Духовен празник на мюсюлманитеРамазан байрам е един от двата големи мюсюлмански празника. На този ден мюсюлманите отбелязват раздялата си със свещения месец рамазан. Раздялата между приятели, обичащи се и най-вече между обичащите се заради Аллах, е труден момент. Тази раздяла обаче е по-особена, защото рамазан винаги присъства в сърцата и в умовете на мюсюлманите. След рамазан мюсюлманите са пречистени и духовно заредени, но въпреки това не искат да се разделят с него, защото го обичат заради Аллах и защото духовното извисяване няма граници. В този смисъл е хадисът на Мухаммед алейхис селям:
„Ако хората от моята общност знаеха каква награда има в рамазана, биха пожелали цялата година да е рамазан“.С рамазан се разделят всички хора, независимо дали са правили ибадет през този месец или не. Мюсюлманите, които през рамазана са се отдали на ибадет се вълнуват поради раздялата им с този месец, но са горди, че са изпълнили задължението си и за това са щастливи в този ден. Хората, които не са говели оруч и не са правили ибадет в този месец, може би съвестта им е гузна, може би няма да почувстват сладостта на байрама и може би ще усетят разликата между тях и останалата част от мюсюлманите. Хората, които не са вкусили сладостта на ибадета през месец рамазан, не очакват да се срещнат отново с него, защото се страхуват от него. Дано обаче това неудобство да им помогне да се осъзнаят и да се върнат към праведния начин на живот.
Байрамът не е само раздяла с рамазана, той е празник, на който мюсюлманите изразяват радостните си чувства и се веселят. Аллах Теаля е заложил радостни чувства във физиологията на човек, които чувства се изразяват в такива моменти. На този празник се събират близки и роднини и празнуват заедно, което ги прави още по-близки и по-щастливи.
Този празник е съпроводен и с една специфичност, която го отличава от другите празници и това е даването на фитре. Тази садака е характерна само за мюсюлманите и то само преди Рамазан Байрам, като целта на тази садака е да се подпомогнат бедните, за да могат да празнуват заедно с останалата част от обществото. Тази садака съдържа в себе си както материална помощ към бедните, така и духовна взаимопомощ между бедни и богати, тъй като тя е израз на уважение и зачитане на достойнството на хората. Тук не бива да пропускаме и факта, че в този ден бедните благодарят на заможните като правят дуа за тях.
В този ден са радостни и сърцата на родителите, които са посещавани от техните синове и дъщери. В такъв момент хората са настроени да бъдат великодушни, склонни са да прощават, по-отзивчиви от всякога и най-важното чувствата в такъв момент са искрени. Тези моменти не могат да минат без вълнение, а по някога са съпроводени и със сълзи. Ето как в този ден всички са радостни и всички се вълнуват. На Рамазан Байрам не е трудно да се за бележи и радостта в очите на сираците и изпадналите в беда, на които мюсюлманите са оказали морална и материална помощ. Характерно за такива моменти е, че тогава всички са доволни, както едни от други, така и от себе си, но най-вече са доволни от Аллах. Той е Този, Който е дарил с радост всеки в този ден и затова към Него трябва да се отправя най-голямата благодарност.
На Рамазан Байрам се прави и равносметка. Рамазан който свърши беше месец на печалба или месец на загуба. Какво направихме и какво пропуснахме да направим през този месец? Как можем да наваксаме пропуснатото и най вече как трябва да планираме живота и делата си от тук насетне, за да празнуваме байрам и в деня, в който ще срещнем Аллах Теаля. Ето добрия пример за величието на исляма - човек прави ибадет даже когато празнува, или по-точно празника на мюсюлманина също е ибадет.
Нека Аллах да направи всички хора щастливи в този ден, да напъти всеки отклонил се от правия път, да даде здраве и щастие на всички хора, да озари с иман отдалечилите се от Него, да възпре всеки, който иска да внесе смут в редиците на мюсюлманите, да не отклонява вярващите от исляма и да ги помилва в деня, в който не ще бъдат от полза нито богатствата, нито децата, а само искрените и чисти сърца. Честит Байрам на всички мюсюлмани.
д-р Мустафа Хаджи - главен мюфтияИзточник