Смисълът на четенетоСине мой! Четенето е едно от неотменните занимания на човека. То продължава през целия живот. Четенето е храната на мозъка и духа ни; то е нашето усилие за развитието ни като индивиди и общество. Четенето е безкрайно катерене към върховете, откъдето по-ясно се виждат далечините и околността. Четенето е безспирно тичане към сияйните върхове на светлината.
Чрез четене човек постига най-висшето познание и най-възвишените чувства. Тези познания и чувства извисяват живота на човека. Чрез четене човек разбира какво са мислели и чувствали големите умове и сърца на човечеството. Той се сравнява с тях, разбира своето положение, тества се и научава задачата си.
За четящият човек няма свободно време. Следователно той не изпитва и душевни кризи. Всеизвестно е, че свободното време поражда душевни кризи, скука и най-трудният живот е празно изживеният живот.
При четенето мозъкът ни все едно извършва упражнение. Както физическият труд допринася за телесното ни закаляване, така и четенето и мисленето развиват мозъка ни, увеличава продуктивността му.
Поради това нашата религия винаги е отдавала голямо значение на четенето. Нейната най-първа повеля е: “Чети!”, при което се изразява клетва над молива и написаното от него. Подчертава се, че знаещите и незнаещите не могат да бъдат еднакви. Изповядва се молитвата: “Господарю мой, увеличи познанията ми!”
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: “Мастилото на учените е съразмерно с кръвта на шехидите!”
Сине мой! Навикът за четене не е качество, което може да се сдобие лесно. В развитите страни всички хора по всяко време четат. Значи съществува право пропорционалност между качеството на живота в тези страни и материалния напредък.
Сине мой! Сред книгите, които трябва да четеш първо място трябва да заеме Свещеният Коран. По този начин ние отдаваме първостепенно значение на нашата вяра като основно положение на нашия живот. Това ще ни даде възможност да откриваме грешките, когато четем другите книги.
Сине мой! Какво трябва да се чете след този етап ще определят желанията ти. Защото човек чете с удоволствие книгата, която харесва. Следователно при предпочитанията се имат предвид склонностите ни. Освен това човек не чете непрекъснато книги от един и същи вид. Когато се измори, взема в ръцете си стихове, пословици и поговорки, кратки анекдотични истории. Защото те се четат и се възприемат по-лесно. А тежките романи и научни книги не се четат лесно. Те изискват отпочинал и свеж мозък.
Човек трябва да чете всякакъв вид книги, стига те да са ценни. Например, религиозни, научни книги, романи, разкази и др. Това внася разнообразие в културата ни, а така също доставя жизненост в желанието ни за четене.
Могат да се четат всякакви книги, но не всяка идея от всяка книга може да се възприеме. Разбира се, че истините ще се приемат. Извън словата на Аллах и Неговия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) може да има мисли, които да възприемем или да отхвърлим.
Сине мой! Не забравяй, че дните на човека са преброени. Капацитетът ни е ограничен. Затова не можем да се съгласим с мисълта, че „все е книга...“ Ние сме принудени за малко време да поемем максимум знания. Нашата цел трябва да бъде да четем върховните постижения на всеки вид литература. Затова винаги трябва да сме нащрек: За коя книга се говори, кои книги се харесват? Затова както внимаваме при избора на приятел, така трябва да внимаваме при подбора на книгите. Тъй като човек не е в състояние да прочете книгите дори в една малка селска библиотека, то затова сме принудени да избираме.
Когато започнем да четем една книга, не трябва да избързваме да я изчетем. Книгата трябва да се чете внимателно като се вниква в същността на нещата и се изпитва наслада от четенето. Трябва да се чете малко, но задълбочено. Какво ще спечелиш като свършиш бързо една книга? Та нали още хиляди стоят! Има ли край четенето? Животът свършва, а четенето не!
Идриз АрпадИзточник 
Портал 
