Ходжа Ахмед Йесеви
Ходжа Ахмед Йесеви е бил един от редките личности, които са оказали така силно въздействие върху моралния живот на средноазиатските тюрки, възприели исляма под неговото въздействие. По време на бившия режим в Съветския съюз, подобни личности се обявяваха главно за поети като се прикриваше религиозната им дейност. Той е известен и с имената Пир-и Туркестан, Хазрети Султан, Хазрети Туркестан, Ходжа Ахмед, Кул Ахмед Ходжа. Роден е в гр. Сайрам, в близост до Чимкент в Казахстан. Баща му е бил шейх Ибрахим Ата, а майка му Айше Хатун е била по-известна под името Карасач Ана. По потекло баща му принадлежи към Мухаммед Ханефи, един от синовете на Хз. Али.
Малкият Ахмед до седем годишна възраст учи при баща си, който обаче скоро умира. Религиозните науки усвоява по-късно при Баба Арслан и един от известните учени на Йеси Шихабеддин Исфиджаби, а след смъртта на духовния му баща Баба Арслан, по негова заръка отива в Бухара, града, който се бе превърнал в научен и културен център на исляма от третия век насам от хиджрета. Тук той се присъединява към Ходжа Юсуф Хемедани, когото на 27-годишна възраст придружава при посещенията му в градовете Мерв, Бухара, Херат, Семерканд и други ислямски центрове, в които изнася беседи за исляма и суфизма.
След смъртта на своя учител Ходжа Ахмед Йесеви като негов последовател известно време продължил да служи в Бухара, но когато получил духовен подтик и му се налага да отиде в Туркестан, неговият завет към последователите му е да се подчинят на Абдулхалик Гудждувани, след което той се завръща в Йеси, където остава да служи до края на живота си.
Ходжа Ахмед Йесеви, който осигурявал прехраната си като правел и продавал дървени лъжици и черпаци и възпитава ученици, които след това се връщали по родните си места като се стараели да известяват по най-добрия и правилния начин исляма. Броят на тези негови последователи, които са служели по целия обширен ислямски свят, достигнали 99 хиляди души. Макар да не е точна тази бройка, все пак тя показва колко многобройни са били те.
Ходжа Ахмед Йесеви е разкривал ислямското учение и нравственост чрез стиховете, които е написал. Тези стихове по-късно получили названието „мъдрости“ и след XV-XVI век били събрани на едно място и полученият сборник бил озаглавен „Диван-и хикмет“ (Сборник от мъдрости). Този сборник се състоял не само от обикновени стихове, а бил сбор от мъдрости, които осветлявали душите на хората. Той има изключително голямо значение с оглед създаването на една духовно сплотена общност около ислямското учение. „Диван-и хикмет“ е вторият след „Кутадгу билиг“ най-древен образец на ислямската турска литература като същевременно представлява първото произведение на религиозно суфистичната турска литература.
200 години след смъртта му Тимур наредил да бъде обновен неговото тюрбе в Йеси, след което бил издигнато ново с ослепителна красота.
Ходжа Ахмед Йесеви винаги е съветвал своите ученици и последователи да спазват изискванията на Корана и хадисите, да се ослушват в съветите на мъдреците, да се придържат към единството на шериата и духовния път, който следват, да не се увличат по сладостите на преходния свят и да поведат борба със собствените си желания и страсти.
Как преживявал Ходжа Ахмед Йесеви?
За да осигури прехрана си Ходжа Ахмед Йесеви правел и продавал дървени лъжици и черпаци. Имал е много добър вол, на гърба на който окачвал дисагите с лъжиците и го пускал по главната улица на Йеси. Който си взимал от лъжиците пускал стойността в гърнето, разположено в една от дисагите. Ако някой вземал лъжици и не плащал, волът не го изоставял и тръгвал по следите му, като не изпускал от погледа си човека докато не си плати. Вечерта, когато си прибирал вкъщи, понякога Ходжа Ахмед Йесеви установявал, че някои са оставили повече отколкото трябвало.
Тях и безбройните дарове, които получавал, той раздавал на нуждаещите се и на своите ученици.
