Имам Азам (Ебу Ханифе) 699-767

Имам Азам (Ебу Ханифе) 699-767

Един от четиримата най-големи имами и основател на учението Ханефи. През целия си живот е преследвал истината и не се поколебал да даде живота си за нея.
Баща му Сабит, един от синовете на Фарис, бил учен и достоен човек. Произхождал от известен род в Аджемистан (Ирм).
Имам Азам се родил и израснал в Куфе. Получил много добро семейно възпитание и религиозно образование, много малък наизустил Корана. Научил граматиката, синтаксиса на арабския език, изучил арабската поезия и литература. По онова време Куфе е бил един от големите градове и образователен център на люлката на старите цивилизации Ирак Тук живеели представители на различни религии, догми, племена Тук се появили шиитите. В Куфе се намирали управниците. Освен това се водели люти борби за власт и господство в държавата.
Имам Азам израснал в тази среда и в младежките си години, също като баща си се занимавал с търговия. И в същото време често посещавал сбирките на учените и ги слушал.
Взимал уроци от Хаммад бин Сюлейман и други учители. След смъртта на Хаммад бин Сюлейман, Имам Азам отговорил на настояванията с думите „не искам науката да загине“ и заел неговото място и започнал да обучава младите. Бил начетен, достоен, скромен, благочестив, сладкодумен и усмихнат и затова всички го обичали, отговарял на въпросите на хората свързани с религията. Бил единствената опора на хората. Ученици от всички краища на страната, хора с въпроси идвали все при него.
Имал прекрасен стил на преподаване. От една страна разяснявал в разговор някои познати положения от старото право, от друга страна намирал решения относно някои нови случаи. Той установил основните законови правила, а по време на уроците отговорил на около половин милион практически и теоретически въпроси от правото. Разделил правната наука на отделни дялове, подредил познанията за всеки бранш поотделно. Броят на учениците му достигнал до четири хиляди.
Имам Азам бил учен, чиято единствена мисъл била да служи на Аллах Всевишния. На всеки казвал истината, без никакви компромиси. В неговите книги, уроци и отговори нямала място за политика и надмощие, за лични интереси, лично приятелство или вражда.
И към опонентите се отнасял със спокойствие и търпение, отговарял им спокойно без излишно безпокойство, с усмивка. Успявал да грабне хорските сърца и силно въздействал на хората и ги привличал с ума си, със силния характер, начетеност, дълбоки разсъждения.

Търговската му дейност
Имам Азам бил богат и се прехранвал с търговия. Бил скромен, щедър, благочестив и си държал на думата. Всички тези качества ги проявявал и в търговската си дейност. Вършел всичко с ортаците си и в края на годината раздавал над четири хиляди сребърника от печалбите на бедните, посрещал нуждите на учените и на учениците си и като им раздавал пари им казвал: „Харчете тези пари за каквото ви е нужно и възхвалявайте Аллах. Защото това, което ви давам всъщност не е мое. Това е благодеянието и щедростта на Аллах Всевишния, което се полага на вас. Той ви го изпраща чрез мене.“
Един ден на улицата Имам Азам срещнал човек, който се опитал да се скрие от него и завил по друг път. Имам Азам го извикал веднага и го попитал защо го избягва. Човекът отговорил: „Дължа ти десет хиляди гроша. Дълго време не мога да ти ги върна и затова се притесних и засрамих.“ Имам Азам му отговорил: „Аз тези пари ти ги подарих. С това, че се притесни и засрами, заслужи този подарък.“
Веднъж сред стоката, която продал на ортака си имало дефектна дреха. И поискал като я продава да предупреждава за дефекта. Но партньорът му забравил за това. Не познавал и купувача. Имам Азам научил за това и раздал деветдесетте хиляди гроша от продажбата на тази дреха на бедните. На роднини или бедни клиенти продавал без печалба.
Една възрастна жена му донесла една дреха за продан и поискала сто гроша. Имам Азам й казал: „това струва повече.“ Жената увеличавала цената с по сто и стигнала до четиристотин. „Струва повече“ казал Имам Азам. И тогава извикал търговец, който разбира от тази стока и го накарал да й определи цена и продал дрехата за петстотин гроша.
Веднъж при него пристигнали чужденци със саби в ръцете и го помолили да им отговори на въпроса. Целта им била, ако не получат желания отговор да го убият. Тези хора не правели разлика между деяние и вяра, вярвали, че деянието ще погуби вярата. И го запитали: „Хей, Имам, ако една жена умре при раждане на извънбрачно дете или пък един мъж почине докато пие вино, те мюсюлмани ли са? Имам Азам попитал: „Тези хора преди това деяние към кои са принадлежали, християни ли са били, езичници ли?'' Отговорили му: „Мюсюлмани.“ И зачакали отговора на имама. А неговите думи били: „Отговора вие го казахте.“ Нямали друг изход и се оттеглили.
Веднъж го срещнал едни роб и го помолил: „Кажи на господаря ми да ме освободи.“ Имам Азам поискал време за отговора и след няколко дни му казал: „Първо трябва аз да си купя един роб и да го освободя, за да мога да дам такъв съвет на господаря ти Не мога да искам от някого саможертва, която аз не съм направил.“

Животът му
Имам Азам се противопоставял на несправедливите и неуместни деяния в държавата. Казвал винаги истината. За да предотврати Иракското влияние, валията на Куфе му предложил висок пост. Но Имам Азам не приел, не искал да става съдружник в гнета.
Предпочел мъченията. Валията го пратил в затвор и заповядал да го пребият. Палачът му отишъл при валията и казал: „Ако продължа, ще умре от камшика."
Валията го освободил и го посъветват да си помисли още веднъж. След излизането от затвора Ебу Ханифе се преселил в Мека и преподавал в продължение на седем години.
След създаването на Аббасидската държава, нещата се успокоили. По-късно в периода на Халифе Мансур отново се върнал в Куфе и продължил да преподава Но надеждите му в Аббаситите също не се оправдали. Почнали да враждуват помежду си, тръгнали срещу сина на Хз. Али. За да го привлече на своя страна Халифе Мансур му предложил да стане съдия в Багдат. Виждал в него потенциална опасност. Отговорът на Имам Азам бил следният:
„Достойният да бъде съдия трябва да има смелостта да взима решения и да дава присъди против тебе, против сина ти и против командирите ти. Аз нямам тази смелост. Каниш ме за работа, която не ми е по сърце.“
Халифе настоявал да стане главен съдия, но отговорът бил:
„Не съм достоен за тази работа. Край теб има кръг от хора, които чакат благоволение и подаръци, избери някого от тях.“
Халифе настоявал:
„Лъжеш, ти си достоен за тази служба."
Думите на Имам Азам били:
"Ето, сега ти доказа моето твърдение. Ако аз творя лъжи, как можеш да направиш от един лъжец главен съдия, позволено ли е? А ако казвам истината, значи, че наистина не ставам за тази работа и трябва да се съгласиш с мене.“
И така Имам Азам отново поел към затвора. Изживял много мъки и страдания. Имало дни, в които му удряли по 110 камшика. Сякаш боят не бил достатъчен накрая то отровили.

Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (98), Август, 2000 година