Дорде Родопа съществува
Автобусът, препускащ по равните пътища на Тракия, изведнъж се втурна между планините и започна да взима завой след завой. Вляво от нас струи планинска река и блъска мътните си води от камък на камък и се мъчи да се добере по-скоро до равнината... Пътят, по който се движехме бе стародавен път на кервани, които някога са стигали чак до бреговете на Бяло море.
Първото селище, което се изпречва пред нас, е Бачково. Името му не е дадено случайно. Тук навремето са събирали „бач“, сиреч мито от преминаващите кервани, които пренасяли своите стоки на север и на юг. С времето тези хора са основали и селото.
Трябва обаче да се знае, че тези места никога не са били оставени на произвола на съдбата. Ако повдигнете глава, ще видите там горе, на високата скала Асеновата крепост, която зорко ви следи. Нима вече се изморихте? Та още половината от пътя не сме изминали. Но нека се отбием в Бачковския манастир, да си утолим жаждата и тогава да продължим към вътрешността на Родопите...
Чудни хора са планинците! На места, където делиорманецът не би могъл да си протегне и краката, те са направили градини с картофи, пипер, домати... А онова, което ще видя по-късно в Смолян е направо за учудване. Няма и половин декар площ, а те разположили автогара! Това би трябвало да поучи нашите съграждани, които в равнините се простират до безкрая или зарязват довчера обработваемите земи.
Минаваме и отминаваме безброй върхове и завои. И все още сме далеч от мястото, за където сме тръгнали. Виждам как нашите родопски събратя са се промъкнали навътре зад планините и усоите. Преди много столетия, навярно в стремежа си да избягнат всякакви войни, данъци и други, тегоби, те са предпочели да се заврат, да се „помъкват“ в дълбините на планините. (Оттук и моята етимология на думата „помак“ - човек, който се помъкнал до нейде.) Та нали тези хора населяват предимно планинските хребети и долини, естествени крепости.
И най-удивителното нещо за мене е тяхната силна привързаност към исляма. Опрели гръб на вековната планина, те са се отдали всецяло на Аллах. Това е така от пантивека и изглежда така и ще бъде вовеки веков. Какво ли не е писано за родопските мюсюлмани! Какви ли не празнословия са съчинени, които нямат нищо общо с действителността, нито пък с науката. И все пак, според мене, по-вярното е, че тях ги има. Щастливи са сегашните поколения, които след много горчивини са доживели до нашите дни.
Най-сетне автобусът ни загърбва последните върхове и започва да се спуска стремглаво. Край нас са извисили снага високи борове. Там, долу в далечината, са забили острите си игли минаретата на джамиите, които ни известяват, че по тези места живеят хора, милеещи за вярата си, която нито е насилствено насадена, нито пък привнесена по-късно.
Внезапно шурналият дъжд като че ли иска да измие целия прахоляк, да отнесе цялата мръсотия преди да стъпим в пречистения духовен свят на тукашните хора. Автобусът така се накланя напред, сякаш иска да застане на колене пред тяхната мъдрост и след още няколко завоя се втурва по улиците на града.
Ето ни пред вратите на Районно мюфтийство в Смолян. Но преди да влезем вътре вниманието ни привлича многовековният чинар. Де да можеше да проговори и да ни разкаже за незавидната съдба на родопските мюсюлмани, които, като тръгнали да бягат от дъжда, ги настигнала градушката. Отсреща се издига немощно снага някогашното училище - медресе. Тук навсякъде ще се срещам с отблясъците на неговото сияние. Кой казва, че мюсюлманите не придават значение на знанието? Нека разтворят първата страница на Свещената ни Книга и прочетат неугасимата повеля на Всевишния Аллах: „Чети!“, за да разберат как сме стигнали до тези дни!
Знанието, четенето е неизменният ибадет на родопските мюсюлмани. Навсякъде, по села и градове, ставаме свидетели на това. Деца, коленичили пред учителите си, гласно повтаряха онова, което бяха научили през деня. Придържайки се към повелята на Пейгамбера ни, те ще пренесат през годините Свещената ни Книга.
Сега разбирам защо тукашните мюсюлмани придават толкова голямо значение на изучаването на вярата. Тя е била вековечната им опора в живота. Миналата година, по случай Седмицата на ислямското образование от тукашните села и градове бяха събрани общо 17399.89 лева като дарения. Когато гледам прекрасните белоснежни снаги на джамиите, които се издигат в селата и градовете на района, си казвам: “Тук ислямът ще го има поне още 500 години. За по-нататък Аллах е Керим!“ Същевременно изпитвам и известна завист: защо никъде в Северна България нямаме поне един такъв нов храм, пред който покорно да сведем глава?
