Читателско писмо
Уважаема редакция,
Пише ви един източно-православен християнин от с. Дъбница, обл. Благоевград. Село, в което живеят хора от различни вероизповедания и етноси. От как се помня, тези хора живеят мирно и спокойно, като уважават и зачитат своите религии и традиции. Въпреки положените „усилия” в близкото минало да създадат пропаст и омраза между етносите, аз гражданин на Република България на фона на сегашните коментари заявявам, че няма етническо напрежение и че ние продължаваме да живеем в мир и разбирателство с необходимото зачитане и уважение, като проявяваме състрадание и оказваме помощ на нуждаещите се.
Радваме се на красивите, добрите и радостните моменти в живота, като водим съвместна борба срещу социалната несправедливост. По случай свещения месец Рамазан ви изпращам това мое стихотворение, с което изразявам реалното отношение на християните от с. Дъбница, а може би и не само на нас към този свещен месец. То е посветено именно на тези взаимоотношения между хората, населяващи най-красивия кът от България – родопския. Чрез вашето списание желая то да достигне до по-голям брой мюсюлмани, които убеден съм, ще потвърдят моето мнение,че етническо напрежение у нас няма.
С поздрав Илия Дапев.
РАМАЗАН
От минарета с кош широк
се чува хора приятен и висок:
ходжите: Асъм, Рамис, Хасан
пеят, че започва рамазан.
Този месец най-свещен
от Аллах е, братя, отреден.
Вярвайте, че най-блажен е тоз,
който е готов за молен и е и пост.
С пост душата чисти се от злоба,
да обича ближните си и народа.
Тъй Аллах е наредил,
когато света е сътворил.
В храма ще се молим всеки ден и час
с мисли, с чувства, че Аллах е с нас.
Ще отмине месеца свещен,
от лъчите лунни озарен.
Байрамът ще настъпи, това се знае
на рамазана той ще сложи края,
но молитвите пред Аллах,
ще бъдат в живота ни навред.
Портал 
