Имам Азам Ебу Ханифе – пример за даващата ръка

Имам Азам Ебу Ханифе – пример за даващата ръка

Имам Азам Ебу Ханифе привлича вниманието ни преди всичко като набожен и аскетичен човек и учен. Той разбираше фъкъха (шериатското право) като познание на човека за онези неща, които са добри за него, и които са против и зле за него. Той винаги е твърдял, че религията е неотменима част от живота на човека.
Когато говорим за Имам Азам Ебу Ханифе като историческа личност, пред нас се явява учен, който притежава свои истински привлекателни особености. Не може, естествено, в рамките на една статия да се разкаже и разнищи неговият разностранен живот. Независимо от това обаче дори кратки статии за живота и дейността на такива личности често играят важна роля. Ето защо в тази статия ще се опитаме да разкрием как един ислямски учен законовед същевременно може да бъде за пример на щедрост, който с такт и финес е умеел да раздаде онова богатство и състояние, което Всевишния му е дал. Нека преди всичко да кажем няколко думи за живота му, преди да навлезем в подробности.
Имам Азам Ебу Ханифе се ражда през 699 г. от н.е., в гр. Куфе. Баща му дал името Нуман (кръв). Някога той бе имал честта да се срещне и да се запознае с Хз. Али (радиаллаху анху) и бе го помолил да се моли за него и за потомството му. Хз. Али от своя страна изпълни молбата му, за да се осъществят въжделенията на бащата.
Може би именно тази негова молба направи сина му Нуман да стане Имам Азам (Най-великият имам). В младежките си години Нуман следва примера на баща си и се занимава с търговия с платове и се бе прославил със своята честност в търговските си дела.
Защо го нарекоха “Ебу Ханифе“?
Нуман, който бе син на човек със солидно име и който винаги е съблюдавал позволеното и непозволеното; човек правоверен веднъж се запознава със знаменит ислямски учен на име Ебу Амр Еш-Шаби. Еш-Шаби поканва младия Нуман да му гостува и му казва следното: „Виждам, че си умен, даровит и енергичен младеж. Съветвам те да не пренебрегваш да посещаваш лекциите и беседите на учени хора. По-късно Имам Азам признава, че този му съвет го насочил именно към научните занимания. Оттогава младият Нуман започва да посещава уроците и беседите на учените мъже, така че мастилницата и писеца винаги неотклонно са били до него. Иракчаните наричат „ханифе“ този комплект от прибори за писане, което име по-късно се превръща в негов псевдоним. Оттогава за него се говори като „Ебу Ханифе“, а не че е имал дъщеря на име Ханифе.
Негови учители
Той е учил почти при всички велики учени, които са живели по негово време в Ирак. От всеки от тях той е черпил знания, използвал методиката им. Важна роля в неговия живот и в неговото формиране като учен изиграват Ата бин Ебу Рабах, Сюфян б. Уейне, Имам Зейд б. Али и Имам Джафер Садък и други сахаби и големи личности. Но най-голяма заслуга за неговото израстване и утвърждаване като учен има Хаммад б. Ебу Сюлейман, при когото учи в продължение на цели 18 години. В знак на благодарност към своя учител той нарекъл своя първороден син на негово име. Когато умира учителя му, по настояване на близките му приятели той се заема с длъжността на своя учител и от своя страна започва да подготвя свои ученици последователи. Така той е успял да подготви хиляди ученици от различни области на познанието, четирийсет измежду които достигат до званието тълкуватели на закони, които впоследствие привели в систематичен вид неговите възгледи.
Фрагменти от живота му
Имам Азам Ебу Ханифе привлича вниманието ни като набожен и аскетичен човек, посветил се на науката. Чрез изключително смислените и сполучливи фетви (решения) той възприемал фъкъха като познание на човека за онези неща, които са добри за него и които са против и зле за него, като винаги е твърдял, че религията е неотменима част от живота на човека. Той издава редица фетви за проблеми, които са притеснявали Уммета на Мухаммед като същевременно строго е изпълнявал своите религиозни задължения. Така например, един ден изпирал калта от пеша на дрехата си. Хора, които са го видели, рекли: „Но нали бяхте издали фетва, че това не пречи“, на което той отговорил: „Правилно... Онази ми фетва се отнася до хората, а това е мое религиозно задължение“.
Когато за пръв път отива в Мекка на хадж, още с пристигането си настоял да му намерят водач. Тогава някои му рекли: „Та нали вие в своите произведения разкривате най-подробно правилата при хадж. Има ли смисъл да ви намерим придружител?“ Имам Ебу Ханифе отново заявил: „Правилно... Аз много добре зная правилата при посещенията в Арафат, Мина и Мюзделифе. Само че не зная къде се намира Арафат и как се стига до там. „Затова искам водач.“
Вредом с научните си занимания, той е продължавал и търговската си дейност със съдружниците си като винаги е проявявал строга взискателност при определянето на позволеното от непозволеното. Веднъж, когато един от сподвижниците му продал някаква повредена стока на нормална цена, той предпочел да раздаде на нуждаещи се цялата печалба от тази партида.
Друг път напуснал сянката на дома на един от длъжниците си, за да не сметне той, че това може да го вземе за лихва към дълга му.
Той по цели нощи е писал и размишлявал, така че години наред изпълнявал сутрешния си намаз с абдеста за ятсъ намаз.
Пример за щедра ръка
Имам Азам Ебу Ханифе, който е живял такъв правоверен и набожен живот и който винаги стриктно смятал спечеленото от него, цял живот раздавал зекят и правел дарения преди всичко на учени и ученици, а така също на други нуждаещи се като ги съветвал: „Използвайте го, за да посрещнете каквато нужда имате и благодарете единствено на Аллах. Защото всъщност стоката, която ви давам не е моя. Аллах ви я предлага поради Своето великодушие чрез моите ръце като излишък и ваш късмет.“
Той подкрепял парично бедните си ученици, за да могат да присъстват на научните беседи като същевременно всячески подпомагал бедните и нуждаещите се край него. Много е естествено, единствено учените хора да са оценили достойнствата и ума му. Аббасидският халиф по негово време бе наредил да го осъдят на затвор и всеки ден да го налагат с камшик тъй като не бе приел да заеме длъжността кадия. Имам Шафи от своя страна в прочутия си “Диван” пише за Имам Ебу Ханифе следното: “Той разхубави градовете и обогати хората им”
Благодарение на произведенията, които написа и решенията, които издаде;
Той няма равен на себе си нито на Изток, нито на Запад, нито пък в Куфе.
Нека благодатта на нашия Рабби да бъде вечно за него. И тази благодат все така да просъществува докато се четат произведенията му”.

Проф. д-р Мехмед Емин Ай

Източник