Все по-често жени в Англия приемат исляма

Все по-често жени в Англия приемат исляма

Кей Жерардин изследвала причините, поради които те искат да стават мюсюлманки.
Депресии и безсъници са превърнали юношеските години на Кимбърли Маккриндъл в особено трудни за нея. Издевателствата на връстниците й заради теглото и външния й вид принудили 19-годишната студентка да се чувства чужда и да търси нещо, което би я направило щастлива и да намери своето призвание.
Кимбърли, която произхожда от семейство на атеистка, не е имала досег с религия дотогава докато не започнала да изучава религия във висше училище в Пеникфик, където веднъж възникналият интерес я накарал да посещава местната църква в неделните дни. Но щастието, което Кимбърли търсела все бягала от нея докато тя не постъпила в колежа в Единбург, където тя се запознала и се сприятелила с някои мюсюлмани и открила исляма за себе си.
„Търсех покоя – разказва тя. - Имах трудно минало. Юношеските ми години не бяха забележителни. В училището все се закачаха с мен, наричаха ме дебелана и уродлива и аз през цялото време търсех нещо, което да ме направи щастлива. Стараех се веднъж седмично да отида в църквата през неделните дни, но не се чувствах християнка, а просто се интересувах от него. Усещах, че това не е за мене, не се чувствах в свои води там.
- Когато влизате в джамия, вие наистина, изпитвате спокойствие. Петкратните ежедневни молитви ви карат да се съсредоточите. Те ви внушават цел в живота. Коранът представлява пътеводител. Когато го четете, започвате да се чувствате много по-добре.
Кимбърли станала мюсюлманка преди три години и сега е известна със своето арабско име, което приела след като сключила брак – Тасним Салих. Тя е една от бързорастящия брой британски жени, приели исляма, която представлява най-бързо разпространяваща се религия в света. Макар да не са публикувани официални данни, без съмнение, броят на новоприелите расте непрекъснато, като според старши лекторката по социална антропология в университета в Глазгоу и експерта по приелите исляма във Великобритания Никол Бурка по-голямата част от тях представляват жените.
„Хората непрекъснато приемат исляма – казва тя. - По моя преценка броят на приелите исляма само в Глазгоу представлява около 200 души по груби изчисления. Трудно могат да се посочат точни цифри”. По мнение на друг пък, числото на “новите мюсюлманки” в Глазгоу съставлява 500 души.
Мухаммед Фарогул – Кадри е имамин на джамията “Казра” в Глазгоу, разказва какви ли не религии са избирали хората, за да се приближат до Аллах: християнство, ислям или нещо друго. Само и само да намерят утеха в умовете и сърцата си.
За мнозина е трудно да разберат привлекателността на исляма за еманципираните жени на Запада поради широко разпространеното там мнение, че ислямът се отнася лошо към жените. По-долу привеждаме документални разкази с новоприелите исляма в Шефилд и техните чувства.
Попитали група жени в Глазгоу и Единбург кое ги накарало да сменят всеки аспект от своя живот, в това число имената си и да станат мюсюлманки.
За 27-годишната Бание Малик –Люси Норис – както я наричали родителите й, това е трудно обяснимо. Бание, която живее в Единбург и близначката й Виктория и техният брат са живели като християни на село в Западен Мидлънд, където са посещавали неделното училище в малката църква. Когато са пораснали спрели да ходят на църква и 7 години преди това, когато Бание и сестра й станали на 20, приели исляма, шест месеца след своя брат.
„Навярно през всичките си юношески години ние не сме били така щастливи. Аз, наистина, не мога да кажа как се случи това. Не зная дали чувствахме, че нещо не достига в живота ни, че нещо не сме на своето място. Бяхме малко срамежливи и наистина не бяхме някои изключителни хора” – разказва тя. През това време Бание изкарала курс по специалността “средства за масова информация и телевизия” в Единбург, но все пак се чувствала неудовлетворена от това.
След шестмесечно проучване на исляма, Бание осъзнала, че като живее по правилата на исляма ще се чувства по-щастлива и при едно свое посещение на джамията в Лондон заявила своето решение да приеме исляма.
„Аз мисля, че това е онова привличане, което вие чувствате със сърцето си – разказва тя. – Вие не бихте могли да го изразите с думи. Това е все едно сърцето ви говори, чувствате го вътре в себе си и знаете, че това ви е предназначено. Аллах го е избрал за вас и то е нещо, което е неподвластно на вас”.
Жените, които приемат исляма знаят за широко разпространеното на Запад мнение, че те се подлагат на мъчение и дискриминация, но заявяват, че това е лъжлива представа. За мнозина от тях това е духовно пътешествие, което не само, че не ги потиска, а повишава техния статус и им предоставя нови права.
