Религиозното обучение и проблемите в държавните училища на Република България
Българският народ, който се състои от различни етнически общности, навлезе вече в 13-та година на демокрацията. Правата, дадени на малцинствата през този период, бяха увеличени и благодарение на процеса на интегриране в Европейския съюз, но все още не може да се каже, че те са достатъчни.
Жизненоважният въпрос за мюсюлманско-турската общност е свързан с обучението и образованието. Определяйки учебно-възпитателния процес като основен фактор, формиращ психологическата и физиологическата структура на ученика и като процес, формиращ мирогледа му, можем по-добре да разберем колко важна роля играят учебните предмети по турски език и религия-ислям за запазването на националността и нейното предаване на следващите поколения.
В тази статия се дават общи сведения за религиозното образование, водено в държавните училища в България, поставят се проблемите възникващи там, и се предлагат решения на някои от тях.
През 2000 г. Министерството на образованието и науката издаде правилник във връзка със свободноизбираемия предмет религия-ислям и определи начина, по който ще се провежда тази дейност. Свободноизбираемият учебен предмет религия-ислям се изучава от I до VIII клас. Прието е учебният предмет за християнската религия да се нарича религия, а за исляма – религия-ислям.
Поради все още незадължителния характер на религиозния предмет, настойниците на учениците или самите ученици, които имат желание да го изучават, са длъжни да подадат молба до директора на съответното училище. След формиране на курса от нужния брой ученици, директорът трябва да вземе необходимите мерки и да задейства учебната дейност. По-важните моменти от правилника за 2002/2003 учебна година, подписан от тогавашния министър на образованието Владимир Атанасов, са следните: за да се осъществи изучаването на религия-ислям, общината и училището трябва да разполагат с необходимите финансови средства и кадри; учебниците да минават на проверка през Министерството на образованието и науката; преподаваният материал да отговаря на утвърдената от Министерството концепция относно обучението на мюсюлманските деца по този предмет в общообразователните училища; да се преподава на български език и др. Религия-ислям се изучава веднъж седмично във всички класове и не се поставят срочни и годишни оценки. Според разпореждането, финансови средства за предмета религия-ислям трябва да осигуряват на първо място общините, спонсори, благотворителни фондации и дружества.
Стартирането на учебния предмет религия-ислям в държавните училища и постепенното му разширяване, подготвянето на учебниците, отпечатването и утвърждаването им от Министерството стана възможно с неоценимия принос на Главното мюфтийство. Учебниците по религия-ислям, издадени през 2001-02 г., са подготвени от: настоящия главен мюфтия Селим Мехмед (II и V. клас), Ридван Кадьов (I клас), Исмаил Чаушев (III клас), Орхан Осман (IV клас), Али Хайредин (VI клас), Хилми Али (VII клас) и Мустафа Хаджи (VIII клас). Учебниците са безплатни и в края на годината се събират и се пазят като учебни помагала за следващата година в съответните училищни библиотеки.
Освен това в правилника, издаден от Министерството на образованието, се казва, че религия-ислям могат да преподават завършилите Висшия ислямски институт.
Нормалният живот на един човек, който има тяло и душа, зависи от това дали консумира необходимата храна. Религиозната вяра и практиките (ибадетите) са храната за човешката душа, затова от първостепенна важност е да се даде възможност на децата да се приобщят към тези ценности. Мюсюлманите, живеещи в България, трябва вече да разберат, че за да притежават вяра и за да изпълняват религиозните си задължения не е необходимо да са ходжи. Всеки човек, независимо каква професия има, е отговорен пред Създателя за извършените добри или лоши постъпки. Може би най-важният проблем от проблемите, възникващи по време на учебно-възпитателния процес, е незаинтересоваността на родителите и това, че не се възползват от дадените им права и възможности в тази област. Като се вземе предвид, че на територията на България свободноизбираемият предмет религия-ислям се изучава в 70 държавни училища, а има 1200 мюсюлмански настоятелства, можем да стигнем до извода, че ние, мюсюлманското малцинство, използваме едва 6% от правата си, дадени ни в сферата на религиозното обучение.
Другият важен въпрос, възникващ се при учебно-възпитателния процес в държавните училища е, че религия-ислям е сред незадължителните предмети. Статутът на религия-ислям е свързан и с проблеми от финансов характер и с ниското образователно ниво. Както се знае, доходите на държавните училища се осигуряват от общините, към които те принадлежат. Но тъй като религия-ислям е свободноизбираем предмет, общините се оправдават, че нямат нужните финансови средства, за да обезпечат неговото изучаване веднъж седмично. В резултат на това тежестта за заплатите на учителите пада върху гърба на и без това финансово немощното Главно мюфтийство и справянето с този проблем става много трудно. Както споменахме по-горе, поради липсата на срочни и годишни оценки, постигането на добро качество при обучението е почти невъзможно.
Тогава какъв е изходът?
Според мен решението на този проблем се крие единствено в утвърждаването на религия-ислям като задължителен учебен предмет.
Въпреки възможността завършилите ВИИ-София да преподават религия-ислям и необходимостта, това висше учебно заведение да има практическа реализация, в същото време се оказва, че то не може да задоволи тази нужда. По тази причина, за да не се спъва процесът на религиозното обучение и възпитание, с разрешението на Министерството на образованието и под контрола на Главното мюфтийство се организират квалификационни курсове по ислямска религия за преподавателите, завършили различни университети. При успешно завършване курсистите получават сертификати, които ще им дадат правото да преподават по този предмет. По този начин поне донякъде може да се компенсира недостигът на кадри. Например, през лятото на 2002 г. тази дейност се реализира с успех и близо 40 учители получиха сертификати и правото да преподават религия-ислям. При набирането на необходимите кадри като преподаватели трябва да се включат и завършилите средни духовни училища. На този етап ще бъде добре, ако им се даде възможност временно да се заемат с тази дейност.
Поради много краткия срок, в който се изучава ислямска религия в държавните училища, е трудно да дадем някаква оценка. Опитахме се да представим административната страна на въпроса и пречките, които се срещат при практическото му прилагане. Накрая трябва да подчертаем, че мюсюлманинът е длъжен да притежава чувство за отговорност, защото тези деца са нашите деца и бъдещето ни зависи от техните духовни и нравствени ценности.
Басри 3илябил
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (119), Юли, 2003 година
Портал 
