Петъка - празник за вярващите

Петъка - празник за вярващите

Нека да прославим нашия Създател, че сътворил Вселената като празнично място. Възложил е на всяко същество задачата от китната земя до небесата с пурпурно блестящи звезди да създават празнична атмосфера. Тези необятни красоти, които ни се предлагат от всеки ъгъл, тази благодат, карат човека да се чувства безкрайно щастлив.
Нашият Господар е сътворил прекрасно не само всички времена и всяко пространство, но ни предлага още по-скъпи места и времена, които извисяват духовността и радостта ни до краен предел.
Такова време е петъчният ден. Един величествен отрязък от вечността. Петъка започва след залез слънце в четвъртък и продължава до вечерта на самия ден. Всевишният Аллах в Свещения Коран за този ден казва следното: „О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете! И щом молитвата завърши, разпръснете се по земята и търсете благодат от Аллах и често споменавайте Аллах, за да сполучите!“ (ел-Джумуа, 9-10)
Според този айет, най-късно до четенето на външния езан, всеки трябва да зареже заниманието си и да изтича до джамията. И ако сте забелязали във втория айет нашият Създател ни повелява да се разпръснем по земята, за да се трудим като същевременно да го споменаваме често. Голям грях е да се пропуска петъчната молитва без причини. Това е посочено от самия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който повелил: „Някои хора или решително се отказват да напускат петъчната молитва или пък Аллах ще запечата сърцата им, поради което те непременно ще бъдат от губещите.“ (Муслим, Джумуа, 40)
„Този, който не изпълни безпричинно три свои последователни петъчни намази, Аллах му запечатва сърцето“. (Тадж, I, 273)

Достойнства и особености на петъчния ден
Когато нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е заявявал: „Най-благодатния от всичките дни, огрени от слънцето е петъка“, (Муслим, Джума, 17) искал е да изтъкне достойнствата на този ден.
В един друг свещен хадис се заявява следното:
„Сравнено с другите (получили небесни книги) народи ние сме най-последните. (Въпреки закъснението ни) в Съдния ден ние ще изпреварим всичките (по достойнство). Само че всички получиха книгите преди нас. На нас ни бе дадена след тях. Освен това вземете петъчния ден, който Аллах ни отреди. Този ден ни е дар от Него. В това отношение другите народи следват след нас. Евреите празнуват утре, а християните вдруги ден“. (Бухари, Джумуа, 1) Уммета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който е ощастливен да бъде воден от последната и всеобща религия исляма, да бъде поведен от най-големия и любим Пророк (салляллаху алейхи уе селлем), е удостоен с честта да празнува петъка като свой седмичен празник. Защото нашият Създател е придал особено голямо значение на този ден като многократно е възнаградил ибадетите, които се изпълняват през този ден.
В следния хадис пък се изброяват останалите достойнства на петъчния ден: „Няма съмнение, че според Аллах петъчният ден е господарят и най-уважаваният сред останалите дни. Според Аллах този ден е по-важен и значим (по достойнства) в сравнение с дните на Рамазан и Курбан байрам. Петъчния ден притежава пет особености: В този ден Аллах сътвори Адем (алейхис селям). През този ден го спусна от рая на земята с достойнствата му. На този ден Аллах отне душата му. В този ден има момент, в който Аллах дарява Своите раби с всичко освен непозволените неща. През този ден ще настъпи и краят на света“. (Ибн Мадже, Икаме, 79)
Този хадис ни съобщава много ценни познания, свързани с достойнствата на петъчния ден. И тъй като петъчният ден е по-благодатен от дните на Рамазан и Курбан байрам, които ни навестяват два пъти в годината, то би следвало петъка да се празнува всяка седмица като духовен и материален празник. Още от привечерните часове на четвъртъка трябва да започне подготовката за него като заедно с духовната и материалната чистота, постепенно да се увеличават молитвите и ибадетите.
Тъй като Хз. Адем (алейхис селям) се явява бащата на цялото човечество, то преживяното от него трябва да ни послужи като пример и поука. Следователно петъчният ден идва да ни казва следното послание: „О, човеко! Началото на твоето сътворение е поставено през петъчния ден. Следователно постъпвай съгласно мъдростта на твоето сътворение. Адем, който бе сътворен като халиф-наместник на земята, на този ден бе изведен от рая със задачите да укрепва вярата и ибадетите. Затова и ти всеки петъчен ден трябва да правиш своята равносметка дали изпълняваш истински задълженията си. И както на този ден му е отнета душата на Адем, то и ти така един ден ще напуснеш този лъжовен свят и ще поемеш пътя към истинската ти родина - рая. И тъй като на тоя ден ще настъпи краят на света, като смъртта на голям човек, така и ти помисли за своя край. Бъди подготвен за това, прегледай делата си.“
Впрочем нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) при сутрешните си намази четеше сурите „Седжде“ и „Инсан“. Навярно мъдростта на неговото предпочитание трябва да е, че тези събития се случили и ще се случат през петъчния ден. По този начин като четем и се замислим върху тези сури, ние ще подновяваме нашата вяра за сътворението на Хз. Адем, описанието на задгробния живот, съживяването на хората на другия свят и всички събития, случили се и които ще се случат през петъчния ден.

