Турските училища в България
Прогимназиите в Турция започват да се откриват едва през 1834 година, когато вече в по-големите български градове съществуват такива училища. Муаллим Наджи се учи и учителства в прогимназията във Варна. Али Суави, един писател с будна мисъл през годините 1860-1866 бе учител в пловдивска прогимназия.
След Руско-турската война прогимназиите бяха закрити, тъй като учителите заедно с останалата държавна администрация също се изселиха. Мюсюлманско турската общественост в Източна Румелия през 1879 г. подаде молба до генерал губернатора на областта Алеко паша за разкриване на турска прогимназия в града, но това не стана.
Първата прогимназия на територията на новата българска държава бе открита през 1885 г. в Шумен. Но раните, които бе нанесла войната се лекуваха бавно и трудно. Затова разкриването на нови прогимназии ставаше трудно. Десет години след това, през 1895 г. вече техният брой достигна 15. Голяма роля за тяхното откриване изиграха турските народни представители Кесимзаде Мехмед Рушди от Шумен и Хаджи Неджиб от Разград, Ахмед Есадоглу от Ески джума - Търговище.
В първите прогимназии обучението беше четири години. В тях класните учители се изпращаха от Турция, оттам получаваха и заплатите си. Учители в тях обикновено ставаха завършилите прогимназиалния курс или местните ходжи. В първата разкрита прогимназия в Шумен за учител бе изпратен випускникът на Истанбулския педагогически институт Али Джевад, който беше родом от Ловеч. Али Джевад бе успешен учител, който възпита поколения ценни младежи. Сред първите му ученици бяха хафъз Абдуллах Фехми, от втория му випуск се очертаваха Осман Нури, Сюлейман Сърръ, Хюсеин Хулки и др., които допринесоха много за просветното дело на турците в България.
Само че партизанщината в онези години нанесе големи щети на обикновения народ. Кесимзаде и Хаджи Шемседдин в Шумен членуваха в различни партии като нито един не можеше да понася онова, което правеше другият. Когато Хаджи Шемседдин стана народен представител уволни Али Джевад, когото поддържаше Кесимзаде, с това прогимназията загуби един от ценните си учители.
Правителството на Стамболов проведе сравнително добра политика спрямо турците. По негово време бяха разкрити нови прогимназии в Ески джума (Търговище), Нови пазар, Омуртаг, Ески Истамбуллук (Преслав), дори в с. Акдере (Бяла река) в Герлово. В Акдере класен учител беше хафъз Мехмед от Турция. За учители в новооткритите прогимназии бяха назначени завършилите шуменската прогимназия. Хафъз Абдуллах стана учител в Търговище, Осман Нури в Омуртаг, Сюлейман Сърръ в с. Бяла река. Всички те бяха млади, енергични младежи. Така например Сюлейман Сърръ беше едва на 16 години.
С разкриването на прогимназиите нарасна необходимостта от учители. Заплатите на учителите и другите разноски на училищата се посрещаха от областните управления. Само класните учители пристигаха от Турция като назначенията им ставаха оттам. С това държавата показваше своите грижи за подрастващото поколение.
Броят на учителите, които са получавали заплатите си от Турция се променял в зависимост от нуждата от учители. Имало е години, в които по 24 учители са получавали заплатите си оттам. Учителите Али Джевад, Ибрахим Едхем, директорката на девическата прогимназия Сюхейля ханъм; Хилми от Русе, Хазим от Свищов, хафъз Хасан от Пловдив, Осман Нури във Варна, Мустафа Лютфи в Хасково, Юмер Лютфи в Бургас и др. са били всред тези учители. Кадри ефенди от Кастамону випускник на Педагогическия институт в Истанбул бе изпратен за учител в Казанлък. Али Хайдар Танер, член на Съвета за обучение и образование, в Турция родом от Казанлък, бе завършил образованието си при него.
В Берковица също така имаше турска прогимназия. Бащата на бъдещия президент на Турция Джелял Баяр - Абдуллах Фехми е бил учител в същата прогимназия. Същият е бил и мюфтия. След Руско-турската война се преселва в Турция и продължава да учителства.
