Благодарствено писмо
Уважаема редакция,
Чрез вашия вестник „Мюсюлмани", много ценен от всички, но в много малък тираж, аз искам да благодаря на мои приятели, вярващи хора. Аллах здраве и берекет да им даде! Тези хора са от джамията в гр. Рудозем. Те ми подадоха ръка в тежък момент. Когато Ви видях, скъпи приятели, и казахте повода за посещението, аз от щастие ли, от умиление, ли се сковах. Не знаех какво да кажа. После седнах, поплаках от срам, от радост, че има сърдечни хора, че имам нужда от чужда помощ. Вместо да работя, а работа няма. Благодаря ви, приятели, дано никога не изпадате в нужда. Аллах да Ви помага. Не знам дали можете да сте мислено поне един ден на моето място. Трябва хляб, трябва сапун да пера, а да гледаш със страх бабичка, за да отдели от пенсията си, та и на мен да даде да ям. А тя с пенсията храни още три гърла. Но иншааллах, Аллах ще ми помогне. Предстои ми една операция, дано всичко мине добре. Дано с такива хора, Рудозем да се превърне в Златозем. Заслужавате много добрини.
О, Аллах, давай им само добро на този и на другия свят. Дано вашите средства са ключът към Дженнета.
О, Аллах, направи така, че доброто да победи, да има работа за всички ни, да няма разплакани родители, да няма гладни деца...
О, Аллах, смекчи сърцата на богатите, на индустриалците, да ни дават работа и според труда да ни плащат. Та да нямаме нужда от помощта на себеподобните, а да се помага на болните, които не могат да работят.
Още веднъж от сърце и душа Ви благодаря. Нека моите сълзи да станат за Вас благодат. Нека моята радост да бъде за вас Дженнет. Амин!
С обич и уважение: Севка
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (94), Април, 2000 година