма, това ли безпокои нашата държава и политици? Това ли се нарича ислямизъм – да ходиш на джамия да се молиш, да изпълняваш ритуали – това ли наричат ислямизъм и тероризъм? Джамията в София има капацитет около 700 човека. Въпреки това ние използваме и помощните стаи, които са към джамията, включително стаята на имама и едно помещение, в което стоят метли. Побираме 900 човека, за голямо съжаление използваме и тротоара. Ние не можем да изгоним богомолците, не можем да им кажем – не идвайте на молитва. Петъчната молитва е основна за всички мюсюлмани, за всички мъже, които са здрави, разумни. Светотатство ще е ако ние ги отклоним някъде другаде, няма къде другаде в София.
И все пак, настоявате за построяването на още джамии в София?
Ние поискахме преди години втора джамия, която можем да напълним. Предполагам, ще поискаме и трета. Това са реалностите, какво да правим като обичаме религията си? Тези въпроси бяха поставени пред Столична община. След като не получихме одобрение и предложение за парцел в София, изготвихме свой план за издигане на Висш ислямски институт в квартал „Малинова Долина”. Тогава обаче отново застанаха срещу нас, като казаха, че София се ислямизира – не, София не се ислямизира. Мюсюлманите се връщат към своята религия и ако това безпокои когото и да е било, това означава, че ние не живеем в нормална демокрация. Имали сме и други искания – например за изграждане на гробищен парк в София. Направихме необходимото, в „Суходол” имахме парцел, но отново бяха разбудени духовете и не ни се позволи да изградим гробище. Ние нямаме възможност за свободно изповядване на нашата религия. Това е мнение на цялата мюсюлманска общност, която е изключително обезпокоена от тенденциите в последните години.
Как ще коментирате изказването на Али Юзеиров, който заяви, че може да се пристъпи към затваряне на джамии и сваляне на високоговорителите от тях, ако това е цената на етническия мир?
Али Юзеиров най-вероятно е изказал лично мнение и никога не се е консултирал с Главното мюфтийство или представители на мюсюлманската общност. Нямаме интерес да затваряме джамии, защото религията ни е свята, както за всеки един християнин е важна неговата религия. Така че, нямаме подобни постъпления, но тепърва ще обсъждаме какво бихме могли да сторим, за да намалим напрежението в София.
Това означава ли, че категорично сте против премахването или намаляването на звука от джамиите?
Вижте, мюсюлманите имат право и желание да чуват проповедта. Това, което се чува навън, е част от молитвата, от проповедта, която е задължителна за всеки мюсюлманин по време на петъчната молитва. Това не е каприз, това е необходимост. Да се махнат високоговорителите, означава стотици мюсюлманите да бъдат лишени от правото да се молят на Бог. Ние сме ги намалили до минимум. По никакъв начин не можем да говорим за тяхното премахване, ще работим да ги коригираме или да купим по- добра озвучителна техника, която да не дразни. Петъчната молитва е колективна, тя не може да бъде изпълнявана индивидуално от мюсюлманина в дома му.
Да се върнем към станалото пред столичната джамия на 20 май. Имаше ли главното мюфтийство информация за готвения протест на партия „Атака”?
Не, не знаехме и бяхме силно сюрпризирани. Разбира се, всеки в България и във всяка демократична страна има правото да протестира по начин, по който законът позволява. Разбира се, че на 300 метра от джамията „Атака”, или който иска, може да протестира, въпреки, че не е много приятно. Защото ние се опитваме да се молим, а някой ще крещи на метри от нас. Но да предположим, че това е по-добрата форма на протест, но да бъде допускана „Атака” до сградата на джамията…
Проблем се създаде дори за тоалетната до джамията, като Волен Сидеров заяви, че тя едва ли не е окупирана от вас... Това са пълни спекулации. Тоалетната, която беше използвана от партия „Атака” за пропаганда, не е обществена. Обществената тоалетна е на 100 метра от джамията. Нашата тоалетна се използва и като място за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. В този момент, когато горе са ставали тези батални битки, там е имало хора. И това, което се е случило срещу тях, е не провокация, а насилие. Насилие над психиката, съзнанието, съществуването на мюсюлманите.
