За етнорелигиозен мир и толерантност
Интервю с главния секретар на Главно мюфтийство Хюсеин Хафъзов
Продължение от бр. 1
Как ще отговорите на запитванията и обвиненията на някои политици, които Ви обвиняват във връзки с „ислямистки групировки” и искат референдум и даже спиране на проекта в Малинова долина?
Тяхното поведение никак не ме учудва. Ясно е, че се опитват да предизвикат дебат с цел не да ни уличат в евентуални нередности, а единствено да добият политически дивиденти. Евтин популизъм. Параноя. Да продължавам ли? Като название и понятие страховата невроза е въведено в психиатрията от Фройд. Наричат я още паническа атака и страхова истерия. В случая имаме всички симптоми за проявата на това заболяване в обществен контекст. Определени политици се опитват, а до някъде успяват да всяват страх, паника и омраза. Плашат ни с всевъзможни измислени сценарии и никой не се сеща, че ако имаше евентуална заплаха, то тя от 20 години щеше да се прояви по някакъв начин. Какво се е случило досега, та да се плашим от бъдещето? Жалко, че на фона на толкова много икономически, финансови, социални, културни и политически проблеми се занимават с възможно най-безпроблемната и акуратна сфера - мюсюлманството в България. В началото Ви споменах конкретни данни за финансирането и помощта, която ни е предоставяна и тепърва ще бъде оказвана от нашите партньори. Има си компетентни органи, които могат да проучат нещата и да се произнесат. Ние сме готови да им съдействаме, но нека не се спекулира, защото така засягаме една международна организация, в която членуват 57 ислямски държави. Да обвиняваш ОИК в екстремизъм, съмнително финансиране или каквото и да било е скандал, който може да навреди на страната ни..
По повод на референдума се замислям - ако се подходи по този начин това ли ще бъде най-демократичния начин на решение? По тази логика в света не биха се признали и предоставили никакви права на малцинствените групи. Ако има запитване или референдум по каквато и да е тема за каквито и да е права никога малцинствата няма да получат нищо. В този ред на мисли излиза, че ние мюсюлманите сме втора категория хора и винаги ще бъдем подвластни на друга част от гражданското общество, неизповядващи исляма. Ще ползваме това което ни се даде, а не това от което реално имаме нужда. Но искам на нас да не се гледа само като малцинствена група. Ние сме пълноправни граждани и така както християните имат нужда от църкви, така ние имаме нужда от джамии и никой не може да ни ограничава в това наше право. А дати ще се иска референдум за строежа на църквите, за да се спази демократичността на процеса или да останат ли църквите в населените места, където вече има малко християни? Въпросът ми е риторичен, защото знам, че нашите мюсюлмани никога не биха гласували против какъвто и да е храм. На обясненията на един партиен лидер, че България е християнска държава ще отговоря така - не, България е светска държава и няма теократичен характер. Вярно е, че според Конституцията и Закона за вероизповеданията традиционната религия е източноправославното християнство. Но отново според Закона това не може да бъде основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон. Така, че не е нормално аз да уча държавници и политици какво значи демокрация и свободи за гражданите. Нека те не се месят в религиозните дела, както и ние не бива да се месим в политиката, тъй като това е противозаконно. Но аз уважавам правото им на мнение, въпреки че то е дълбоко погрешно и непрозорливо. Ала за това има добри и лоши политици.
Твърди се, че разпространявайки влиянието на исляма има опасност за “българската идентичност”, говори се и за ислямизация на Родопите?
Възможно е, но не по наша вина. С какво сме се провинили ние като се опитваме само да изповядваме и проповядваме нашата вяра, което е нормално. Ние трябва да се развиваме и да отговаряме на очакванията на населението. Мюсюлманите искат от нас джамии, литература, симпозиуми, курсове и други изяви. Нашата дейност е продукт на техните интереси. Нормалният начин българската идентичност да не бъде застрашена е не да се забрани на всички останали да следват нормалния ход на съвременното развитие, а самите те да работят и да бъдат по-добри. Самите ръководители на източноправославните да инициират един революционен подем, с който да предизвикат вниманието и подкрепата на своите миряни. Те имат тази компетенция, ресурс и воля. Лично съм впечатлен от духовниците от висшия клир, от тяхната ерудираност и импозантност, но мисля че понякога се натоварват с непосилни задачи.