Майка му на Ходжа Ахмед Йесеви умира когато той е бил твърде малък, а когато станал на седемгодишна възраст загубил баща си. В последните минути от живота си баща му заръчал на дъщеря си Гевхер Шехназ: „Дъще моя! Брат ти ще израсне като изключително рядка личност на тоя свят. Пази го!“ Така той и сестра му остават сиротни още като малки. Тюрбетата на баща им и на майка им се намират в гр. Сайрам и са изградени от Ходжа Ахмед Йесеви.
Още докато е бил жив Абдулхалик Гудждувани запитал Ходжа Юсуф Хемедани кои ще бъдат наместниците му. Ходжа Юсуф Хемедани отговорил: Пръв мой наместник ще бъде Ходжа Абдуллах Берки, след него ще бъде Ходжа Хасан Андаки, а подир него Ходжа Ахмед Йесеви. Когато ще дойде неговият ред, той ще замине в Туркестан, а него ще заместиш ти“.
Животът на Ходжа Ахмед Йесеви в уединение
Още от детските си години Ходжа Ахмед Йесеви се стараел да спазва точно сюннета на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Затова когато станал на 63-годишна възраст, той заявил: „Нашият Пейгамбер почина на 63-годишна възраст, поради което ми е срамно да се разхождам по земята повече от него“. След това той изкопал килия в двора на своето теке, където заживял в уединение. Не е известно колко е продължило това негово уединение, но като се има предвид, че умира през 1166 г., значи това продължило близо 10 години и се предполага, че починал на 73 годишна възраст. И днес още могат са видят останките от тази негова килия.
Скоро след смъртта му над гроба му било изградено тюрбе. Два века след това управителят Тимур го сънува, че му известява завладяването на Бухара, след което емир Тимур тръгва на поход срещу града и го завзема. Воден от чувство на морална признателност през 1396 г. емирът пристига на посещение в гробницата на Ходжа Ахмед Йесеви в гр. Йеси и повелява над гроба му да се издигне величествено тюрбе като сам е определил някои от размерите му. Строителството започва под ръководството на най-прославения през онази епоха архитект Ходжа Хюсеин Ширази.
Тюрбето е изградено в средноазиатски стил. Външните му стени са били украсени с цветни фаянсови плочки, като на горната част са били изписани свещени айети от Корана. Другите стени също са украсени с надписи с шрифт „куфи“. Целият комплекс е разположен на 3 хиляди квадратни метра площ.
Строителството на величественото тюрбе е било довършено за две години. С прикрепените към него месджид, кухня, дервишки приют и други служебни помещения се превърнал в цялостен комплекс.
Накрая емир Тимур пристигнал да види тюрбето и раздал много дарове, които да бъдат раздадени на бедняците в гр. Йеси. Освен това заповядал всичките приходи, постъпващи от напоителните канали да се внасят във вакъфа на комплекса.
След смъртта на Тимур през 1405 г. тюрбето е довършено от емира на Бухара (Абдуллах Хан, посветил себе си на запазване на мира и спокойствието в Маверауннехир (Междуречието)). Тюрбето е било ремонтирано няколкократно.
По време на управлението на комунистите отначало тюрбето е било обстрелвано с оръдия, след което руските управници, поради страх от народа, наредили да се ремонтират разрушените места, но впоследствие мавзолеят отново е бил пренебрегнат.
Междувременно всички предмети с висока историческа стойност са били изнесени и пренесени в музея Ермитраж в Санкт Петербург и други музеи в Русия.
След демократичните промени между Министерството на културата на Турция и Комитета по култура на Казахстан е бил подписан протокол за започване на реставрацията на комплекса. Тя приключила на 20 октомври 2000 г. по време на честванията на 1500 годишнината на гр. Туркестан.
Понастоящем месджида на тюрбето е открит за намаз, а другите отделения се ползват като музей.
Тюрбето на Ходжа Ахмед Йесеви, което притежава както религиозна, така и архитектурна стойност, е открито за посетителите от различните краища на света.
Хасан Назър
Портал 
