8 Смисълът на религиозното съмнение

Съмнението е нерешително и лабилно душевно състояние, което се появява в резултат на конфликта между яснотата и категоричността на едно вярване с предишно вярване, или сблъсъка на две вярвания. Преходът от съмнението към съзнателната вяра или към решителното безверие според условията и положението са двата възможни начина за техния развой. Дори в един първобитен строй без съмнение вярата идва преди съмнението и безверието. Но от друга страна, безверието и отричането предимно следват съмнението. Душевната криза, която предизвикват верските конфликти, става по-силна, като се насъбере със съмнение и колебливост. По положителен начин съмнението е възможно да бъде разбрано като "разширяване на съзнанието" и негов израз. Не може да се каже, че човек използва напълно своя верски капацитет и потвърждава всичко без да има съмнение. Защото насилването, насочването на ума в най-силна форма към по-висши степени е характеристика на съмнението. По този повод съмнението може да се приеме като необходим и съвременен израз на развитие на душевния живот. Един човек отишъл при Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и казал: "О, Пратенико на Аллах! Някой от нас вътре в себе си се сблъсква с такива неща, че вместо да ги кажа, предпочитам да бъда изпепелен." Тогава Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: "Аллах е велик. Благодарност и признателност на Аллах, Който превръща неговото състояние във мнителност."(Ебу Давуд, Едеб 209; Ибн Ханбел 1,340)
Според това, че темата на вярата е "гайб" (неизвестното), дори нейната истинност да е приета и потвърдена безрезервно и категорично, нейното схващане с точна яснота никога не е пълно. Поради това вярата е както категоричност, така и въпрос. Вярата дава по-силно категорично чувство от знанието, но в същото време тя съдържа въпроса "защо". Група сподвижници отишли при Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и казали: "Такива неща чувстваме вътре в нас, че всеки счита казването им за грях." Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) ги попитал: "Наистина, почувствахте ли такова нещо?" Те отговорили "Да". Тогава Пратеникът на Аллах повелил: "Това е истинската вяра".(Бухари, Иман 211; Муслим, Иман 132, 133)
Ебу Зумейл попитал Ибн Аббас: "Идва ми нещо на ума, какво ли е то?" Ибн Аббас казал: "Тогава обясни, какво е?" Ебу Зумейл рекъл: "Кълна се в Аллах, не мога да го кажа." Ибн Аббас попитал: "Нещо от рода на съмнението ли е?" Ебу Зумейл се усмихнал. Тогава Ибн Аббас казал: "Никой не се е спасил от това..." (Ебу Давуд, Едеб: 109)
Всъщност схващането на нещо може да бъде посредствено или непосредствено, но никога не може да се твърди, че нещо, което се знае, се знае до съвършенство, без недостатъци. Грешното разбиране и грешното тълкуване винаги са възможни. Всяко потвърждение на въпросното нещо дори да бъде научна истина, в рамките на своята истина до известна степен съдържа малко или много съмнение.
Истините за вярата, дори да се наложат на ума и да бъдат приети с чиста категоричност, не могат автоматично да задействат по начин, непротиворечащ на волята и чувствата. В този случай умът по свой план продължава да изисква настоятелно гаранциите (обезпеченията), които задоволяват вярата. "И когато Ибрахим рече: "Господи мой, покажи ми как съживяваш мъртвите!" Рече: "А нима не си повярвал?" Рече: "Да, повярвах! Но за да се успокои сърцето ми."(Бакара, 2:260)
По този начин, докато вярата съществува, ще продължава да съществува и методическото съмнение на ума. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
"Хората ще се питат едни други и ще казват: "Аллах създаде тези същества. Добре, но кой създаде Него? " Този, на когото на ума му дойде такова нещо, нека каже веднага: "Повярвах в Аллах ". (Муслим, Иман 134; Ебу Давуд, Едеб 109)
Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: "Хората непрекъснато ще ви разпитват за знанието така, че ще кажат: "Ето, Аллах ни е създал, но кой е създал Аллах." Когато разговорът стигне до тази степен, отдайте се на Аллах и спрете да говорите."(Муслим, Иман 134-136)
Защото същността на вярата е "риза" (задоволство, съгласие, одобрение), а задоволството във вярата не е нещо, което е пълно и без недостатъци и след което да няма друго. Задоволството, както всеки човешки план, за да се усъвършенства, всеки опит го подобрява и така се осъществява малко по малко. Поради това в структурата на вярата има съмнение. Но неговата същност е различна от ума.
ВИДОВЕ СЪМНЕНИЯ
Наблюдават се много видове религиозни съмнения, различни както по отношение на причините или източниците, така и от гледна точка на намеренията и резултатите. Всеки вярващ човек в рамките на своя религиозен живот може да наблюдава едно или повече от тези съмнения.
