Мъдростта на оруча
Говеенето е едно от петте условия и основни принципите на исляма.
Оручът представлява въздържане от храна и хранителни течности през целия ден, въздържане от полов контакт; и в самата си същност е ибадет, целящ удовлетворението на Всевишния Аллах. Всяко нещо има зекят, в този смисъл оручът е зекят на нашето тяло. Оручът изразява нашата благодарност към Всевишния Аллах, знак на отговор срещу неизброимите блага, с които Той ни дарява. Оручът калява нашето търпение, възпитава плътското ни самолюбие, възпира ни от евентуални грехове, насочва човека към доброто и го издига до чистия морал. Затова Аллах Теаля е отредил оруча като фарз (категорично задължителен) във всички изпратени религии. В Свещения Коран е изразено така:
О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите.
(Бакара, 2: 183)
Душата ни е еднакво податлива и към доброто, и към злото. Човек може да постигне съгласието на Всевишния, стига да се вслуша в свещените повели и да ги съблюдава в живота си. Ако следва пътя на своите плътски желания и самолюбие, то това неминуемо ще го доведе до калта на греха и духовната нищета. Оручът е щит срещу презрените нагони на човешката плът. В това отношение обичният ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил следното:
Оручът е един щит. Този, който говее, да не изрича лоша дума. Нека към тези, които го предизвикват към кавга или разправия, отговори два пъти така: Аз говея!
Кълна се в Аллах, в Чиито ръце е животът ми, че в царството на Аллах дъхът на говеещите е по-приятен от всякаква благовония. Аллах Теаля е повелил: Щом говеещият в почитта и стремежа си към Моето съгласие се е отрекъл от храна, вода и полови желания, то Аз ще му отвърна с неизброими ценности. (Бухари, Савм, 31)
Оручът, спазен в името на съгласието на Аллах, както ни отдалечава от изпадане в грях, така е и повод за съживяването на положителните чувства в сърцата ни. Отдалечава ни от лъжа, клюки, завист, клеветене и т. н., осигурява трайното установяване на доверието между хората и сигурността в обществото. Проведените изследвания потвърждават мнението, че през месец Рамазан се наблюдава спад в броя на всички видове провинения. Говеещият мюсюлманин знае много добре, че вината, провинението, грехът са несъвместими с оруча. Ето словата на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем):
"Аллах не оценява отказа от храна и пиене на този, който не възпира и лъжата, клеветата, завистта у себе си, а в същото време говее."
От друга страна оручът ни дава възможност да разберем по-добре положението на гладуващите, на бедните и да вникнем в тяхната нужда от милосърдие и любов.
Тези чувства ни довеждат до взаимопомощ, до съживяване на потребността да помагаме, да подаваме ръка на нуждаещите се.
Не бива да забравяме, че оручът влияе положително и върху физическото, и върху психическото ни здраве. Словата на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) отново красноречиво подкрепят тази мисъл:
„Говейте и вие ще бъдете здрави!“ (Бухари, Савм, 31)
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (113), Ноември, 2002 година
Портал 
