Женитбата и мъдростта на семейството
Женитбата представлява велика магия. Тя осигурява продължаването на поколението. Освен това женитбата ни прави по-устойчиви при сблъсъка на жизнените процеси, по-здрави и по-щастливи. Колкото и да е възможно човек да живее без да се ожени, то красотите на живота се усещат именно благодарение на женитбата. Освен видимите ползи от женитбата, факт е, че има редица мъдрости в нея.
Впрочем Всевишния Аллах, когато ни дарявал с благодатта на женитбата, то святото лице на двата свята Пейгамбера ни (с.а.с.) е препоръчвал да се женим и да се размножаваме. Семейство, изградено със знание и съзнание дарява човека с райските дарове на този свят. Женитбата и в отвъдния свят ще ни достави райски радости. Впрочем, женитбата спасява човека от редица грехове и прегрешения в живота.
Ето защо голяма отговорност се пада върху родителите, които имат синове и дъщери, достигнали възрастта за женитба. Те трябва от една страна да дават необходимите указания в тази насока, а от друга да им признаят възможността те да придобият знания и съзнание за женитбата и семейния живот.
Възрастните в семейството вместо да им обясняват ползата от женитбата и създаването на семейство, трябва преди всичко да бъдат пример в това отношение. По пътя, който води към женитбата добрият пример е по-въздействащ отколкото думите и наставленията. Най-доброто наставление е образцово преживеният живот.
При събирането на младите с оглед изграждането на ново семейно огнище, наред с възрастните в семейството големи задължения и отговорности се падат и на младите. След като женитбата е повеля на Всевишния Аллах и съгласието на нашия Пейгамбер (с.а.с.) би трябвало и изискванията и задълженията на този живот да се посрещат без да бъде много много отлагано.
А какво трябва да правят младите когато започва този процес? Младите, които ще са кандидати да станат господа и госпожи, трябва да си задават въпроса дали наистина са готови за женитба и дали ще могат да се натоварят с цялата отговорност на семейния живот. Ако смятат, че телом и духом са готови, тогава би трябвало да се замислят и да се съветват с възрастните в семейството.
Ако семейното огнище се изгради върху здрави основи с повелята на Аллах и благоволението на Пейгамбера ни, тогава в това гнездо ще цари благополучие, щастие и берекет. Ако пък в основата на семейството легнат сатанински помисли, намерения и страсти, тогава още в началото семейното огнище ще се основе на погрешен терен, като краят и съдбата на такова семейство не може да бъде благополучно.
Разбирането на мъдростта на семейното огнище и заживяването с тази мъдрост е най-солидната гаранция за дълготрайното съществуване на едно семейство. Защо е необходимо две човешки същества от различен род да се събират в едно и да заживеят заедно? Какво е значението на това и смисъла от него? Какво ние печелим от това единство? А не е ли по-хубав едноличният живот? Мъдростта на семейния живот се крие в отговора на тези въпроси.
За добрата проява в семейния живот трябва преди всичко да се обърне голямо внимание при избора на партньор в живота. В това отношение нашият Пейгамбер повелява да предпочитаме вярващата. Ако се придържа към тази препоръка семейството може да постигне благополучие. В противен случай семействата, които ще се създадат няма да са нещо повече от учредяване на фирма, съседство по хотели и насилствено съществуване.
За да се изявяват мъдростите в семейното огнище голямо значение има помощта на възрастните в семейството. Те трябва наистина да бъдат пример и образец както за младите, които възнамеряват да се женят, така и за младоженците. Най-естествената школа за женитбата и семейството остава чудесният пример, който представляват хубавите семейства, в които живеят възрастните. Ако младите кандидати за женитба вземат пример от тези прекрасни образци, те ще постигнат много по-бързо мъдростта и благополучието на семейството.
За да се изявява мъдростта в семейното огнище и за учредяването на една благополучна сграда, трябва в семейството да се изживяват някои чувства и ценности. Непременно условие за едно семейство е партньорите в него да са свързани с вярност и преданост. Подобни чувства обаче трябва да намират своя израз не толкова с думите, а със сърцата. Партньорите трябва да проявяват търпение и постоянство със съзнанието, че трябва да бъдат единни при всякакви случаи каквито ще им сервира живота.
Да се споделя всичко при болести и здраве, при бедност и богатство, при трудности и леснотии представлява основата на семейния живот. Умните партньори не виждат семейството като арена на конкуренция, а като възможност за взаимопомощ и споделяне на всичко. Те нямат тайни помежду си и не позволяват да има пукнатина в отношенията им.
Най-добрият начин, чрез който партньорите ще се възприемат по-добре е да уважават чувствата на другия. Защото семейството се образува въз основа на две различни личности, т.е. от две различни същности „аз“-и и култури. Изхождайки от тази реалност трябва да се уважават различията в чувствата, предпочитанията, решенията и вкусовете. От една страна те трябва да се стараят да увеличат онези постъпки и действия, които ги смятат за добри действия и им допадат, а от друга страна да се стремят да избягват нежеланите от тях действия и постъпки. Казано накратко, партньорите трябва да се преоткриват взаимно. Много важни мерки за изграждане на благополучието в семейството е обичта, толерантността, саможертвата, проявата на разбиране, чувството за мяра и други ценности и постъпки.
Проф. д-р Ертугрул Яман
Портал 