Използвам възможността да припомня един недобре обмислен и стратегически грешен опит - покръстването на помаците. Нямам идея кой инициира и защо се предприе такава кампания, но явно тя не успя. Привидно изглеждаше, че се задава реална заплаха за “мюсюлманската идентичност” на изповядващите мирната ислямска религия по нашите земи. Ние не се обидихме, още по-малко уплашихме от християнизацията на Родопите, макар и да не беше коректно. Все пак нека всяка религиозна общност се развива. Ние обаче сега не сме се прицелили в ничия идентичност, а просто се опитваме да съхраним и развием нашата верска и морално-етична система, което ще ни направи по-съвестни и добри граждани на Родината. Следвайки тази философия развиваме дейността си и в Родопите. Каква опасност виждат да работим с мюсюлманите, които живеят там? Има ли някой, който отрича, че в Родопите живеят много мюсюлмани? Кой се дразни от този безспорен факт? Този процес се нарича не ислямизация, а възраждане на ислямската традиция, която битува от векове по тези земи.
Според Вас на какво се дължи и слабата обществена подкрепа за изграждането на центъра и най-вече за втората джамия?
Този въпрос е най-важния в цялото това говорене. Защото политиците или определени среди и организации могат да говорят против нас поради някакви меркантилни или други интереси, но когато настройват и обществото това вече е недопустимо, че даже и престъпно. Но защо обществото е склонно да им вярва и се заразява от ислямофобията?
Това трябва да бъде предмет на сериозни социологически и даже научни изследвания, търсения и проучвания. По скоро академичните среди трябва да дадат отговор на този въпрос и да предложат варианти за преодоляването на тази криза. Ние сме подкрепяни от цялата мюсюлманска общност, но другата част от гражданството се изказва против. Моето обяснение се ограничава в три идеи, а те са:
1. Слабата религиозност и липса на религиозна култура на християните в страната ни, което води до неразбиране, несъпреживяване и нетолерантно отношение към всички останали верски общности.
2. Безнаказаното и по този начин поощрявано антиислямско и антитурско говорене от страна на определени политици и журналисти. Нешо повече, има цели политически формации и медии, които определят стратегията си на тази основа. Недоказани твърдения се наслагват с абсурдни обвинения и хората може би повярваха, че ислямът и мюсюлманите са реална опасност за страната. А трябва да се знае, че бъдещето се определя най-добре след преглед на миналото. Като погледнем назад в историята виждаме, че българските мюсюлмани са били винаги лоялни, предани, трудолюбиви, умерени и мирни, в каквито и условия и предизвикателства да са били изправени.
3. Тук обаче идва и третата причина. Предразсъдъците и съмненията, които битуват отпреди 150 години. Според мен напълно неоснователни, но това е въпрос на историци и не искам да навлизам в нова полемика. Но немалка роля играе и медийната кампания в световен аспект. Знаем международните проблеми в Афганистан, Иран, Палестина, Чечения, Ирак и други точки по света, които органично се свързват и вписват в контекста на исляма и ролята му в съвременния свят.
Но тази тема трябва тепърва да се коментира и анализира от по- запознати от мен, аз само изразих скромно мнение, което не претендира за изчерпателност и не е научно обосновано. Време е да се обърне сериозно внимание, в противен случай обществото ни тръгва в грешна посока, развива се неправилно и това не е на хубаво.
Какво бихте ни казали като извод на казаното до тук и посланието Ви към всички наши читатели?
Да ни опознаят, да ни вярват и да са спокойни... Това е посланието и призива ми най-вече към християни, евреи, атеисти. Ние сме открити за диалог и сме готови на обши действия по всички направления за добруването на хората. Най-добър пример за това е новоучредения Междурелигиозен съвет, който вече е и юридически субект, в който са включени ръководството на източноправославни, католически и протестантски християни, евреи, мюсюлмани и арменци. Много скоро ще започнат конкретните ни решения и прояви за сплотяване на обществото. Това е истинския облик на вярващите. Искам да споделя още една новина, която е добре да стане достояние на мюсюлманите, а именно позицията на Дирекция “Вероизповедания” в лицето на и.д. директор г-н Емил Велинов, който много ясно и недвусмислено изрази становище в подкрепа на нашето начинание. В интервю за национална медия той доста изчерпателно поясни обстоятелствата около нашия замисъл и изказа готовност за сътрудничество с Главно мюфтийство, така както е било винаги до сега. Аз искрено му благодаря за окуражаващата подкрепа, която идва в труден и тежък за нас момент.
