Кой е Насреддин Ходжа
Рахметуллах?
Ще ви разкажа за Ходжа ефенди, който в продължение на много векове е разсмивал и развеселявал хората от всички възрасти, живеещи било в дворци, било в обикновени селски къщурки. Пред неговото благородство и мъдрост светът се прекланя с умиление.
За родно място на този достоен син на Анадола се сочи град Акшехир. Впрочем в този град, заслужил това високо признание, всяка година от 5 до 10 юли се организират тържества за "квасене на йогурт в езерото Акшехир" и те предизвикват положителни отзиви във всички страни на света.
Фактът, че този епичен представител на турския хумор е реална историческа личност, той да се приема същевременно като символичен и легендарен герой и да олицетворява висотата, до която е достигнал хуморът у турския народ.
Насреддин Ходжа също така е история и фолклор. Анекдотите му, които извират от характера и мъдростта му, са общ продукт както на самия него, така и на целия народ.
Независимо от истинската му самоличност, от произхода и професионалната му принадлежност, най-важното за нас е как народът го възприема и си го представя. Защото в истинския смисъл на думата Насреддин Ходжа е легендарен, национален герой. Него го познават навсякъде и всички от седем до седемдесетгодишна възраст: обичат го и възприемат неговите анекдоти като свои. Макар и да не са на висотата на всесветската философия и мъдрост на Насреддин Ходжа, другите древни народи също имат подобни на него представители на хумора. Като Джуха у арабите: Насирюддин Туси у персите, Езоп у древните гърци, Ойленшпигел у немците, Хитър Петър у българите и т.н.
В своята книга "Турско народно творчество" френският тюрколог Едмонд Сусе пише следното: "Турският народ, където и да живее, приобщава Ходжа към своята среда и по такъв начин му придава нова самоличност. Така че за него не може да се говори като за окончателно оформена личност. Него го пресъздават отново и отново стотици пъти и той приема формата на тези, които го претворяват. Наистина в по-голямата част от анекдотите той е беден селски ходжа, който никога не успява да забогатее от своята професия. От една страна учителства в селското училище, а от друга замества кадиите или селския имам. Той е навсякъде, където живеят хората от селата и от големите градове. Той сам сее и жъне нивата си; сам се снабдява с дърва за огрев".
По такъв начин народът е сътворил от този вечно засмян и весел човек образа на литературен герой, който мисли, чувства и живее като него и го е превърнал в легенда, на която приписва всичко, което е открил и приел за хумор. Той е легенда, която чрез своето доверие, любов и уважение народът е приравнил със светците си.
В град Акшехир отдавна съществува традиция преди да се оженят младоженците да отидат до гробницата на Насреддин Ходжа и да го поканят на сватба с думите: "Учителю, в еди кой си ден заповядай на сватбата ни заедно с твоите ученици!" Съществува поверие, че при подобна церемония семейството ще бъде дълготрайно и щастливо цял живот.
Не може да се каже, че ще ви донесе щастие, ако не се засмеете, когато видите чудатата гробница на Ходжа ефенди с четирите открити стени, но с катинар на вратата. Една легенда разказва, че някога, преди много години, негови съученици заклали и опекли любимото агне на учителя си, а Насреддин Ходжа през цялото време ги гледал и се смеел. Затова учителят им се ядосал много и го проклел с думите: "А на теб пък да ти се смеят хората до свършека на света!" Затова не минавала и минута някъде да не се смеят на някой анекдот на Насреддин Ходжа. Казват, че той дори се появил на бял свят не с плач, а със смях. Приживе не понасял намусените и сърдити хора.
Смеел се не само той, но дори гробницата му. Говори се, че сладкодумните и вечно засмени хора са от едно и също тесто с Насреддин Ходжа. Майките умолявали Аллах с думите:
"Нека Аллах те дари с някой косъм от Насреддин Ходжа. Не само приживе, но и след смъртта си той продължил да пази народа благодарение на своя ум и святост. Впрочем една вечер някакъв простосърдечен човек сънувал Насреддин Ходжа, който го предупредил: "Кажи на джемаата утре да не ходят в джамията за петъчна молитва, а да дойдат да се поклонят на моята гробница!" Така и сторили. Точно в часа за молитва сводът на джамията се срутил и по този начин джемаатът бил спасен от гибел.
Впрочем народните предания го описват като истински вярващ и свят човек. Ето защо често, преди да разкажат някой негов анекдот, те започват с думите: "Ходжа Рахметуллах..." Според тези анекдоти за неговата личност можем да кажем следното.
Насреддин Ходжа е умен, но не е хитрец – за да се измъкне от трудни ситуации, той не прибягва до лъжи, измами и дребнави сметки. Всяка негова постъпка и действие се основават на някаква мъдрост, здравомислие и морал. Затова народът ни открива у него философско дълбокомислие и святост, а хората от Запада го обрисуват като "мъдрец, който коментира с хумор смисъла на живота". Ако често пъти ни се представя съзнателно като простодушен, дори наивен човек, то това си има своята причина: Ходжа ефенди притежава величието сам да се надсмива над себе си като по този начин разкрива човешката природа. Или за да изобличи някоя несправедливост или наглост. Така е обикновено в началото на анекдота, но накрая по един неочакван начин той поставя камъка на мястото му. У него няма да намерите нищо от смеха заради самия смях. Обикновено целта му е да ни даде общественозначим урок или пък да ни разкрие някой обществен недъг. Затова отначало той скрива своята мъдрост, за да блесне със зашеметяващ замах в последния момент.
