Едно ценно писмо от варненския затвор
Селямун алейкум,
Скъпа редакция на в-к „Мюсюлмани“! Благодаря ви от все сърце, че ми изпратихте отново вестници, благодаря ви от все сърце за това, че ми написахте писмо, с което отговорихте на моите въпроси. Нека Аллах ви закриля, да е с вас по всяко време и да не ви изоставя нито един миг!
Роден съм в град Х, но живях с родителите си в с. У. На 30 години съм, имам брат с две години по-малък от мен, който е женен и има дъщеря на 3 години. От турски произход съм.
В 28 от тези 30 години аз съм живял в тъмнина, със затворени очи. Откакто преди 2 години открих нашия Създател – Аллах, аз имам чувството, че съм се родил наново и вие много ми помогнахте и ме подкрепяхте в това отношение, за което ви благодаря искрено, тъй като без ваша помощ нямаше да знам нищо за Създателя ни – Аллах и за нашия любим пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Честно да ви кажа, срам ме е от самия себе си за живота, който съм водил до преди 2 години. Преди съм вършел много злини, за което много съжалявам и сега в затвора търпя наказание за моя грешен живот. Откакто се привързах към религията ни, аз може да съм в затвора, но душата ми е свободна и чиста, поверена в ръцете на Аллах.
Братя мои, вярвайте ми, раздира се душата ми от мъка и тъга за невежеството, в което съм живял. Аз съм мъж на 30 години и не съм посетил джамия повече от пет пъти в живота си и тези посещения са били благодарение на дядо ми. Но сега вече ежедневно кланям намаз и се моля. Ако аз бях опознал Исляма преди, можеше никога да не попадна в затвора, защото сърцето ми щеше да бъде под контрола на Аллах и живота ми нямаше да се ръководи от прищевки и светски въжделения, а щеше да се ръководи от словото на Аллах Теаля. Тогава аз много добре щях да различавам позволеното (халал) от непозволеното (харам).
Много се радвам, че Главно мюфтийство се старае да се изучава още от детска възраст като задължителен предмет. Оценявам старанията ви в тази насока и вярвам, че ще успеете, защото Всевишния Аллах вижда каква е вашата цел.
Ако човек не е религиозен и не вярва в Аллах и Неговия пророк Мухаммед с.а.с., то такъв човек няма уши, за да чува, няма очи, за да вижда и няма сърце, за да усеща благата на Аллах Теаля. Нека рахметът на Аллах да е над вас!
Х. А. Х.
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година
Портал 
