Сърцето се нуждае от размисли
Наистина сърцето изпитва една специфична нужда и необходимост, която може да се задоволи само и единствено със споменаването на Аллах и четенето на Книгата Му. Самотата и безпокойството в човека, могат да се премахнат единствено когато той се усамоти с Книгата на Аллах. Страхът и притеснението, което вярващият чувства се успокоява само когато прочете и разбере радостните вести, които Всевишният Аллах е благовестил за Своите раби. Нищетата и празнотата могат да се премахнат само с възползването от мъдростите на Корана и повелите му - напътствието и светлината от Господаря на световете, Който казва: „О, хора, при вас дойде поучение от вашия Господар и изцеление на онова, което е в гърдите, и напътствие, и милосърдие за вярващите. Кажи: “С благодатта на Аллах и с Неговото милосърдие, с това нека ликуват! То е по-добро от това, което трупат.” (Юнус, 10: 57-58) Един вярващ, колкото и знание да притежава, колкото и да е учен и богобоязлив, той винаги ще се нуждае от Корана, който постоянно ще продължава да бъде негово напътствие и извор за подражание. Затова един ислямски учен е казал: „Нашата общност изпитва огромна нужда от разбирането на Корана, чрез постоянство в следване на повелите му, за да се подобряват сърцата ни.“
Всевишният Аллах напомня на сподвижниците (Аллах да е доволен от тях) за смирението на сърцата им и въздействието на Словата Му върху тях, и ги предупреждава за твърдостта на сърцата, когато отбягват размисъла при четенето на Корана:
„Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях бяха нечестивци.” (ел-Хадид, 57: 16). Мухаммед ибн Кяб (милостта на Аллах да е върху него) e казал: „Сподвижниците в Мекка живееха в нищета. Когато се преселиха (в Медина) ги настигна благоденствие и благодат и забравиха за предишното си положение и сърцата им закоравяха. Всевишният Аллах ги поучи и те се осъзнаха”. Порицанието се отнася за всички вярващи - и предишните и сетните. Ибн Месуд (радиаллаху анху) ни осведомява: „Когато група хора четат Корана и той не преминава гърлата им, т.е. не достига до сърцата им, но когато достигне до сърцата им, веднага се укрепва вярата им и дава полза”. Потвърждение за това са думите на Всевишния: „И когато се низпослава сура, някои от тях казват: “На кого от вас тази ще увеличи вярата?”А на тези, които вярват, тя увеличава вярата и се радват.” (ет-Тевбе, 9: 124). Когато вярващият слуша Коран размишлявайки, вярата му се увеличава, както и светлината в сърцето му. Джундуб ибн Абдуллах (радиаллаху анху) казва: „Бяхме с Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), когато бяхме още деца и учехме вярата си преди да научим Корана, после учихме Корана и това засилваше вярата ни.” Възползването от Корана не се осъществява само с четене и повтаряне без да се разчувства и разтърси сърцето. „Разумният вярващ, когато чете Корана сравнява като в огледало, своите дела с повелите в Корана, предпазва се от предупрежденията на Господаря си, и се страхува от Неговото наказание. Каквото Аллах желае и одобрява, и вярващият го желае. Когато размишлява и осъществява тези неща, значи истински чете Корана и Той (Коранът) ще се превърне в довод за него, застъпник, другар и пазител. Който притежава тези черти, той ще бъде полезен и за себе си и за семейството си”. Коранът ще бъде неговото изцеление и ще се чувства богат и удовлетворен без богатство, защото ще бъде извисен и духовно богат, и не ще изпитва самота. Когато започва да чете някоя сура, той не мисли за това, кога ще я прочете по-бързо, а целите му са: Кога ще се поучи от това, което чете? Кога ще осмисли това обръщение от Аллах? Защото четенето на Коран е ибадет, а ибадетът не се извършва с небрежност, а със смиреност, богобоязливост и покорност.
Мюмюне Шерифова
Портал 
