Значение на религиозното обучение на децатаРелигиозните и нравствените норми, които уреждат по-добре живота ни отколкото законите и обществените правила, привнасят хармония, ред и щастие както в личния, така и в обществения живот. В общества, в които се придава необходимото значение на религиозните вярвания и нравствените ценности, се наблюдава намаление на извършените престъпления и хората изпитват по-малка необходимост от психологическа подкрепа, което от своя страна представлява съизмеримата страна на религиозните вярвания в живота на човека.
Развитието на съвестта у личността също така до голяма степен зависи от развитието на обществените, нравствените и религиозните ценности. Ако трябва да очакваме справедливо, нравствено и съвестно изпълнение на задълженията от дадено поколение, то трябва да се знае, че подкрепата за развитието на съвестта у тях е задача както на родителите, така и на учителите и възпитателите в училищата. В много свещени хадиси родителите, които дават религиозно възпитание на децата си и дори смятат това за свое задължение, награждават с попадане в рая. Първото и най-важното задължение на всеки мюсюлманин е да запознае детето си с вярата ни. А най-важните елементи на това обучение са личният пример на родителите, които, използвайки подходящи възпитателни методи в една добра семейна среда, постигат необходимия успех.
Децата се раждат с умението да подражават на възрастните. Те, които израстват в среда, където се изпълнява намаз, неволно застават до родителите си и започват да им подражават, без да знаят значението на този обред. По такъв начин детето несъзнателно свиква с мисълта, че намазът е една необходимост, каквато е да речем храненето.
С прехода от пеленаче към детска възраст, постепенно у детето се развива и абстрактното мислене. С развитието на абстрактното мислене децата започват да ни задават въпроси за задгробния живот, за смъртта и за Аллах. Те питат коя е майката на Аллах, защо не можем да го виждаме, къде се намира, къде отиват хората след като умрат. Това са все въпроси, чието изясняване е доста трудно на тяхната възраст.
Отговорите на тези въпроси са много важни за тях. Ето защо обясненията, които ще се дават, трябва непременно да са съобразени с умственото им развитие. Да бъдат достатъчно прости, за да не ги объркват повече, но същевременно да задоволяват и любопитството им. При отговорите на тези въпроси е уместно да се дават примери из живота на нашия Пейгамбер, на неговите приближени и последователи. Да им се разказват увлекателни разкази, които ще помогнат за по-лесното усвояване и утвърждаване на тези знания. Всичко това ще допринесе за затвърдяване на любовта към Аллах и Неговия пророк у децата.
Най-голямата грешка обаче, която може да се допусне при религиозното възпитание, е да се плашат децата при разкриването на някои религиозни истини. Ако тогава, когато дадено дете се мъчи да оформи в съзнанието си някое понятие, бива изплашено с ада, то това може да му се отрази зле от гледна точка на вярата. В такъв случай могат да се породят такива грешни мисли в съзнанието му, които по-късно трудно биха се изкоренили. Ала известно е, че в основата на всяко служение на Аллах стои стремежът, човек да постигне любовта Му и да бъде достоен член на последователите на Пейгамбера ни. Това е най-голямото и най-важното възнаграждение за нас, вярващите.
В наше време, макар че в училищата има религиозното обучение, не бива да се изчаква детето да тръгне на училище, за да му се дават религиозни познания, а основите на религиозното възпитание трябва да се положат още в семейството. Най-важната причина за растежа на недоволството у младите хора в западните общества и свързания с това ръст на престъпността и привикването към употреба на наркотици, е свързана именно с липсата на духовни ценности. Ето защо, за да могат да се преборят с това явление, на Запад започнаха да придават по-голямо значение на религиозното възпитание на децата, започвайки още от предучилищна възраст.
Особено в католическите и еврейските общества се отдава голямо значение на религиозното обучение и възпитание в протежение на цялото обучение. Още в предучилищна възраст на децата се показват нагледно някои сцени и предания, свързани с живота на пророците, взети от Тората и Библията. След това тези знания се коментират и обясняват, с което се цели да се възпита и отгледа мислещо поколение, а не хора с шаблонизирани мозъци. Те също така отдават голямо значение на възторженото посрещане и честването на религиозните празници. Нещо повече, чрез медиите те се стремят да ги превърнат в празници на децата от цял свят.
Туба СьокменИзточник