Влиянието на партизанщината
Различните договорености и закони постановяваха разходите, които правеха турските училища да се поемат от българската държава. Това изискваше и правото и правдата, тъй като както всички, така и турското население плащаше данъци на държавата, но при изразходването на държавния бюджет се правеше разлика. Разходите за училищата, заплатите на учителите почти винаги се стоварваха на гърба на турското население. Известно време областното управление в Шумен изплащаше заплатите и посрещаше разходите на училищата, но Силистренска и Русенска област изобщо не се съгласиха на подобно нещо. Защото тези облекчения се издействаха благодарение усилията на народните представители от средите на турското население. Освен че посрещаше разноските на петте турски прогимназии, областното управление в Шумен изплащаше и по 50-60 лв. стипендия на ученици турци, които се учеха в гимназията. След това тези помощи бяха спрени, а прогимназията бе закрита.
Някои статистически данни относно турските училища
Област Брой Брой Брой Разходи за
у-ща учители ученици 1бр.у-ще
Бургас 82 106 4 195 431 leva
Ст.Загора 54 71 2.382 -
Пловдив 46 58 3.476 672
Кюстендил1 1 8 -
Плевен 20 25 1.107 475
Враца 4 8 204 660
Видин 6 22 309 -
В.Търново 66 67 3.585 252
Шумен 340 365 16.918 181
Русе 302 364 18.260 332
Варна 293 334 13.659 373
Общо 1214 1.521 64.103 -
Само 41 са учителките, а останалите са мъже.
Помощите, които оказва държавата са незначителни. По-късно и те са спрени. Основната тежест по разходите на турските училища лежи на гърба на бедното турско население. Често учителите турци едва изкарват прехраната си.
Татари 144
Турци 208
Помаци 312
Българи 2.485
Арменци 3.007
Евреи 5.074
Тук прави впечатление колко по-високо е било финансирането на еврейските и арменските училища. Един дългогодишен учител турчин за година получавал между 100-200 лв., а начинаещ учител българин го назначавали с 600 лв. заплата.
През първите години винаги училищата и учителите се посочваха поотделно като турски, татарски, помашки с оглед да не се раздува броят на турците.
Налагаше се да се откриват нови прогимназии, да се организират курсове за повишаване квалификацията на учителите. През цялото време те водеха упорита борба за това. Законът за обществените и частните училища, издаден през 1884 г. засягаше и турските училища, но не им придаваше необходимото значение. Законът приет през 1891 г. вече обвързваше и турските училища.
Само 130 учители упражняваха единствено учителска професия, а останалите изпълняваха и ролята на имами по съвместителство.
Прогимназиите в страната вече бяха 28. в Тях се учеха 114-5 ученици и 141 ученички, на които преподаваха 52 учители и 7 учителки. Годишното им възнаграждение беше между 720 - 1200 лв.
През 1894 г. броят на прогимназиите беше 16, а през 1921 г. техният брой достигна 39.
През 1900 г. 6,5 на сто от мъжете можеха да четат и да пишат и само 3 процента от жените бяха грамотни.
През 1920 г. грамотността се увеличава в градове като Пловдив и Шумен. Тя е 28 на сто при мъжете и 12 на сто при жените.
Броят на прогимназиите по окръзи беше както следва: В Бургаски окръг -3 (по една в Айтос, Карнобат и Ямбол); Старозагорски окръг-3 (по един в Казанлък и Хасково); 2 в Момчилград (по 1 в Ардино и Кърджали); 7 в Смолянски окръг (Смолян, Златоград 3); в Пловдивски окръг - 2; Видински окръг - 2; Враца - 2 (1 в Ботевград); в Плевен - 2 (1 в Никопол); 3 в Търново (1 в Елена, 1 в Свищов); 5 в Русенски окръг (2 в града); 3 в Разградски окръг; 6 в Шуменски окръг (по 1 в Омуртаг и Търговище); 2 във Варненски окръг (1 в Провадия). Поради присъединяването на Родопите към България след Балканската война и откъсването на Добруджа настъпиха промени и в броя на училищата и учениците. Изселванията също така оказана силно въздействие.
Осман Кескиоглу
Портал 
