Един живот посветен на вярата
Мехмед Табаков
Аз, Мехмед Табаков, бях беден кул (раб) на Аллах, който се бях родил в бедно ислямско семейство. Още от ранна възраст моят баща се консултира с Халим ефенди какво да уча. Хафъз ли, какво ли да стана. Халим ефенди му отговаря:
- Муса, хубаво е детето хафъз да стане, обаче ще го учиш за муаллим!
- Защо, Халим ефенди? Хафъз да бъдеш е голямо нещо. Нека да учи за хафъз.
- А, не! Муаллим, трябва да стане, за да може да разпространява исляма. Иначе той ще стане хафъз, ще чете Коран-и Керим, обаче няма да разбира нищо шериатско, нито пък нормите и законите на исляма.
Тогава моят баща се вслуша в думите на нашия ходжа, рахметлията Халим ефенди. След това той ме изпрати първо за ученик. На колко години съм бил ли? В 4-то отделение. Праща ме в новата махала - Медени поляни. В 4-то отделение дете, аз да си готвя, аз, който не мога да се обслужвам. Просто съм малко дете, което не разбира, не може да си служи с битовите неща. На моята майка, рахметлийката, са й казвали: „Каква сте, рекли: Ислям, та мюслюманлък, та ислям! Защо не си жалите детето, че е в четвърти клас. Ще иде там, в Новата махала, а дори не може да си сготви да яде!”
Баща ми това изобщо не го интересуваше. „Там ще учиш!” каза. Така от ранни години започна моя живот с исляма. След като приключихме обучението с Халим ефенди, баща ми ме прати в Белица при друг учен човек - Мехмедали ефенди. Той вземаше по малко ученици, 3-4 ученика, които ужким да му служат и да му помагат в домашните нужди и земеделски такива работи.
Под булото на това, разбира се, властите тогава не го гонеха още. Това беше преди 1956 г. и не му обръщаха внимание, че обучава някакви ученици. Те знаеха, че има деца при него, властите обаче не взимаха под внимание. Та какво са четири деца? Няма да обърнат България я! Тогава още не беше в сила тази офанзива на ЦК на БКП и затова не се обръщаше внимание, тъй като се смяташе, че след 1944 г. всеки има право, да изповядва своята религия. Всичко това беше залегнало в тогавашната така наречената Димитровска конституция. Затова ние нямахме кой знае какви проблеми с властта. Това важеше и за Нювваба в Шумен. Тогава там се обучаваха и наши хора. Това беше признато като видно светско училище, независимо, че се изучаваше ислям. След време обаче в комунистическия режим постепенно настъпиха промените смяната на имената и т.н. И подгонване на вярващите, рушене на джамии и т.н. За жалост през 1957 година умира нашия ходжа, Аллах рахмет ейлесин. Аз бях войник. Как умира ли? Разболял се. Идват лекари, ужким да му бият инжекции за бъбреци ли, не знам за какво си. Излизат лекарите, отиват си и той... умира. Какво е станало, що е станало, ние не можахме да кажем нищо. На другия свят, естествено, всичко ще се изясни. И все пак оттогава ни подгониха. Явно засилил се беше вече комунистическия режим и сега нашия ефенди изглежда вече „пречел”.
Ех, как ни обучаваше той! Правеше наистина изключителни неща. Той може да е пример за днешните учители, които обучават децата в исляма! Той водеше малко деца, но имаше си методика за обучение. Децата с тази методика бързо напредваха в арабския, турския език и изобщо в ислямската литература. Неговата методика бе така програмирана, че даваше на ученика толкова колкото материал приема.
- Как ставаше това?
- На ден по 12 предмета изучавахме. Всеки ден 12 предмета, като от тези някои трябва да се наизустят. Като вземеш арабската граматика да я зубриш, от арабски на османотурски да превеждаш. Всички текстове трябва на езбер да научиш, а те за нас бяха чужди езици - арабски и турски. Затова неговото обучение беше много напредничаво. Елхамдулиллях, ние вземахме от този извор до насита. Би трябвало и до днес да се поучим от едно такова добро обучение.
Имахме затруднения в термините. Когато поискам да преведа арабската дума на турски, а аз не знам турски и не мога да я обърна. Трябваше да знам какво значи на арабски та да преведа на турски. Това беше наистина проблем за всички ученици. Как аз да избягам от тази трудност? Не бива! Защото все пак аз съм възмъжал, знам какво е скъпото, ценното на исляма. Аз искам да се развивам в тази област. Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „О, Аллах, гуша се към Тебе да не би да придобия наука, която да няма почва на другия свят.” Този хадис много ми е на душата и сърцето, затова искам да се прилага.
