Забраната на минаретата ще увеличи интереса към исляма
Когато в Швейцария гласуваха на референдума против минаретата помислих какво ли е положението в другите европейски страни. Затова реших по този въпрос да разговарям с ректора основател на университета „Харран“ в Шанлъурфа Проф. д-р Сервет Армаган. Той е човека, който е провел проучвания по въпросите на исляма в редица европейски страни. Автор е на повече от двайсет книги, някои от които са преведени на немски, английски и арабски.
- Сред групата на чужденците пребиваващи в Швейцария турците са на четвърто място по брой със 120 хиляди души. А всичките мюсюлмани в страната притежават 50 милиарда долара в швейцарските банки, 4 милиарда от които се падат на турците.
- В една своя декларация швейцарското правителство изтъкна, че не желае да нарушава търговските си отношения с арабските и мюсюлманските страни. Следователно парите представляват силен мотив. Не искат да пострадат интересите им, пазят се да не би да се бойкотират швейцарските стоки.
Разбирам тревогата им. Приемам също така, че парите играят първостепенна роля при всички случаи на интереса, при социалните и политическите събития. Следователно търговските отношения между Швейцария и ислямския свят не биха се развалили и бойкот не може да има. Защото не трябва да забравяме, че швейцарските банки са най-сигурните банки в света. Швейцарските пари са най-стабилната валута, а швейцарските стоки се ползват с голяма гаранция. Така че приемам частично тези тревоги.
- Имаше ли по-рано подобни кризи в Европа?
- По-рано също така имаше някои локални спорове около тази тема. Известно време бях в Майнхайм в Германия. През 2002 г. предстоеше довършването на минаре на малък месчид. Фанатичното население на района и общината се обявиха против издигането на минаре. Тогава се произвеждаха общински избори и новият кмет, който спечели изборите заяви, че не е против и работата се уталожи и забрави. В Берлин също си спомням, че имаше подобна криза. Там има турски гробища. По времето на Османската държава турското правителство е отредило това място за погребването на воините мюсюлмани. С подкрепата на Диянета там издигнаха едно минаре през 2005 г. В близост до тази джамия има летище. Кметът сметнал, че минарето представлява опасност при излитане и кацане на самолетите, но не се разпореди да го разрушат. Размина се само с парична глоба. Тогава доста се спори по въпроса, но проблемът бе решен преди да се стигне до кризисно положение.
- След като в Швейцария вече няма да могат да се издигат минарета, какво може да се направи на тяхното място?
- Според мен, едно кубе е достатъчно. Дори може да се издигне някой дървен стълб. Не е чак толкова важно да се настоява да се издигне минаре, непременно да се чуе езан.
- Може би проблема ще се реши, когато човекът със своето положение ще измести минарето?
- Искате да кажете, че когато станем добри мюсюлмани проблемите ще отпаднат? Права сте. Бедиуззаман пише следното: „Ако ние истински живеем исляма, то представителите на другите религии на вълни на вълни ще се притекат в исляма“. Отрицателният вот на референдума в Швейцария не би могъл да спре мюсюлманите в Европа да издигат нови джамии. Ще продължат дейностите им да изкупят църквите, които нямат посетители и да ги превръщат в джамии. Но онова, което аз наблюдавах и установих, че нашите джамии не са дотолкова чисти. Това прави лошо впечатление сред хората в Европа. На долните етажи на нашите джамии са разположени бакалии, кафенета и месарници. Тези места не са достатъчно чисти, стоките вътре са разхвърлени. Всичко това излъчва миризма, придава лош вид на обстановката. Аз им го казвам това на тамошните събратя мюсюлмани. Под един месджид в Берлин са разкрили кафене колкото една малка стая. Веднъж реших да отида там да пийна едно кафе, но от цигарения дим нищо не се виждаше. Такива неща не избягват от погледа на западния човек. От време навреме идват на проверка от полицията и от здравните служби. Добре би било да обърнат голямо внимание на тези неща. Във Франкфурт Диянетът изкупил голяма фабрика и я превърнал в джамия. Сградата е на няколко етажа. Вътре са инсталирали асансьор. Долният етаж отново по същия начин осеян с бръснарница, кафене, магазин за плодове и зеленчуци, всичко на едно място. Западните общества не гледат с добро око ако под молитвените домове има места за търговия.
- Казвате, че ако джамиите се поддържат чисти и се установяват дружески отношения с местното население, тогава минаретата не биха ги сплашвали?