Заявявам най-категорично и отговорно, че в България не е имало и няма екстремистки, радикални и терористични направления, школи или групи на религиозна основа. Категорично отхвърлям обвиненията от този вид и твърдя, че ако има подобни другаде по света, те не са религиозно мотивирани, тъй като в исляма няма тероризъм и тероризмът не е ислям. Такива явления са плод на политически, икономически или социални интереси, които интерпретират и тълкуват Свещения Коран и сюннета (светите предания) на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) напълно погрешно с цел всяване на страх, ужас и негативно отношение към мюсюлманите по света. Но ние нямаме даже и от този тип недобронамерени опасни елементи. А за да нямаме и занапред трябва да се развиваме в правилна посока. Един от начините е да разпространяваме истината за нашата вяра съвсем законно и свободно. Главно мюфтийство сме се ангажирали с това и ще отстояваме стоически своите позиции пред вредните течения. За целта трябва да изграждаме джамии и подобни на спорния Културно-образователен и конгресен център (КОКЦ), за да се извършват законни и контролирани обучения и дейности. Така и държавата ще има по-цялостен поглед върху дейността ни. Нищо няма да е тайно и конспиративно, а открито и координирано.
Ако обаче под обвиненията за съмнителни ислямистки дейности и ислямизация на страната се има предвид рутинната и законна дейност на Мюсюлманското изповедание това вече е обидно. Много ясно, че ще се опитваме да се развиваме, да обучаваме и въвеждаме общността си в религиозния морал и вярата в Аллах и пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Това е наше задължение, ние сме отговорни пред Създателя и всички мюсюлмани в страната. Именно хората ни провокират и молят да не стоим безучастно и да предприемаме нови стъпки към развитие и разяснение на религията ни. Та какво да им строим - казина, дискотеки или публични домове. Нима не виждаме какво става с подрастващото поколение. Децата страдащи от алкохолизъм, наркомания и други пороци вече не са по изключение, а опасна тенденция. Това заплашва и нашите младежи и ние взимаме превантивни мерки. Не можем да стоим безучастни и да злорадстваме. Не искаме деца да бият журналисти или учителите си. Още по-малко да се бият помежду си. Това не е нормално явление и не бива да го допускаме. Всички да си подадем ръка и да преодолеем заедно тази духовна празнота и безпътица.
Така че нека да дискутираме по темата. Нека се включат всички компетентни и заинтересовани по темата и най-вече духовници и религиозни дейци от другите религиозни общности и деноминации, които да изкажат мнение и становище.
Моля за повече разбиране, братска обич и доверие. Всички сме чада на тази земя. Материалните ни потребности и проблеми са едни и същи, но духовните различни. Нека се опитат да ни разберат и проявят нужното разбиране и подкрепа. Нашите хора са достатъчно патили и са огорчени, нека не им нанасяме нови рани. Политици и общество трябва да приемат факта, че ние сме хетерогенно общество и всеки опит за асимилация и превръщането ни в хомогенно и етническо унифицирано е опасно заиграване. Подозренията, недоверието, липсата на толерантност и разбиране ни отдалечават един от друг. Нека не го допускаме.
Желанието и намерението ни за построяването и пълноценното функциониране на КОКЦ е продиктувано от предизвикателствата на нашето съвремие. Това не е софийски, а национален проект и ще служи на 1.5 милиона мюсюлмани и на всички български граждани. Ще даде нови възможности на желаещите да развият своя религиозен, духовен и културен потенциал.
Предупреждаваме, че всяко негативно говорене предизвиква определени действия на част от обществото. Допускам, че именно насажданото съмнение и омраза към нас стоят в основата на палежи и осквернявания на наши храмове и обекти. Те вече надминаха 100 през последните 19 години. Вследствие на тези престъпни деяния почти не са наказани извършители и това е красноречив сигнал за посоката, в която са поели нещата. Нека се замислим дали си помагаме или вредим по този начин.
Призовавам всички български граждани към мъдри и разумни действия. Нека не уронваме престижа и не нарушаваме климата на толерантността. Призвани сме да живеем заедно и предлагам повече да обичаме, отколкото да мразим - това е в духа и стила на трите основни небесни религии - Юдейство, Християнство и Ислям!
Портал 
