2 Градители и рушители на междуетническата и религиозната толерантност

Градители и рушители на междуетническата и религиозната толерантност

Още от началото на своя живот човекът е изложен на внушения от страна на обществото. Особено днес медиите имат изключителна способност да изразяват човешките становища по отношение на определени въпроси. За да можем да започнем темата, първо трябва да разясним какво е религиозна толерантност. Религията се базира върху нравствени понятия като любов, състрадание, милосърдие, саможертвеност и мир. И човекът, който живее изцяло според тези правила, е силно пречистен душевно, дълбокомислещ, търпелив, любезен и заслужаващ доверие. Той дарява хората около себе си с любов, уважение, мир и чувство на радост от живота, предоставя красота на света и го облагородява. Религиозната толерантност е тази, която поощрява пълноправния живот, идеи и мисли. Тя забранява напрежението и конфликтите между хората, клеветите, недоверието и дори мисленето на лоши неща по адрес на другите.
Бихме искали да кажем, че градителите на религиозна толерантност са повече от рушителите, но ще излъжем. А и колко по-лесно би било, ако нямаше рушители и всичко беше идеално, ако всички хора живееха в разбирателство, независимо от религия, етнос или раса. Но уви, има пречки, които за съжаление винаги ще съществуват. Ще споменем някои от тях. Първата и може би най-важната е високомерието. То разпростира корените си и достига до присмиване, пренебрегване, а оттам преминава в гняв и недоверие към другите. Една мисъл гласи: "Не е силен този, който използва груба сила. Силен е този, който владее гнева си." Гневът е главня от загнездения в потайните кътчета на сърцето огън. Той е скрита жарава под пепелта. Излиза наяве чрез високомерието, спотаено в сърцето на всеки лицемер. Всъщност един такъв човек никога, дори и веднъж в живота си, не се е замислял сериозно за религията. Той вероятно никога не се е замислял върху въпроси като: "Каква е целта на живота? Защо съществувам? Защо съществува понятието религия?" Осведомени ли сме за факта, че невежото общество, в което живеем, ни пречи да отговорим на тези съдбоносни въпроси, като ни ангажира с други такива, като: "Какво ще ям довечера? Коя дреха ще облека утре?" или "Какво мисли тя за мен? Какво ще му кажа?". За съжаление това не показва нищо друго освен едно безкрайно невежество, макар да твърдим, че живеем във века на информацията. Но бихме искали да вярваме, че рушителите винаги ще бъдат побеждавани, както доброто побеждава злото, а любовта – омразата. Казано е: "Справедливостта е наместник на обичта. Използва се, когато обичта я няма." Дори и да не обичаме даден човек, поне от човешка гледна точка му дължим справедливо отношение. Ако застанем пред огледалото на съвестта и погледнем към себе си и народите, с учудване ще забележим, че в сравнение с Вселената сме много малки и незабележими, като точки. В сравнение с останалите хора ние нямаме никакво превъзходство. Равностойни сме с тях по сътворение, по произход сме братя. За да има свободна и толерантна обстановка, трябва хората с различни религии, език и култура да живеят под един покрив с прошката, обичта, скромността и по този начин ще бъдат облагодетелствани със знание, здраве и позиция в обществото. Прошката обаче се нуждае от добро сърце. Сърце, което да може да съчувства и да бъде великодушно, в момент когато има силата да навреди или да отвърне със зло.
Накрая ще споменем един малък, но значим градител на толерантност. Това е усмивката. Тя може да бъде кратка, но споменът за нея остава до края на живота. Не може да намерите нито един човек, който да не се нуждае от нея. Тя изпълва дома с щастие, премахва отчуждеността между хората и отваря сърцата им за ново приятелство. Дори да бъде краткотрайна, тя оставя хубава следа.
Ще завършим темата със стих:
"Да прощавам ще е дълг за мен,
дори и да е много провинен.
Хората три вида са за мен –
по-добър, по-лош и равен на мен.
По-добрия умея да ценя – щом правдата
изрича, аз я следвам неотклонно.
Ако сгреши този, който ми е равен –
аз ставам благосклонен!"
Дано той ни помогне да надживеем предразсъдъците си и да заживеем един достоен живот всичко ЗАЕДНО!

Зедиха Топуклиева