- Естествено, мюсюлманинът трябва да спазва навсякъде чистота от личната до обществената хигиена. Но думата ми не е само до чистотата. Не са изградени приятелски отношения в достатъчна степен; не се познават, не срещат и не дружат помежду си. Там станах свидетел на следното нещо: Немски студенти и ученици дойдоха да разглеждат джамията във Франкфурт под ръководството на своите преподаватели. Защо, казвам, вие не ги повикахте? По-добре щеше да бъде ако вие бяхте отправили поканата. Кажете им: „Елате, вижте, разгледайте джамията ни! Да ви дадем информация за дейността ни!“ Гледах колко доволни останаха посетителите от видяното. Приказваха помежду си, обсъждаха. Направи им впечатление, че се събуват обувките.
- По-рано Швейцария също така беше против традиционното колене на животни, но поради страха от евреите не го направиха на въпрос.
- Дълги години мюсюлманите в Европа колеха животните в дворовете на домовете си. Това е забранено по техните закони. Веднъж ме поканиха да превеждам в полицията. Отидох. Полицаят казва „Тези хора са заклали курбан в апартамента си. След това хвърлили остатъците в канализацията и тя се запушила. Тогава останалите хора се оплакали в полицията. По закон те бяха прави. Този, който е клал, също не е знаел какво върши. През следващите години им казвах как да постъпват. „Идете, рекох, в общината и вземете разрешение да ви пускат в кланиците.
- Ако някоя група изпитва неудобства, навярно всичките страдат от това?
- Естествено. Например, събират се по домовете по случай сватби, четене на мевлиди, на гощавки и други. При такива случаи се вдига много шум, съседите се безпокоят и се оплакват. Трябва да се внимава при тези случаи. Има хадис, който казва: „Мюсюлманин е този, от който не страдат заради словата и делата му другите мюсюлмани“. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) не пропускаше да ги посещава при техните празници. Той е ходел на сватбите на евреите и християните, честитял им. Ако и вие го правите, няма да пострада целомъдрието ви. Кажете им: „Аллах да ви ощастливи! Със здраве да пораснат децата ви! Живейте в щастие!“
- Значи, ако мюсюлманите се интегрират в съответните общества, проблемите им ще се решат по-лесно.
- Ако мюсюлманите поискат нещо в Европа или в Америка по съответния начин, няма нещо, което не биха постигнали. Но преди всичко трябва да се научи езика. Ала някои разсъждават: „За какво ми е да го знам езика на невярващите?“ Никой не може да стане неверник затова, че научил чужд език. Не могат да се възползват от правото си да подават дори молби. Веднъж в Хановер пак ме повикаха за преводач. Отидохме до общината да искаме да заделят място за ибадети. Там ни казаха: „Защо досега не са ни подали молба? Дайте си молбата, да я разгледаме и да удовлетворим желанията ви!“ Същото беше и в Кьолн. Там има фабрика за каменни въглища, където работят работници турци. По някакъв повод посетихме генералния директор, от когото поискахме да разреши да се оформи малък месчид в някой ъгъл на фабриката. Веднага решиха проблема. Искам да кажа, че ако ги заявите в подходящ вид, вие можете да се възползвате от редица възможности. В Дуисбург има джамия с минаре. Надявам се вече да са я доизкарали. Кмета на града дойде лично, преряза лентата, състоя се тържество при започването на строежа...
- Изглежда не само в Германия, а в почти всички европейски страни ги има тези възможности.
- Да. През 2000 година бях в Швеция. Заведоха ме в един курс за изучаване на Корана. Попитах ги „Как успяхте да го направите?“ Исках да кажа, че всичко това изисква някаква организация и разходи. И те ми заявиха, че всичко са получили от шведското правителство. „Е, добре, казвам, как успяхте да получите средствата?“ Предоставили доклад в общината, в който описвали че в този курс възнамеряват да внушават на младите хора да стоят далеч от наркотиците, от алкохола и цигарите и всякакви други лоши навици, че ще ги учат на шведски. Общината харесала този проект и поела всичките разноски. А там трябва да се плаша наем, ток, да се закупят столове и маси. Довели си и имам от Турция със семейството си. Цялата му заплата изплаща шведското правителство. На шведското правителство това му струвало едно предложение, едно приятелско отношение.
- Предполагам, че не само за джамии се отнасят тези неща. Навярно дават възможност и за научна работа?
- Естествено, стипендиите, които се отпускат са другата страна на нещата. Например, заявявате, че искате да изследвате дадена област. Отпускат ви определено количество средства в зависимост от възрастта, званието, образованието. Това са безвъзмездни, необлагаеми средства. В Европа има редица организации, фондации, университети, министерства и навярно има хиляди като мене в Европа и Америка. Има центрове за изследване на исляма в Европа и Америка. Християни пишат стотици докторски дисертации по проблемите на исляма.