До посланиците на страните-членки на Европейския съюз в Република България
Ваше превъзходителство,
Бих искал да насоча Вашето внимание към последните събития около Мюсюлманското изповедание в България.
Главно мюфтийство, което е легитимното и законно представителство на мюсюлманската общност в България, бе затормозено от правна борба през последните 20 години. Според Закон за вероизповеданията, за разлика от Православната църква, Мюсюлманското изповедание е задължено да регистрира своите периодични конференции, където главният мюфтия и членовете на Висшия мюсюлмански съвет биват избирани от делегати-представители на мюсюлманската общност, в Софийски градски съд. Това изискване предизвиква юридическа и политическа манипулация на официалните власти. Последното решение на Висшия касационен съд още веднъж показа, че свободната воля на мюсюлманската общност в България да изберат своите законни представители, беше компрометирана, препречена и манипулирана от политически фактори под претекст, че е „законно действие”.
Висшият касационен съд определи в своето постановление от 12.05.2010 г.за нищожна и невалидна конференцията на българските мюсюлмани, проведена на 19.04.2009 г., на която Мустафа Алиш Хаджи беше избран за главен мюфтия. По този начин статута на Главно мюфтийство още веднъж се оказа съмнителен. В действителност, продължаването на делото, инициирано от лидера съперник - бившия главен мюфтия Недим Генджев, е равносилно на упражняване на натиск върху Главно мюфтийство. Генджев, който беше назначен за главен мюфтия през 1988 г. и беше такъв до 1992 г., е сътрудник на комунистическия режим, който опровергаваше идентичността на българските мюсюлмани. Следователно, Генджев е свързан с бруталната и репресивна политика на комунистическия режим срещу мюсюлманите в България. Въпреки званието главен мюфтия, Генджев се прави, че не забелязва асимилационната политика на комунистическия режим, упражнявана върху мюсюлманското малцинство в България между 1984 и 1989 г. Като такъв, вместо да се съпротивлява на насилствената смяна на имената на мюсюлманите по време на „Възродителния процес”, той дава съгласието си на зверските и нехуманни практики, извършени от комунистическия режим срещу мюсюлманите в България. Като погледнем назад, би било наивно да приемем, че тоталитарният режим би могъл да назначи главен мюфтия, който няма да бъде верен и прегръща неговата официална позиция.
Следователно, Генджев, който претендира за лидерство на мюсюлманската общност в България днес, предаде своята общност в името на персонална слава и материални изгоди. Поради тази причина той няма морален авторитет да се застъпва - директно или индиректно - за институцията главно мюфтийство и няма легитимността да представлява мюсюлманската общност в България.
Бидейки функционер на комунистическия режим в миналото, Генджев в момента е поел мисията да предотврати волята на мюсюлманската общност да бъде проявена. В опита си да раздели мюсюлманската общност, той оспори решенията на конференциите, проведени от Главно мюфтийство през 2005 и 2008 г. Заслужава да се отбележи, че докато делото, заведено срещу Генджев през 2003 г. продължаваше, петицията, която поддръжниците на Генджев подписаха за анулиране на конференциите през 2005 и 2008 г. доведе до незабавното приключване на делото от страна на българския съд. Тази ситуация повдига въпроси, като това, дали българският съд поставя различни критерии и стандарти при оценяване на страните за едно и също дело.
При всички случаи сегашното ръководство на Главно мюфтийство има недвусмислената законност, излъчена от силната воля на мюсюлманите в България. Въпреки законовите пречки, българските мюсюлмани избират своя законен представител на конференцията, проведена на 31.10.2009 г. Повече от 1000 делегати изразиха избора си с единен глас. От друга страна, Генджев, който претендира да бъде лидер на мюсюлманската общност, не се осмели да вземе участие в нито една конференция, организирана от мюсюлманите в България. Вместо това той прибягна към изнудване и заплашване, за да задържи делегатите на мюсюлманската общност да не присъстват в конференцията. Освен това, факта, че делегатите, които взеха участие на конференцията бяха призовани в полицейските управления за разпит, е доста притеснително за нас.
Възползвайки се от случая бих искал да обърнете внимание на това, че във време, когато България се опитва да заличи всички следи от миналото, свързани с комунистическия режим, анахронизъм е Недим Генджев настойчиво да бъде наложен като лидер на мюсюлманската общност, независимо от категоричното му неодобрение и отхвърляне от общността.
Такъв подход създава предразсъдъци и влияе на духа на социалната хармония, към която имаме голям принос. Освен това, тези деяния представляват явно нарушение на юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека в една страна-членка на ЕС (решението на ЕСПЧ на 26.10.2000 г., по случая „Хасан и Чауш срещу България”, заявление № 30985/96 и решение на ЕСПЧ от 16.12.2004 г., последно на 16.03.2005 г., по делото „Висшия мюсюлмански съвет срещу България”, заявление № 39023/97, където ЕСПЧ отсъди, че България и нарушила чл. 9, което регулира правата на вероизповедание в Европей¬ската конвенция по правата на човека и фундаменталните свободи, поради факта, че се е намесила във вътрешните работи на организацията на мюсюлманската общност) и не отговаря на задълженията на България, които са поети за защитата на човешките и малцинствените права, както и религиозните свободи.
Имайки предвид горното, призоваваме страните-членки на ЕС и Съвета на Европа да вземат под внимание основателното безпокойство на мюсюлманската общност, изразено от Главно мюфтийство и вземат отношение, за да се осигури пълното съблюдаване на дълго подхранваните демократични ценности и човешки правни норми, съхранявани в основните документи на съответните институции.
С уважение,
Мустафа Хаджи,
главен мюфтия
Портал 
