През 800-годишнината от рождението му:
Насреддин ходжа като духовно лицеИсторията на ислямската цивилизация е истинска галерия от личности. Десетки от тях са хвърлили ярка светлина върху своето време и всеки от тях, бидейки ръководител на своето общество е допринесъл полза не само на него, но и на цялото човечество. Много важно е да се възползваме и сега от мъдростта на тези хора. Само че не винаги ги разбираме и обясняваме правилно ролята им. Какви са тези личности? От каква среда произлизат? Това са все въпроси, които предизвикват повече от един отговор. Това от своя страна води до объркване.
Една от тези личности, безспорно е Насреддин Ходжа, чиято 800-годишнина от рождението му отбелязваме през тази година. Има нещо, което проличава веднага. Той е истински ходжа, което оправдава името му. Това значи, че той е получил образование в областта на религиозните науки, след което е изпълнявал длъжности като имам, ваиз и кадия, сиреч така се е реализирал в обществения живот. Въпреки това ние продължаваме да го възприемаме и представяме като някаква комична личност. А неговите анекдоти, плод на дълбока религиозна и философска мъдрост, приемаме едва ли не като "средство за смях и забавление”. Или пък някои държат той да бъде възприеман като такъв.
Всъщност, Насреддин Ходжа изобщо не е такава личност. За да разберем това, е достатъчно да обърнем внимание на длъжността му - ходжа. В протежение на цялата история религиозните лица са били водачи на своите общности, хора за пример. Те осветлявали пътя на тези общества, интересували се от всякакви светски и духовни проблеми. Такава личност е и Насреддин Ходжа. Но онова, което го е отличавало от останалите му събратя е, че в своята просветителска и разяснителна дейност той се е възползвал от хумора. Мнозина не могат да приемат как едно религиозно лице може да си служи с хумора. Ала ние сме представители на религия, която възприема усмивката като дар. Усмихнатото лице е една особеност, която винаги се е поощрявала и възхвалявала от религията ни. Впрочем има множество примери в историята, които ни показват, че нашата религия гледа положително на хумора.
Проблемът обаче не е в хумора, а в неговото разбиране. За да се схване ислямският хумор, трябва да се излезе извън разбирането за съвременен хумор. Защото според исляма хуморът не бива да цели забавление и приятно прекарване на времето, а да се поправи някоя грешка или недостатък на събеседника, без той да бъде засегнат. В ислямския хумор и дума не може да става за подигравка с достойнството на хората, с тяхната вяра. Докато това не важи за съвременното схващане за хумора. Затова Насреддин Ходжа трябва преди всичко да се възприеме като хуморист, предан на своята вяра, далеч от погрешни схващания и уважаващ човека.
Впрочем в миналото неговите анекдоти са се наричали "лятифе" (шега) или "късса" (поучителна притча). Ето, това е правел Насреддин Ходжа. Той в качеството си на духовно лице е използвал хумора, по-скоро остроумието, като метод и средство за известяване на религиозните истини. Всичко това, естествено, е гарнирано с неговата природна дарба, сладкодумие. През XIII век Анадолът е сцена на много сериозни и драматични събития. Това е време, когато хората са били отчаяни от живота. Смехът изчезнал от лицата и сърцата им. При такава обстановка неговите анекдоти вдъхвали вяра у тях, учели ги как да преодоляват трудностите и несгодите, а най-важното, представяйки им тези образи, той им показвал как трябва да изглежда доблестният човек и съвършеното общество.
За да се разбере историческата мисия на Насреддин Ходжа, трябва да се погледне и биографията му. Според източниците той се е родил през 1200 г. в с. Хорту, околия Сиврихисар, област Ескишехир. Баща му Абдуллах ефенди бил имам на селото и учител (ходжа) в медресето. Следователно първото си религиозно образование Насреддин Ходжа е получил при баща си, след което известно време учи в медресетата на Сиврихисар, а по-късно заминава в град Коня, за да получи солидна научна подготовка. Коня тогава е един от най-значимите научни центрове на Анадола. По-късно той се установява в гр. Ескишехир, където е живял и работил до смъртта си през 1284 г. като имам и ваиз в различни джамии. Известно време е бил кадия и преподавател. Неговата личност притежава следната особеност: той е отворен към всички хора и към всякакви проблеми. Затова, когато джемаатът в джамията изпадал в някакво затруднение, той тутакси намирал правилния подход, съобразен с религията ни и с разума на човека. И по-важното е, че обяснявал по такъв начин, че всички го разбирали какво иска да им каже. Като пример може да ни послужи следният му анекдот: Козата на един селянин се заразила с краста. Човекът дошъл при Ходжата и го помолил да бае на животното. "Да, рекъл Ходжата, аз ще й бая, но ти за всеки случай я намажи с катран". По такъв начин молбата на селянина била изпълнена и деликатно му бил посочен и нужния лек, без да остане обиден.
В анекдотите на Насреддин Ходжа проличава неговото критично отношение към онези духовници, които в името на религията, се възползват от чувствата на хората. След като подобни явления са валидни и за днес, става ясно колко благотворно е било поведението на Ходжа ефенди.
Насреддин Ходжа винаги решително се противопоставял на погрешното разбиране на смирението. Така веднъж забелязал, че дъските на тавана в един хан, в който отседнал, били изгнили той го казал на ханджията, който го упрекнал: "Що за ходжа си ти! Не знаеш ли, че всяко същество по своему споменава Аллах? Така и тези дъски по свой начин споменават Аллах". Като чул това негово обяснение, Ходжа ефенди рекъл: "Зная, но ако тези дъски ги обхване вълнението от Аллаховата повеля и тръгнат да падат ничком.. Аз от това се страхувам..." Не може да има по-добра критика на смирението, когато не се вземат никакви мерки предварително.
Насреддин Ходжа не пропуска да се бори и против суеверията. Затова когато го виждат, че тича под дъжда, той заявява, че не иска да стъпче дъждовните капки - Аллахова благодат. А помните ли онзи анекдот, в който той пита джемаата: за какво ще им говори днес?! Той е един прекрасен пример за взаимното усвояване на религиозните знания. Примерите, естествено, могат да се умножат. Главното обаче е че той иска да просвети народа. Дори не всички негови анекдоти да са оцелели, те притежават важната особеност, че разкриват нови хоризонти и възможности пред разпространяването на нашата религия в съвременните условия.
Мустафа ЙозчеликИзточник
Портал 