Часът, в който молитвите непременно се приемат
Най-хубавото благовестие при това е, че в петъчния ден има много ценен промеждутък от време, наречен „приемен час“, в който законно кой каквото пожелае Аллах му го дава. Ето тук се крие една възможност, важна като самата Вселена. Всички ние имаме множество цели и проблеми. Петъчният ден ни дарява възможността да заявим своите мечти и желания, отнасящи се до този и отвъдния свят.
Нека да приведем още хадиси, разкриващи значението на този “приемен час”:
“Като имаше в предвид петъчния ден, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повели: “В него е скрит такъв час, който ако някой мюсюлманин го случи докато изпълнява намаза си, то Аллах непременно ще го дари с това, което пожелае.” След това с ръката си направи знак, че това време е много кратко”. (Муслим, Джумуа, 13)
Когато го запитаха кой е тоя час, Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) даде следния отговор: “От момента на започването на петъчния намаз до излизането от намаза.” (Тирмизи, Тахарет, 354). Според този хадис времето за петъчния намаз трябва да се оползотвори много добре. А това е времето, което включва четенето на външния езан, изпълненията на сюннетите, изслушването на хутбетата, като преминава през фарзовете и приключва с последния сюннет и молитвата тесбихат”.

Петъчните намази и хутбета
Няма съмнение, че най-съкровеният ибадет на петъчния ден са хутбето и намазът.
Някои хора, макар че имат възможност, закъсняват за петъчния намаз или дори след като са взели абдест, те стоят и изчакват в двора на джамията. А би трябвало час по-скоро да влязат вътре и да изпълнят тахийят-ул-месджид (намаз за приветстване на джамията), след това да изпълнят останалите пропуснати намази; да изслушат ваиза и ако няма такъв в момента да произнасят молитви или да вземат да четат Корана.
Има още една страна петъчния ден, важна като спасителен пояс за нас, вярващите. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) го пояснява по следния начин: „Щом не сте извършили големи грехове, то извършените малки прегрешения се изкупват от петъчния намаз.“ (Ибн Мадже, Икаме, 79)
Затова е необходимо петъчния ден да се очаква с нетърпение, като децата, които се събуждат рано в празничното утро, да си направим своите планове и програми в очакване на петъчния намаз. Защото през този ден ние ще бъдем пречистени от греховете и опростени. Нима може без вълнение да се очаква такъв ден?
Затова за да можем да посрещнем достойно с целия блясък и с цялата красота петъчния ден, ние трябва да съставим програми както лично за нас, така и за работното ни място. Този ден трябва да бъде отбелязан в празнична атмосфера. Освен всичко това, хадисите ни съветват в петъчния ден да се изкъпем цялостно (гусюл), да си облечем в чисти облекла, да употребим подходящи благоухания.

Източник