„Вие, наистина, се чувствате, че сте обект на внимание – разказва Тасним. – Мъжете мюсюлмани ви уважават като жена мюсюлманка и правят всичко за вас. Вие се ползвате с уважение и защита”. А Бание добавя: „Аз чувствам, че не ви разглеждат като привлекателна, тъй като облеклото ви покрива и хората не могат да съдят за вас по външния ви вид. Те са принудени да съдят за вас като човек. Това ви разкрепостява”.
Като израз на скромност мнозина мюсюлманки не използват гримове извън дома, нещо, което е било част от предишния им живот. Сега вече те знаят, че външността им няма значение и те не искат да ги показват такива каквито са изглеждали преди да приемат исляма.
Хафса Хашим, която живее в Глазгоу, приела исляма преди 24 години. Тя разказва: “Целта ни не е тукашния, земния, живот, а вечния. За някои хора това звучи доста ужасяващо. Те не могат да мислят за смъртта, но в исляма вярата във вечния живот е един от основните неща, тъй като знаете, че ако сте извършили праведни дела, то вие ще живеете щастливо там. Тогава какъв е смисъла да се борим за материални блага?”
Приемането на исляма означава обикновено и пълна промяна на начина на живот. Включваш се в друга диета, често си приемаш друго, мюсюлманско име, а времето си планираш съгласно приетите в исляма петкратни намази. Някои си уговарят на работните си места с управителите да имат специални стаи, където да могат спокойно да изпълняват молитвите си. На което и място на земното кълбо да се намира мюсюлманинът, по време на молитва той се обръща с лице към Кааба в Свещената Мекка. За приелите исляма жени тази крачка води и до решителна промяна на външния им вид. Съгласно мюсюлманското право, жената трябва да се облича скромно. Хиджаба, кърпата за глава, е нещото, на което се обръща особено внимание и това може да бъде особено хлъзгаво място за новите мюсюлманки. Доктор Бурку смята, че това се дължи на факта, че кърпата се явява особено важен символ на вярата. Тасним веднага започнала да се забражда, макар че отначало й било страшно да го прави на публични места, тъй като чувствала, че хората се заглеждат в нея. По-късно била принудена да я свали заради някои коментари по повод външния й вид.
Хората викат след теб: „Върви си у вас, в своята страна!“ Веднъж един мъж ме заплю докато стоях на автобусната спирка пред колежа“. Все пак тя, както по-рано, си носи забрадката и казва: „Сега вече хората нищо не ми казват и аз се чувствам много по-уверена като я нося“. Бание благополучно е носила кърпа още от самото начало, но затова пък си имала проблеми с родителите си. Тя разказва, че сестра й, брат й и самата тя са били щастливи, тъй като техните родители се оказали „напълно доброжелателни“ след като разговаряли с тях. При другите обаче семействата им не винаги са били сговорчиви, тъй като са имали малко познания за религията, която щели да изповядват и причините, поради които техните любими ги карат да я приемат.
Родителите – атеисти на Тасним доста нервно са посрещнали решението й. „Отначало те мислеха, че това ще бъде за кратко и ще изживея определен етап, но когато започнах да нося забрадката, те разбраха, че намеренията ми са сериозни. Те ми се разсърдиха, когато започнах да им говоря за брак. Те съвсем не бяха доволни, че се запознах с мъж мюсюлманин по-голям от мен и от друга националност“.
Макар Тасним и майка й отпреди да са били близки една с друга, и поддържали добри връзки, те се стараят да не говорят по религиозни теми. С баща си изобщо не говори. На Хафса пък й било още по-трудно преди 24 години да заяви своето решение пред родителите си, тъй като приемането на исляма тогава е било съвсем нетипично явление. Реакцията на нейните родители е била съвършено противоположна. “Аз мисля, че майка ми имаше чувството, че аз ставам мюсюлманка само заради човека, за когото се женя, но това съвсем не беше така. Аз още преди четири години бях се запознала с исляма, но не бях го приела още допреди да се оженя. На нея й трябваше цял живот, за да разбере това. Когато ние се оженихме майка ми каза: „Ако ти си щастлива, то и аз съм щастлива”, но очевидно това съвсем не беше така. Баща ми каза това, което мислеше и в това се състоеше разликата между тях”.
Тасним се омъжила за Сабир отпреди две години и разказва, че никога по-рано не била толкова щастлива. „Аз срещнах моя мъж в колежа и ми се струва, че стана добре. Аз го учех на английски, а той ми говореше за исляма и ние просто се залюбихме. “Мъжът на Бание – Шарифуддин е също така от новоприелите исляма. По-рано се казвал Камерун. Те си имат две деца – на две и на четири години.
За Тасним и Хафса животът се върти около петте ежедневни молитви. Те не могат да ядат определена храна и да пият алкохол. Но жените казват, че не тъгуват за своя живот отпреди исляма. „Вярата в исляма ми стига – казва Бание. – Вие не се нуждаете от нищо повече щом сте я открили за себе си“.
Приемайки исляма Тасним намерила онова щастие, което тъй дълго търсила. „Това е цялостна промяна на вашите отношения, поведението ви и начина на мислене – казва тя. – Сега аз се чувствам по-уверена, щастливо и удовлетворена. Осъществих това, за което съм мечтала.“

Източник