Намазът – дава атмосфера на благополучие

Намазът – дава атмосфера на благополучие

“Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И изпълнявай намаза! Намазът предпазва от покварата и от отреченото. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите”. (ел-Анкебут, 29: 45)
Животът на вярващия започва с езана и приключва с намаза.
Ибадетите и другите прояви на набожност извън намаза интересуват единствено част от вярващите или определена прослойка от тях.
Така например, поклонението хадж е задължение за онези, които имат финансови възможности, здравето им позволява, а и сигурността при пътуването им е гарантирано.
Зекятът е ибадет, който трябва да изпълняват онези вярващи, чиито материално състояние позволява това.
Болните, възрастните и тези, които не са в състояние да спазват оруч, са освободени от това задължение. Ала намазът е ибадет, който трябва да се изпълнява от всички разумни вярващи без изключение. Ето защо може да се каже, че намазът обхваща цялостния живот на вярващия. Нито работата, нито търговията, нито пък някакво друго занимание не може да възпре вярващия да изпълни намазите си. (ен-Нур, 37) А за онези, които са възпрепятствани поради различни причини, са предвидени всякакви улеснения.
Този, който не може да кланя намаз правостоящо, може да го изпълнява седнал. А който не може от седнало положение, може да кланя от легнало. Предвидени са улеснения за пътниците, при липса на вода или по време на война. Но в никакъв случай намазът не може да се изключи от живота на вярващия. Защото той е средство за общуване с неговия Създател във важните възлови моменти на деня.
Среща, която се очаква с нетърпение
Всеки мюсюлманин, който вярва в Аллах и Го обича; който се радва на Неговата обич, познава Неговата сила и мощ, възхищава се от Неговото знание и умение, проявява разбиране по отношение на Неговите блага, изпитва потребност от изява на своята благодарност и признателност към Него. А най-добрият начин за това е намазът. Затова намазът е среща, която вярващият очаква с нетърпение и обич. Намазът е времето, когато рабът остава насаме със своя Господар. А този, който веднъж е изпитал сладостта на тази непосредствена среща, иска винаги да остане с Него. Намазът е израз на прием на раба от Всевишния Аллах по Негова покана. Затова се възприема като мираджа или възнесението му в небесата и срещата му с Всевишния.
Когато Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) е искал да поясни, че онези моменти, в които е изпълнявал намаз, са били най-благополучните в живота му, е заявявал, че намазът е “светлина за очите му". (Несаи) И за да не се откъсне от тази духовна наслада, той изпитвал удовлетворение да стои прав при намазите, а когато се навеждал за поклон, оставал толкова дълго, че почти изчерпвал силите си за изправяне и откъсване от безкрайния досег с Всевишния Аллах.
Покорството ражда благополучие
Намазът е най-сполучливата форма на израз на любовта на раба към Всевишния. Той е изява на безусловно подчинение и покорство пред Него.
Намазът, който обвързва вярващия с Всевишния Аллах, е и начин на изпълнение по форма да изявява покорството пред Аллах. Намазът, който започва с прав стоеж пред Аллах, достига своята връхна точка на покорство с поклоните пред Него.
Намазът е покорство, което не е следствие от насилие, а покорство на обич и всеотдайност. Намазът е израз на привързаността на любещия към своя любим.
Ако от всяка гледна точка покорството внушава сигурност и доверие, то тогава това подчинение доставя благополучие на човека. Затова децата се чувстват сигурни в прегръдките на майките си. В тази прегръдка няма безпокойство и страх, защото е любещият човек го е обградил със състрадание. Аллах го е дарил с това чувство.
Този, който всецяло се покорява на онзи, който му внушава доверие, се освобождава от всякакви страхове. Едно от най-прекрасните имена на Аллах е ел-Мумин, т.е. “внушаващ доверие”. Затова, за да се предпази от всякакви страхове, човек се приютява при Аллах.
Най-ярката изява на покорството пред Аллах е намаза. Затова намазът създава атмосфера за благополучие на мюсюлманина. Вярващият се стреми да се потопи в нея в определени възлови моменти на деня. Точно както детето се хвърля в ръцете на майка си. Това е своеобразен момент на свобода за вярващия – когато човек стане раб на Аллах, престава да бъде роб на другите и се сдобива със свобода. А този, който не приема да бъде раб на Аллах, става роб на други.
Намазът предпазва от злини
Намазът винаги предразполага човека към искреност и сърдечност, които се подновяват по пет пъти през деня. По такъв начин човекът се всмуква от тази искреност и тя става негова природа. А постоянството му при намазите допринася да я запази и да остане далеч от злините, отреченото, покварата и проституцията като по този начин се вижда предпазващата от злините роля на намаза, както се изтъква и в Корана.
„(О, Мухаммед!) Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И изпълнявай намаза! Намазът предпазва от покварата и от отреченото. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.“
По природа човек е склонен да се поддаде и към лошото, и към доброто. Това важи за всеки период от живота му. Случва се някой, който живее с доброто изведнъж да се подхлъзне към лошото; а така също има и хора, които битуват сред злините и изведнъж се прехвърлят в полето на доброто, където е човешкото щастие и благополучие. Именно тук се крие мъдростта на петкратното изпълнение на намазите.
Всеки, който постоянно и всеотдайно кланя намазите си, предотвратява до голяма степен риска да се подхлъзне сред злините и покварата. Този, който сутрин започва деня си с изпълнение на намаз като първо задължение, остава в полето на доброто дори тогава, когато се намира във върховия момент на своите занимания. С икинди намаз той приключва деня си все в полето на доброто, а с вечерния намаз още веднъж потвърждава, че няма да го напусне. И най-сетне, преди да си легне, той показва, че ще прекара и нощта сред доброто.
Може да се случи да допусне незначителни пропуски, които при следващия ключов момент незабавно се отстраняват. Благодарение на предпазващата роля на намаза той много по-спокойно ще стои далеч от злините.
От свещените айети узнаваме, че и по отношение на имането, намазът гарантира сигурния живот на човека. Спасява го от скъперничеството и му внушава чувството на споделяне.
От друга страна за човека е много важно да спазва законовата и позволената рамка в интимния си живот. Това му гарантира здрава семейна среда и го предпазва от отреченото: „...и които целомъдрието си пазят, освен за своите съпруги... Те не ще бъдат порицавани.“ (Муминун, 6)
Д-р Екрем Келеш

Източник