Ходжа ефенди е здрав, читав, умел и трудолюбив човек.
Той сам сече дърва, товари, ходи на мелницата и на пазар с магарето си.
Същевременно е имам и съдия; присъства на приеми и сватби. Вечно е сред хората, при техните радости и несгоди. Той е светец, който винаги е в помощ и в услуга на другите.
Насреддин Ходжа уважава законите и държавата, почита традициите. В никакъв случай не руши, но винаги се съмнява. Той е търпелив и добронамерен. Обича хората и лесно прощава дори на крадците и грешниците. Живее скромно, но е оптимист, на никого не завижда. Умее винаги да намери изход от всяка безизходица, от всяка заплетена ситуация. Но трудно би се намерил философ, който би разкрил с такова умение и горчив хумор мъките на народа. Той често ще ви разсмее при обстоятелства, които предполагат плач. Ще извади на показ глада, който свива стомаха, слабостите на хората с нестабилен характер, на лошите и безмилостни управници и онези, които злоупотребяват със своето положение. И все пак няма да ги хвърли в отворената паст на лъва, а ще ги осмее като остави леко открехната вратата на прошката. Така например на въпроса: "Кога е редно да се храни човек?" отговаря: "Богатите всякога, когато поискат, а бедните – когато намерят".
Прицел на неговия добронамерен хумор особено често са овластените като се почне с най-свирепия управник Тамерлан и се свърши с подкупните съдии, селските ходжи, молли и други от този род. В неговите анекдоти всички те биват бичувани, ала държавата - никога. Понякога той сам става прицел на нескопосните подигравки на своите приятели, но никога не се опитва да им отмъщава, да отвръща на подигравките им.
Ходжа ефенди изпълнява всички повели на религията, но в никакъв случай не е фанатик. Той не се възползва от религиозните чувства на народа, а осмива тези, които го правят. Той се смее над фанатиците, нетолерантните и горделивците. Не обича да се преструва на много учен и се подиграва с такива. Не е от тези учени умници, които се придържат към крайностите, към книжните правила. При решаването на трудностите избягва витиеватите слова и безизходните пътища. По пътя на логиката и разума намира преки начини да затвори устата на противниците си. На въпроса: "Къде се намира центърът на света?", той отговаря: "Там, където е стъпило магарето ми. Ако искате, проверете!.."
Герои в анекдотите за Насреддин Ходжа са: християни, юдеи. приятели, подсъдими, търговци, занаятчии, земеделци, молли, крадци, просяци, мелничари, цялото селско и градско население. Действието се развива на полето, в съда, училището, на чаршията, т.е. където кипи самият живот. Философията и светогледът са оптимистични. Хуморът не е унищожителен и враждебен, а приятен и сближаващ. В тях прозира уважението и почитта към религията, държавата, традициите и човешката личност. Те ни учат на търпение, на самообладание, да бъдем винаги засмени и сладкодумни и че не бива да вземаме твърде насериозно нещата. Най-често Насреддин ходжа поставя себе си в центъра на смешното, като за целта понякога се прави на простодушен и наивен човек. Критикува обществените недъзи, не е остър сатирик. (Със съкращения).
Само пред мен не се показвай!
Един ден съседите на Насреддин Ходжа се събрали и му рекли:
- Ефенди, докога ще чакаш? Вземи, че се съгласи да ти намерим една сгодна мома и да те оженим вече!
Поогледал се Ходжа ефенди насам-натам и склонил да вземе една мома. В интерес на истината момата била чистница, спретната, но порядъчно грозна. Дето има една дума: погледнеш ли я, часовникът ти спира. Сутринта, след първата брачна нощ, Ходжата се събудил намусен, замислен и сърдит. По едно време младата невеста намерила сгоден момент и го попитала най-смирено:
- Ефенди, би ли ми казал пред кого от роднините и близките мога да се покажа, без да се крия?
Ходжа ефенди обърнал главата си на другата страна и рекъл:
- Жено, на когото искаш се показвай, само не на мен!
Тези, които знаят...
Един ден Насреддин Ходжа се изкачил на минбера в джамията, уж да прочете своята проповед. След като разтворил черната книга, попитал:
- Уважаеми присъстващи, знаете ли за какво ще ви говоря днес?
- Не знаем! Откъде да знаем? - му отговорили.
- Щом, като вие не знаете, аз от къде да зная? И слязъл от минбера.
След известно време отново се качил, оправил си чалмата, погладил си брадата и пак попитал същото.
- Как няма да знаем! Знаем, разбира се! - гласял отговорът този път.
- А-ха, знаете значи. Тогава какъв е смисълът да ви повтарям същото и да ви надувам главите? След което пак слязъл от минбера.
След някой друг месец отново се изправил пред хората и им задал същия въпрос. Този път някои отговорили, че знаят, а други, че не знаят...
Тогава Ходжа се изкашлял няколко пъти и рекъл:
- В такъв случай защо да ви губя времето? Нека тези, които знаят, да кажат на онези, които не знаят! И спокойно слязъл от минбера.
Ахмед Кабаклъ
Портал 