Волен Сидеров заяви, че провокацията пред храма е дошла от страна на мюсюлманите... Не приемам изказа на политиците и на медиите, че там е имало сблъсък между мюсюлманите и националистите. Аз твърдя, че там е имало нападение от страна на „Атака” над мюсюлманите в Софийската джамия, които са използвали възможността да се защитят съвсем законно.
Смятате ли, че е нормално човек да отива на молитва, въоръжен с нож?
Ние не знаем точно кой и какъв е този мюсюлманин, показан във видеото. Сигурно ножът му е трябвал в работата му. Нима не знаете, че има толкова много граждани, които носят в себе си нож, това заплаха за националната сигурност ли е? Искате да чуете, че това е ножът на Осама бин Ладен, от това ли се страхува държавата – от този нож ли? От кадрите се вижда много добре как от партия „Атака” се хвърлят павета и мраморни плочи. Някой може да е извадил нож, за да се защити, но това не го прави терорист.
А какъв е коментарът Ви за изказването на Волен Сидеров, че у нас има клетки на радикален ислямизъм и техен „водач” е лидерът на ДПС Ахмед Доган?
Това са смешни обвинения, които целят да провокират настроения сред мюсюлманите и те да бъдат наплашени. Сидеров е достатъчно елементарен да го твърди. ДПС не са отишли да провокират насилие пред „Св. Александър Невски”, нали? Мюсюлманите по места са изключително уплашени. Аз Ви питам сега – Вие днес страхувате ли да се качите в метрото?
Не. Но ние се страхуваме да влезем в джамия, защото мюсюлманите си казват – ако това се случва в центъра на София, няма ли в нашето село или град да дойде една агитка и да се случи същото. Нашите съпруги, които носят забрадка, се страхуват да излязат на улицата, защото много често се е случвало да бъдат обиждани, поругавани, заливани с кафе. Ние се страхуваме, защото това, което се случи в петък, провокира настроения, които някои смелчаци патриоти използват, за да продължат тази тенденция на всяване на страх. Ако не се вземат мерки това да бъде озаптено...
Какви мерки трябва да се предприемат според Вас?
Много са, но на първо място държавата трябва да започне кампания на учебно-възпитателен процес, насочен предимно към младите, но и към цялата общественост за това, че ние сме призвани да живеем заедно, което е много хубаво. Иначе би било смешно всеки ден да се поругава някоя джамия, да не строи втора в София, в Бургас, „Атака” да ни напада...
Какви други мерки предвиждате?
Има и друг вариант, последен, ако вътрешните мерки не дадат резултат. Той предвижда да се обърнем към международни институции, с които България е подписала споразумение. Една от тях е ООН, които биха могли да наложат някакъв механизъм на наблюдение. Щом ние не можем да се разберем, щом 84% от българските граждани се обявяват против това да има забрадка в училище, етно-религиозният мир може и да го е имало, но той вече е нарушен. Ние не можем да живеем в постоянен страх.
Повече ли се страхувате сега, отколкото когато ДПС беше сред управляващите?
Това, което се случва сега, не се отнася само до политиката на днешното правителство. Напротив, това, което чухме от премиера, от президента е изключително добър сигнал, но страхът остава. Имаше тормоз над мюсюлманите и по време на тройната коалиция. Посегателства над джамията се случваха и тогава. Признаваме заслугата на ДПС и без тях вероятно щеше да е по-зле. Без ДПС положението щеше да стане от нетърпимо – страшно. В случая от това, което стана в София, най-малък интерес имат ДПС, защото мюсюлманите започват да си задават въпроси – защо се случи всичко това. Защото може би партията трябваше да се занимава не толкова с политика, с управление на страната, колкото с промяна на закони. Ние не искаме министерски кресла, искаме промяна в законите и условия, за да живеем свободно и сигурно. Трябваше да има общи политики, за да се промени манталитетът и ДПС трябваше да използва властовият си ресурс точно за това.