1. (Съмнение) Търсене: В рамките на нормалното умствено развитие на детето наред със схващането за "причинност", което започва да се оформя след седемгодишна възраст, въпросите и търсенето в религиозните теми също се увеличават. За детето значението на това не е нищо друго освен разучаване. Тук необходимостта от асоцииране на знанията в ума и желанието за намиране на задоволителен отговор на въпросите, които възникват в тази насока, се явява основна двигателна сила, т.е. в това религиозно съмнение в детския период не съществува сериозна критика и намерение за възразяване срещу религията. Всъщност, тъй като умственият капацитет на детето не е достигнал до нивото на зрелите хора, не може да вкуси от съмненията и отричането на зрелите хора. Затова при децата дори в близките години на юношеството не се наблюдават основни религиозни неразбирателства, които да породят религиозни съмнения и да ги объркат много дълбоко.
Като пример може да се дадат тези думи на един петнадесет-годишен младеж: "Аллах е създал и нас и вас, цялата вселена. Всяко едно нещо си има Създател. А кой ли е създал Аллах? Да, Аллах ни е създал, но кой е този, който е създал Него, какъв е, какво е? Кой го е създал?"
Както се вижда, това напомня за една умствена тренировка. Трудността при разбирането и схващането на съществуването на Аллах от гледна точка на природата му дава възможност за поява на такъв вид въпроси на умствено ниво, само че това положение не означава, че децата и младежите не показват емоционални реакции към някои религиозни схващания. Съществуването на Джехеннема (Ада) и шейтана у някои деца може да породи вътрешни съпротивления. Причината за това е, че истинността, която тези схващания изразяват, се възприема от децата като една заплаха и децата се чувства слаби и беззащитни пред тях. С това положение, макар да се отнася за някои младежи, зрелите хора са по-наясно.
Такъв вид съмнения в по-ранните години особено при тези, които се намират в началото на коренната промяна в религиозния си живот, могат да бъдат преживени по много сериозен начин. Някои хора, кандидати за напътствие преди тази промяна, поради понякога занимаващите ги съмнения изпадат в големи кризи или се срещат с въпроси, които спомагат за насочването им към системни изследвания.
2. Съмнение с егоистичен характер: Хората, които се насочват към религията и в основата са техните лични желания, в повечето случаи преживяват разочарования от ненамиране на отговор на тези желания чрез религията. Една част от тях, които виждат, че едно нещо, което трябва да им достави лична облага, след като са направили дуа, не се приема веднага или не се приема в пълна степен, се затварят в съмнение в религиозната вяра и мисли и развиват недоверчиво поведение към религиозните ценности. Едно петнадесет-годишно момиче например, което след като вижда, че въпреки всички дуи не може да привлече момчето, казва: "Винаги започвах с дуа, но не стана. Затова се появиха алтернативни (заблудени) вярвания, дори вярата ми в магията се увеличи." И думите на деветнайсет-годишно момче споделят еднакво отношение: "Според това, което чуваме от по-големите, тези, които вървят по правия път, някои техни желания, изискани от Аллах, може да бъдат изпълнени, но нито едно мое желание не се осъществи. Неосъществимостта на моите желания, които искам от Аллах, ме карат към съмнение. Много се измъчвам."
Без съмнение това състояние не е присъщо само за младежите, които се намират в началото на религиозното търсене. Винаги има вероятност в по-нататъшните моменти да избухне, бивайки свързано със силна лична необходимост. Отбелязано е, че много американски войници повтарят израза: "Молитвата не възпира куршумите, те пронизват както вярващия, така и невярващия. За мен религията няма никаква ценност, която може да удължи живота."
Става ясно, че една вяра, съсредоточена в самовъзползване, е доста трудно да просъществува. Вярата, за да установи постоянното си съществуване, трябва да приеме един свят, основан върху ценности, надхвърлящи индивидуалната фантазия и спонтанното желание, което индивидът поставя.
3. Съмнение в предаността: Истинската вяра не спира да си самозадава въпроси. Човек да помисли, че неговата вяра пред Аллах е пълна и е без недостатъци, ще бъде дързост. Всъщност верският живот, докато не бъде живян в рамките на едно двустранно динамично поведение, което е смесено със сигурността и предаността, чувствана към Аллах, и съзнанието за страх и дълг, чувстван поради грешките, греховете и недостатъците спрямо Аллах, не би показал пълно развитие. Съмнението в предаността е съмнение, свързано с изпълнението или неизпълнението на собствените задължения. Вярващият тук не се съмнява относно ценностите, в които вярва, но чувства съмнение в искреността на вярата, в предаността си към вярата.
