НАМАЗЪТ АЛ-ИСТИХАРА

НАМАЗЪТ АЛ-ИСТИХАРА (صلاة الإستخارة)


Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е узаконил този намаз за мюсюлманите, за да търсят напътствие от знанието на Всевишният Аллах за добро и благо в своите дела в земния живот. Именно за това е бил узаконен намаза ал-Истихара, който е заменил използваното от хората в епохата на невежеството джахилия като предсказания, гадаене на стрели и жертвеници.


عن جابِرٍ رضيَ اللَّه عنه قال : كانَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُعَلِّمُنَا الاسْتِخَارَةَ في الأُمُور كُلِّهَا كالسُّورَةِ منَ القُرْآنِ ، يَقُولُ إِذا هَمَّ أَحَدُكُمْ بالأمر ، فَليَركعْ رَكعتَيْنِ مِنْ غَيْرِ الفرِيضَةِ ثم ليقُلْ : اللَّهُم إِني أَسْتَخِيرُكَ بعِلْمِكَ ، وأستقدِرُكَ بقُدْرِتك ، وأَسْأَلُكَ مِنْ فضْلِكَ العَظِيم ، فإِنَّكَ تَقْدِرُ ولا أَقْدِرُ ، وتعْلَمُ ولا أَعْلَمُ ، وَأَنتَ علاَّمُ الغُيُوبِ . اللَّهُمَّ إِنْ كنْتَ تعْلَمُ أَنَّ هذا الأمرَ خَيْرٌ لي في دِيني وَمَعَاشي وَعَاقِبَةِ أَمْرِي » أَوْ قالَ: «عَاجِلِ أَمْرِي وَآجِله ، فاقْدُرْهُ لي وَيَسِّرْهُ لي، ثمَّ بَارِكْ لي فِيهِ ، وَإِن كُنْتَ تعْلمُ أَنَّ هذَا الأَمْرَ شرٌّ لي في دِيني وَمَعاشي وَعَاقبةِ أَمَرِي » أَو قال : « عَاجِل أَمري وآجِلهِ ، فاصْرِفهُ عَني ، وَاصْرفني عَنهُ، وَاقدُرْ لي الخَيْرَ حَيْثُ كانَ ، ثُمَّ رَضِّني بِهِ » قال : ويسمِّي حاجته . رواه البخاري.





От Джабир радияллаху анху, се предава:

“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни обучаваше на намаза истихара (да търсим напътствие от Аллах) във всички дела, както ни учеше на сура от Корана, и казваше: “Ако някой от вас поиска да стори някакво дело, то нека извърши допълнителен намаз от два рекята, и после да каже:

„Аллахумме,
инни естахируке би-илмике,
уа естакдируке би-кудратике,
уа ес`елуке мин фадлике-л-азим,
фе иннеке такдиру уа ля акдиру,
уа та`лему, уа ля а`лему,
уа анта алляму-л-гуюб.
Аллахумме, ин кунта та`лему
енне хезе-л-емра
хайрун лий фий дийний уа ма`аший уа аакибети емрий
(или казва: ааджили емрий уа ааджилихи),
фе-кдурху лий уа йессирху лий,
сумма баарик лий фийхи.
Уа ин кунта та`лему енне хезе-л-емра
шеррун лий фий дийний уа ма`аший уа аакибети емрий
(или казва: ааджили емрий уа ааджилихи),
фе-срифху анний, уа-срифни анху,
уа-кдур лий-ал-хайра хайсу кяне,
сумма раддиний бихи!"
“О, Аллах! Наистина, искам Ти да ми помогнеш с Твоето знание и да ме укрепиш с
Твоето могъщество, и Те моля от Твоята Велика милост, защото наистина Ти можеш, а аз не мога. И наистина, Ти знаеш, а аз не знам. Ти си Знаещия тайните.
О, Аллах! След като Ти знаеш, че това дело ще е добро за мен, за религията ми, живота ми, и изхода на моите дела (или казва: за този живот или за отвъдния), то (предопредели) отсъди го за мен и ми го облекчи, после ме благослови в него!
И след като Ти знаеш, че това дело ще е за мен, за религията ми, за живота ми, и изхода на моите дела (или казва: за този живот или за отвъдния), то отдалечи го от мен и мен отдалечи от него, и ми предопредели доброто, където и да е то,
после ме стори да съм доволен от него!” И е казал: “Нека назове (нуждата) желанието си”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари в книгата за нощните намази под номер 1166/