Мъдростта да не се яде месото на хищниците

Мъдростта да не се яде месото на хищниците

В свещените хадиси на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е повелено: "Забранява се на моя уммет да употребяват месата на хищните зверове с кучешки зъби и хищните птици, обладаващи нокти".
Известно е, че религията ни забранява да се употребява за храна месата на хищните животни и птици. Но доскоро не беше ясно причината за тази забрана.
Както е известно при употребяването на месото на животните, то попада в организма на човека, в това число и в неговата кръв. Така също чрез хормоните преминават даже в характера на човека като предават характера на хищника.
От физиологията е известно, че при вида на жертвата у хищните животни става мощно отделяне на съответни хормони, които стимулират агресивност. Британският професор сър Либз Дейвид установил, че този мощен поток от хормони, които усилват инстинкта за изяждане между себеподобни при хищните животни става чрез приемане на храна, дори и да ги гледат в клетки. Това може лесно да се наблюдава при хищниците в зоологическите градини.
Науката е установила, че при онези народи, които употребяват в храната си месата на хищници в голяма стенен проявяват агресивност и злоба. Изследванията на едно племе от канибали са довели до удивителен резултат: Оказва се, че канибализмът на това племе се дължи на храната, която приема.
Те активно употребявали в своята храна месата на хищните птици и животни. Хормоните на агресията, получени от хищниците довеждали диваците към страстното желание да се самоизяждат помежду си.
Най-удивителното е, че мюсюлманите избягват употребата на меса на хищници вече в продължение на 1400 години. Тази забрана е въведена от Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), който не е провел хормонални изследвания на животните и тяхното въздействие върху човека, но това е станало по волята на Аллах в онези времена, когато практически не съществувало понятието за наука.

Източник