Един въпрос, скрит от християнския свят:
Решения на европейския църковен съюз относно пророчеството на нашия пейгамбер и дискусиите по темата
Налага се мюсюлманите, които живеят на Запад, да изведат на преден план една добре запланувана „стратегия за известяване” и да представят максимално добре исляма. Едва тогава ще отпаднат от дневния ред думите и делата, които смятаме, че са насочени против исляма, Корана и нашия Пейгамбер и ще се открие пътят към исляма пред хората на Запад.
През втората половина на XX век бе поставено началото на няколко важни дискусии относно признаването на пророчеството на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Като повод за тези дискусии, които имат политически, теологически и социологически характер, са послужили разискванията по отношение на исляма и нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) по време на Втория ватикански консилиум, състоял се между 1962-1965 година и за който все още точни данни не са публикувани. Сред последните решения са приетите от Ислямската комисия към Европейския църковен съюз през 1984 г. в австрийския град Сент Поелтен. Заключителната резолюция, приета от това събрание, на което са взети почти съответстващи на ислямските канони решения, най-напред са били публикувани на интернет страницата на Европейския църковен съюз, но впоследствие били свалени. Все пак те били отпечатани в ограничен тираж във вид на малка брошура.
Само че с течение на времето християните се опитали да потулят този документ, като с изключение на малобройни изследователи, никой не се е позовавал на него. Мюсюлманите дълго време дори не са знаели за съществуването му. Напротив, решенията, взети относно нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) на Втория ватикански консилиум, макар и още не оповестени официално, напоследък са били обект на изследвания от някои доброжелателни християнски теолози, които са се позовавали на тях. Известният немски теолог Ханс Кюнг от Швейцария е един от тях. В своя коментар за документа “Декларация на Втория ватикански консилиум относно нехристиянските религии”, той е сметнал за необходимо да подчертае особено следната постановка:
“Ако католическата и другите църкви възнамеряват да проведат истински и ползотворен диалог с мюсюлманите, трябва официално да признаят пророчеството на Мухаммед”.
Ханс Кюнг, известен с книгата си по сравнителна история на религиите, навярно поради този свой възглед е бил отлъчен от църквата. Подобен акт е бил приложен и спрямо американския теолог Роджер Хейг за книгата му „Иисус, символът на Бога”, в която той разкрива класическите католически възгледи от постмодернистична гледна точка. Църквата не се задоволила само с отлъчването им, но им било попречено да преподават в университетите.
Важно събрание на ислямската комисия към Европейския църковен съюз от 10 март 1984 г.
Въпреки убедителните разкрития и внушения на теолозите, които вероятно са били предизвикани от дискусиите във Втория ватикански консилиум, до скоро се смяташе, че главните християнски институции пазят мълчание по въпроса, че Свещеният Коран е Аллахово слово и Пейгамберът ни е Негов Пратеник. Но документът „Освидетелстване на Аллах в секуларна Европа“ Генуа, 1984г. показва, че подобна дискусия се е състояла на 10 март 1984 г. по-скоро с представителите на 112 различни протестантски църкви в австрийския град Сент Поелтен.
Както посочихме по-горе, тези решения, които най-напред са били поставени на интернет страницата на институцията, а впоследствие - свалени, старателно са били укривани от погледа на изследователите и читателите. Ето защо днес това решение на Ислямската комисия липсва от интернет страницата на Комисията. Въпреки това някои християнски теолози все пак в своите трудове се позовават на този документ. Най-ерудирани сред тези изследователи е известният холандски ориенталист Ян Сломп, прочут с обективните си творби, отнасящи се до отношенията между християните и мюсюлманите. В статията си на холандски език „Дискусии относно признаване пророчеството на Пейгамбера от страна на християните“, той коментира това събитие в което е участвал лично. Заради близките ни отношения с него можахме да си набавим оригинала на този документ от него.
Според документа комисията била председателствана от д-р Улрих Шоен, който впоследствие оглавява отдела за връзки с мюсюлманите в Световния църковен съюз. В комисията са участвали също така християнските теолози и академици Стюарт Браун и Томас Михаел от Канада; Анастасиос Янулатус от Гърция и Ян Сломп. Като представител на мюсюлманите участва пакистанецът Мехди Равзи от Холандия. След съвещанието документът е бил разпространен на английски, френски, немски и холандски, но християните не са взели някакво становище по него. Някои мюсюлмани по онова време счели за важна тази стъпка, но не са се изказали достатъчно решително. Освен това, според нас, липсват разработки от страна на мюсюлманите по този проблем.
Две важни решения на съвещанието относно исляма и Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)
На събора на Европейския църковен съюз са били взети две важни решения, свързани с ислямската религия. Едното от тях представлява отговор на въпроса: „Един и същ ли е мюсюлманският Аллах с Бога на християните” като някои от делегатите са приели, че мюсюлманите се кланят на същия Бог. Защото според тях арабско говорещите християни наричат своя Бог „Аллах“ и използват същото наименование. Следователно, било формулирано следното решение: „Да се полагат усилия да се споделя същата вяра с мюсюлманите по отношение на вярата в Аллах, е важна отговорност за християните“. Впрочем единият от двамата католически кардинали на Холандия, който се намирал в холандския град Бреда, може би, въодушевен от това решение, преди около една година беше заявил, че християните, вместо Бог могат да използват както мюсюлманите името “Аллах”.