Веднъж се случи интересна случка с моя учител. Беше сутринта. Грабвам китапите и тръгвам към класната стая и той ме вижда, че съм отчаян, щото бях се замислил за родния край, за майка ми и баща ми. И той вика: „Мехмедали, какво ти е? Викам: „Няма нищо, ефенди. „Я, вика, дай да си поприказваме! Няма да говорим за уроци сега!” И започва да ми говори смешки, а дете за смях умира. Затова като започнах да се смея, той вика: „Хайде, сега да минем към уроците!”.
Такава беше голямата бащинска методика на ефендията, Аллах рахмет ейлесин. Той така подхождаше към децата, че никога не ти дотягаше да ги възприемеш и да ги прилагаш тези знания.
- Какво се случи после, когато вие започнахте да обучавате децата? Каква методика приложихте в обучението като по това време вече е било забранено това?
- След като отидох войник имах намерение като се върна пак да продължа образованието си при него. Той обаче умира през 1957 г. и аз увисвам. А такъв учен човек тук в района нямаше. Бих казал, че наистина в България такъв човек в това време нямаше. Само в Мадан е имало молла Раиф ефенди. Той е бил в оня район учен човек. Салих ефенди от Сърница бе завършил в Истанбул. Затова пак ми се искаше да се върна там, защото нямаше друг ходжа, който да ми предаде това образование - исляма.
Тогава започнах самоподготовка. Постепенно и режима започна да затяга исляма. Започнаха да рушат джамиите. След 1960 г. дойдоха у дома членове на ОФ комитети и милиция, обърнаха наопаки всичко вкъщи, взеха книгите ми, това онова, конфискуваха всичко. На едно стъкло си бях изписал Аллах и Мухаммед. Идва представител на Държавна сигурност и ми вика: „Табаков, какво пише тука?”. Викам: „Тука пише Аллах, а тука Мухаммед”. И той взима стъклото и го пуска отвисоко на земята и го счупи.
Викам:
- Слушай, другарю, ти смяташ че като чупиш това стъкло, унищожаваш Аллах и Мухаммед? Лъжеш се. Това е само едно стъкло, материал, който няма стойност, обаче тези имена са тук, в сърцето ми и ти не можеш да ги счупиш. Аллах си е велика сила. Ти кой си? Говоря ви истината. Не че сега се правя на някакъв герой. С това обаче той мислеше, че ще счупи и ще унищожи исляма, Аллах и Мухаммед.
- Да се върнем към думата. Как сте обучавали вашите ученици?
- Тези ученици, през онова време ги обучавах нелегално, тайно. Тогава имах 10 малолетни ученика. Те пристигаха от планината, с рейсове, с мотори, за да не се съсредоточават на едно място, да не прави впечатление, да не ни разбере ДС. По едно време зетя ме предупреждаваше:
- Баба, трябва да спреш обучението на децата.
- Мустафа, оти бе?
- Отиваш пак в Белене!
Викам:
- Мустафа, ако Аллах ми е писал, пак ще оти¬да в Белене. Никой не може да ме спаси. Ако обаче не е писал Аллах, пак да отида в Белене, никой няма да ме откара пак там. Това да ти е ясно. Викам на децата:
- Деца, ще идвате през ден, и ще взимате уроците за два дена.
Кой от Кангьовци, кой от Пашови, тук от нашите колиби те са лесни, обаче тези по-далечните, които идват с рейса, казах им: Когато се качвате на рейса, ще гледате да няма някакъв човек непознат и ако има ще слизате по-далече и директно няма да идвате към мене, а по заобиколен път, да не доведете ДС у дома, та да ни хванат точно, защото загиваме! Децата така и правеха и продължихме обучението и не се спряхме.
- Следвали сте метода на вашия учител? Какво сте правили, когато сте виждали, че детето не слуша. Виждате, че аха да се откаже?
- Стремял съм се да вървя по пътя на методиката на моя учител. Когато децата ме ядосват или чисто и просто, когато не е учило детето или не му се учи, аз просто преценявам, че не му е по силите и не го притискам.
Искам в бъдеще нашите деца, мюсюлманчетата по света, да бъдат просветени, поне да бъдат забулени, да не са заблудени. Ако може ние да сме пример на останалите религии. Ние да сме пример на останалите нации, да видят, че исляма е нещо свято, нещо чисто. А кой ще го представи това? Ние!
Задават се лоши поколения, не за друговерците, аз не говоря за тях. А за нас, ислямската общност. От къде идва това? Това идва от нас, самите родители. Когато зачеват своята рожбичка, те не се съобразяват с тези закони. Аз съм го писал в китапа, значи не се съобразяват с тези норми. Никяха е добре както е разпореден в шериата. От друга страна обаче тези родители започват да захранват своята утроба с харами. Оттам започва всичко. Като се роди рожбата продължават да го хранят с харами. Този харам започва да бушува с поколенията и оттам се получават тези работи. Утре това дете ще защитава интересите на нашата страна, на България. Защо трябва да тормозим децата и семействата? Защо той да става враг на собствената си държава? Не става!
(продължава в следващия брой)
Портал 