Някои сподвижници на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) са дали много ясни примери по този въпрос. Въпросът "Дали съм двуличник?", с който се разисква предаността, за много хора отразява съвместни вътрешни преживявания. В една вест Ибн Мулейке казва така: "Познавах се лично с трийсет от сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и всеки от тях вътре в себе си се страхуваше да не е разколник." (Бухари, Иман 36)
С тази особеност съмнението в предаността се явява с различна същност от умственото съмнение. Започването на задаване на въпроси от човека относно връзката, в която влиза с Аллах, е разискване на разликата между това, което Аллах изисква от човека, и това, което човек прави за Аллах.
Такъв вид съмнение за вярващия човек е желателно нещо, защото това помага за усъвършенстване на вярата. Дотогава, докато вярващия е сигурен в Аллах, но не е сигурен в самия себе си, ще бъде в борба за укрепване на вярата.
4. Научно съмнение: Съмняването в известните и видими неща, за да бъдат разбрани истинските причини, които лежат зад събитията, е една от особеностите на учения човек. "Ограничаването на източниците", което методичната работа на учения налага, е това, което идва на първо място сред навиците. Като допълнение към това от техниките, развити за откриване на истината, ученият се доверява само на една малка част, подходяща за неговата сфера. Освен това предпазването от влагане на личен интерес и облаги в изследваната тема, неутрализирането им носи значение за неутралността на учения. Всички тези работни принципи са за осъществяване на целта за постигането на ясно и категорично знание, основано на доводи, дори то да бъде в много тясна сфера.
По природа науката е винаги ограничена, но дава много близки познания за истината.
За един учен, който се отнася към религията с определени навици и знание от ограничените събития посланията на религията трудно могат да бъдат разбрани правилно. Освен това религията, докато не се изживее вътрешно, докато не се приеме с личен интерес и симпатия, схващането на световния ред като цяло само с логиката на научното доказателство няма начин да бъде постигнато. Научният метод води съмнение след съмнение, дори понякога води до крайни положения, в които освен съмнението не съществува друга истина.
От опита, който Газали преживява с научното съмнение, стига до убеждението, че докато не се намеси божествената помощ, постигането на познание за истината по рационален път е невъзможно.
5. Понятийно съмнение: Един друг вид съмнение, разпространено сред хората, които имат рационални мисловни навици или носят научна мисловна система, се появява като реакция към някои схващания, намиращи се в съдържанието на религиозната доктрина. Тази форма на съмнение не отхвърля нито начина на религиозния живот, нито нормите на религиозната работа, но ако се приеме буквално, отхвърля само изразите, противоречащи си в рамките на нормалното разбиране.
Без съмнение, във всяка верска система има изрази, които затрудняват ума или са неясни. По отношение на наименованията в Корана наред с айетите "мухкем" (ясни) има и айети "мутешабих" (неясни). За някои хора, които имат позитивно мислене в търсенето на съвсем ясни понятия, това положение е източник на проблем. Когато се мисли за специалния смисъл на изразите, намиращи се в религиозните айети (догми), повечето умове изпадат в колебание между оприличаването и преносния смисъл и буквалните външни означения. "Повелителните и насърчаващи" изрази в свещените текстове могат да бъдат сбъркани с "обяснителните и информиращи" изрази. В резултат на това някои традиционни понятия и тълкувания се посрещат със съмнения. Едно момче на 17 г. изразява такъв вид трудност, като казва: "Когато започна да мисля по съвременен начин, виждам някои (религиозни) понятия за много изостанали. Освен това някои схващания са изкривени, дадени са им различни и индивидуални значения." Един друг казва: "... приемането на шериатския закон на религията е напълно грешно и отслабва вярата на много хора".
Тук ясно се вижда в какво умствено объркване се намират.
От това се разбира, че тези, които не разбират крайната цел на религията, по неизбежен начин в резултат от занимаването на умовете им с думите, изображенията и символите, използвани в изразите на религиозните вярвания и основи, се появяват такъв вид съмнения и колебания. Съмняващите се, без да виждат накъде религиозните понятия искат да отведат човека, съсредоточават вниманието си над съдържанието, осветляващо идеите, в повечето случаи стигат до неподходящи изводи.
6. Съмнение с отричащ характер: Една част от хората, които не вярват в Аллах и нямат никакво религиозно намерение и цели, са от случаите, които от време на време биват наблюдавани, като дават мнения относно религиозни теми и яростно ги защитават. Тази тяхна защита няма друго значение освен изразяване на остра реакция, която е получена по-рано, или за да покаже правотата на своето неверие. Различните изследвания водени от някои невярващи хора, не са нищо друго освен усилия, насочени към систематизиране на съмненията и заблудите им, а не показване на религиозната истина с истинския й смисъл.