Размисли
Запита ли се от къде идваш
И накъде отиваш?
Живееш без да се питаш
От кого и защо си сътворен
Надяваш се, че както днес
Така и утре ще е ден
Вярваш, че от щастието да живееш
Пак ще бъдеш озарен
О, да, живота без съмнение
Е чуден дар
Но пилеенето му напразно
Сочи, че невежеството над тебе е цар.
Не се замисляш върху съществуването си
Времето минава
За теб най-важни са
Пари и слава.
Ден ще дойде
Няма да подмине и теб смъртта
Помисли ли какво ще правиш
След като почука тя на твоята врата.
Не си мисли, че тялото ти
Ще почине и… край,
Но не, с това не свършва
Всичко, знай!
Ако не си повярвал
Във Всевишния
Ще има съд и наказание
Осъзнай живота земен е само изпитание
Щом смяташ, че си разсъдлив
И на разум притежател
Може ли да не приемеш, че
Аллах единствен е Създател
Огледай се и прецени
Не се съмнявай дори за миг
Не виждаш ли, всяко нещо е доказателство
За своя създател велик!
Хатидже Ибрахим
Студентка Турска филология
3 курс в Шуменския университет
„Еп. Константин Преславски“
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (93), Март, 2000 година