Второто важно решение, се отнася до пророчеството на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). В отговор на въпроса могат ли християните да приемат Мухаммед за пророк, съборът приел по същество следното решение:
“Християните трябва да се отнасят с уважение към традицията за пророците според Стария завет. Тази традиция приканва хората да се покаят пред Единния Аллах. Несправедливо е да се опитваме да заобиколим и отхвърлим Мухаммед, окачествявайки го като псевдопророк. Ето защо християните трябва да го признаят като част от традицията за пророците. Само че това признание трябва да стане само в границите на вярата на Мухаммед. Заедно с това нашите приятели мюсюлмани, трябва да осъзнават разликите в подхода на двете религии” (стр. 56)
След като били обявени така формулираните решения сред религиозните дейци, които споделяли различни възгледи и представлявали отделни райони, влезли в остри дебати помежду си, но в края на краищата никой от тях не възразил тези две решения да влязат в заключителната декларация. Няма съмнение, че се налага да се проучи по-детайлно случилото се на този събор и да се направят съответни анализи. В труда си, който е на заключителен етап “Представата за Пейгамбера на Запад“, ще се опитам да разгледам обстойно тези две решения.
Колкото и да се пренебрегват, било Втория ватикански консилиум, било пък взетите решения от Европейския църковен съюз, според нас те са дали възможност на западните мислители и писатели, по-голямата и все по-разрастващата част от които са християни, да заявят, че е неизбежно да се признае пророчеството на нашия Пейгамбер по положителен и обективен начин. Например, авторът на високо ценената книга “Ислямът и Западът” Норман Даниел пише следното:
“Много е важно християните да гледат на Мухаммед като на свята личност както го възприемат мюсюлманите. Ако не постъпят така, рискуват изцяло да се откъснат от мюсюлманите".
Пак в тази връзка може да се спомене мадридският кардинал Емилио Г. Агуилар, който през 1977 г. прави своето изказване по време на откриването на международния християнско-мюсюлмански симпозиум в Кордова, Испания. В него той приканва християните да забравят имиджа на нашия Пейгамбер (с.а.с.), създаден през Средновековието и да използват уважителни изрази за него. Защото, според кардинала унижаването и подценяването на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) може да се смята не само отричане на историческите и религиозните реалности, но и като неуважително отношение към мюсюлманите и възпира стремежа към диалогичност. Изхождайки от това, той подчертава:
„Не е възможно да се уважават мюсюлманите и да се изгради ползотворен диалог с тях, без да се уважава пророка на исляма и ценностите, които той е внесъл“.
Тук ще бъде уместно да се споменат също и английският писател Карен Армстронг и Мартин Форвард, Давид А. Кер в своята статия, озаглавена “Мухаммед - следовник на предишните пророци“. Теологическите схващания на християните относно пророчеството на Хз. Мухаммед” също споделя сходни възгледи. Ричард Хенри Друмоид в своята книга “Ислям за западняците и как да се разбира Коранът макар че от време навреме характеризира нашия Пейгамбер като “създател на историческия ислям”, все пак твърди, че същевременно той трябва да бъде възприет и като пророк. Християнският теолог Джон Маскуер в книгата си "Застъпниците” обрисува Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) като един от деветте велики застъпници редом с Хз. Муса, Хз. Иса, Буда и Конфуций като е посветил специална глава на него. А Уилям Е. Фипс в произведението си “Мухаммед и Иисус” подчертава, че и двамата пророци водят своето потекло от едно и също пророческо семейство.
Нека кажем, че не е тайна, че има писатели и мислители в историята на Европа, които са възприемали и обрисували Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) като “герой” и "велика личност, която трябва да се уважава” и са написали книги за него. Сред тях можем да споменем Хенри Стубе, Гьоте, Томас Карлайл, Толстой, Ламартин, Майкъл Харт, Р. Мария Рилке и др.
Всичко това всъщност показва, че на Запад, където се развихри карикатурната криза, папа Бенедикт XVI представи исляма като "религия на насилието”, а Пейгамбера ни обрисува като “пророк, който никога не изпускал сабята“, където холандският политик Геерт Вилдерс представи Корана като книга за насилието и още много други неща. Не е тайна, че въпреки това, се наблюдава едно положително развитие в дискусиите за исляма. Корана и Расулюллах. За целия този положителен процес имат принос и малцината мюсюлмански учени и изследователи, които живеят на Запад както и възприелите исляма западняци, които са написали книги за живота на нашия Пейгамбер и малобройните ориенталисти, които са останали далеч от политическите и колониалните стремежи и с научна цел са написали своите книги за исляма и неговия Пейгамбер. Израстването на млади религиозни дейци, които най-добре и научно познават исляма, несъмнено, ще засили още повече този процес.
ОТ тази гледна точка най-важното е, че мюсюлманите, които живеят на Запад, трябва да предложат една нова стратегия за разясняване и представяне на исляма на най-високо равнище. При това положение всичките слова и действия, казани и извършени по адрес на нашия Пейгамбер, ще се възприемат като случайни изблици и ще се открие пътят към исляма пред западния човек. Следователно, не трябва да имаме никакво съмнение в доброто бъдеще на исляма на Запад.
Йозджан Хъдър,
Декан на Богословския факултет
в Ислямския университет в Ротердам.
Портал 
