Читателско писмо
Протегни и ти ръка за помощ!
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) след сутрешния намаз се обръщал назад да погледне кой е сред джемаата и кой не е. После питал и разпитвал за причините. Ако човекът бил болен, отивал да го посети. Ако е починал, подпомагал семейството му в затрудненията. Той винаги бил лек за болките на хората. Стремял се по всякакъв начин да им окаже закрила. Известно е, че покровителствал бедните, самотните и сиротните. Подаръците, които получавал, обичал да ги раздава на бедните. Често нощем лягал гладен, за да има за съседа и никога не се оплаквал от живота си.
В света, в който живеем, ние също не сме сами. Всички сме свързани като брънки на една верига и сме необходими един на друг. Понякога тази подкрепа е толкова необходима, че може да струва живота на човека, подадеш ли му ръка в този миг, ще спечелиш многократен севаб от Аллах Теаля. Днес, когато младежите напускат страната и заминават на гурбет, за да припечелят нещичко за семействата си, животът на възрастните хора става още по-труден, да купиш от магазина един хляб за комшията, да запалиш изгасналия му огън, до пометеш и почистиш къщата му; ако е болен да му подадеш чашка вода - са все неща, които са наши съседски, мюсюлмански дълг. Сега дори сутрин, когато се събудиш и го видиш на вратника да речеш: “Добро утро, комшу! Събуди ли се? Как си?” И това струва милиони.
Тук искам да разкажа някои случаи, които са ми правили впечатление. Когато съпругата на мой приятел от с. Церовище - Мехмед на въпроса: ”Какво правиш като приключиш домашната си работа?”, отговорила: “Отивам у съседите да им помагам!” Този неин отговор крайно много ме развълнува. Защото човек е живо същество. Ще има щастливи и трудни дни в живота си. Може да се случи да няма сили да повдигне дори клечка от земята. Щастливите дни отминават бързо и незабелязано. Но човек не трябва да забравя, че има болести, бедност и смърт в този живот. Бащите ни са казвали: “Каквото посееш, това ще пожънеш!” Всички добри и хубави дела Аллах ги вижда и оценява.
Един ден отидох в пощенския клон в с. Обител. Вътре разговаряха Борис Каракаш, Борис Костадинов и началник пощата - Господарски.
По едно време се почука на вратата и влезе някакъв човек. Изтеглил 500 лева от касата и каза: „Ако имах още 500 лева, щях да разреша проблема си!“ Бил започнал да изгражда къща и поради недостиг на средства не можел да си купи някои от материалите. Тогава началник пощата рече: „Ще намерим лек за раната!“ Той и присъстващите събраха помежду си 600 лева и му ги дадоха. Човекът си тръгна щастлив и доволен. Ето, това наричам аз добросъседство и човещина. Естествено, след известно време той им върнал парите.
Айше Ибрахимова от моето село беше заминала на работа в Германия, но след три месеца се върна. Беше се разболяла. Съпругът й беше безработен. Имаха две деца ученици. Нямаха никакви средства. Тогава по предложение на кмета на селото - Касим Мусов всеки даде колкото може и се събраха 500 лева за тях...
с. Долно Новково,
Мустафа Кючюкоглу
Портал 