Вижте само каква джамия си имат в Чепинци! /Винаги съм искал да си обясня етимологията на това име. Вземам Турския речник и поглеждам в него: срещу „чепни“ пише: „Едно от 24-те огузко-турски племена“. Значи това били чепинците!/
И тъй като основната ни цел бе да посетим онези градове и села, които са внесли най-голям дял в средствата, събрани през Седмицата на ислямското образование, затова пристигаме при Хафъз Хасан Тевфик в квартал 25 на гр. Мадан. Намираме го заобиколен от възпитаниците си в курса за изучаване на Коран.
- Лично аз се заех да изуча Корана на 25-годишна възраст - си спомня той. - Когато станах на 28, вече бях готов. След това известно време посещавах уроците на Раиф Бинбашев, където затвърдих познанията си. Както виждате сега предавам опита и знанията си на малките. Това занимание ми доставя голямо удоволствие. Досега през моите курсове преминаха мнозина млади хора. В джамията имам около 30-40 души постоянен джемаат. Бях един от основателите на ДПС в селото ни. В онези години държахме в ръцете си целия Рудозем. Подготвяхме плакати, пишехме лозунги, организирахме хората. Елхамдулиллях, че видяхме и тези дни. Не мога да забравя величествения митинг около „Александър Невски“. Софиянци идваха при нас и ни питаха дали не ни е страх. От какво можехме да се страхувахме? Ние си искахме имената и правата. Хората като че ли се събуждаха от вековен сън.
Подобен служител на вярата намираме в с. Средногорци. Двайсетина деца на различна възраст са заобиколили имама Хайри Хилмиев Маджарски: Саами, Неджми, Вели, Мерйем и Антония, Стейси, Валентин и Александър... На тези последни имена не се учудвам. Явно семействата им все още не са налучкали пътя. Гледам тези малки палавници и не мога да скрия удивлението си. Вместо да се шляят безцелно по улиците, те са коленичили пред своя учител и се учат на основите на вярата, учат се да четат Корана. Може би някой ще каже: „И какво ще спечелят?“ Най-малкото ще знаят как да седнат самостоятелно да си научат уроците и ще се подготвят за отвъдния свят.
В Чепинци картината беше същата. 30 деца без шум, под ръководството на учителя им Нихат Нуриев бяха налегнали Кораните. Курсът за изучаване на Корана в Чепинци е дългогодишна традиция. Тук никой на никого не се моли. Родителите идват и сами записват децата си. В целогодишния курс участвали по 15-20 деца.
На следващия ден потегляме за по-далечните села на района. Гьоврен е едно от малобройните села с турско население. Тук намираме младия имам Шериф Хасан, който ни разказва:
- След като получихме писмото на Главно мюфтийство веднага пристъпихме към изпълнение. На първия петъчен намаз съобщихме на джемаата. Бяха събрани 660 лв. Мисля, че сме на пето място в класацията. Тези деца живеят в София, посочва той някои от малчуганите, но тъй като лятната ваканция изкарват на село, родителите им ги записват в курса за усвояване на Свещения Коран.
Продължаваме по-нататък и пристигаме в с. Касъка. От тук са събрани 800 лв. Имамът Лютфи Шалганов след като завършил образованието си в Сирия се завърнал в родното си село и ето вече девета година той неотлъчно служи в тукашната джамия, която постоянно я посещават 60-70 души. Целогодишният курс тук се води от възпитаничката на Духовното училище в Русе Шукрие Кехайова. В курса се обучават 25 момичета и 20 момчета. Освен тях действа и курс за възрастни, където 7-6 жени продължават заниманията си, докато мъжете вече са приключили. Целогодишният курс тук изпратил вече 10 ученика в средното духовно училище в Момчилград.
Кметът Джемал Шалганов казва, че жените, които работят в обувния цех в селото с удоволствие оставят децата си тук, където получават съвети, добро възпитание като същевременно усвояват основите на религията ни.
Отново се връщаме в Чепинци. Онова, което видях и чух тук за няколко дена ми подсказва, че идеите на атеизма трудно са проникнали зад родопските хребети. Крясъците на някои политици по телевизиите не отекват тук. Хората са разбрали, че най- верният път е онзи, изпитаният през вековете, който те следват. Затова се стараят да възпитат по същия начин и бъдещите поколения в дух на обич и вярност към своята вяра, народ и отечество.
Исмаил А. Чаушев
Наш спец. пратеник
Портал 
