Бъдете решителни в молитвите си

Бъдете решителни в молитвите си

Арабската дума "дуа" - молба означава призоваване, искане, настояване за помощ, а кораничното й значение е "рабът да се обърне към Аллах с цялата си същност" или "да иска помощ от Аллах, като признае своето безсилие и немощ пред безпределната и безкрайна сила".
Факт е, че всеки вярващ в Аллах се моли по различен начин. Само че доста голяма част разбират молитвата като споменаване на Аллах в трудни моменти след като са опитали всички възможни средства да се избавят от бедите. След като преодолеят трудностите те отново забравят Аллах и не търсят помощ от Него. А всъщност молитвата е ибадет, който самостоятелно може да обхване цялостния ни живот.
Според Свещения Коран дуата е най-краткият и лесен път за достигане до Аллах. Нека за миг си спомним качествата на Аллах. Той е по-близък до човека от аортата му, Който знае и чува всичко. Нито една мисъл дори не може да остане скрита от Аллах. Следователно, за да изразите чистосърдечно някакво желание, е достатъчно само да си го помислите. Ето колко е лесно човек да достигне до Аллах!
Всички хора изпитват необходимост от дуа. Да се мисли, че този, който е беден и живее при трудни условия, има по-голяма нужда от молитви в сравнение с някой заможен човек, е напълно погрешно. Молбата води до покорност. Молещият се човек предоставя всякакви обстоятелства - били те леки или трудни в ръцете на Твореца и Владетеля на всичко във Вселената. Съзнанието, че всичките начини и пътища за решението или предотвратяването на даден проблем зависят от Аллах, притежателя на цялата сила и мощ във Вселената, уповаването във всичките дела на Него и молитвите само към Него, е извор на доверие и надежда за един мюсюлманин.

Молитвите се отправят самостоятелно и тайно
Спомняте ли си в каква обстановка предпочитате да бъдете, за да отправяте своите молби, когато изпаднете в безизходица и изпитвате необходимост да се молите? Навярно сте предпочитали да го правите вечер, когато си легнете или сте избрали някое тихо и усамотено място, където ще останете насаме с Аллах.
Духовната концентрация по време на ибадет се получава именно тогава, когато никой не знае за това и сте на усамотено и спокойно място. Човек, който изпитва необходимост да отправя своята молба към Аллах поради затруднение, грешка или недостатъци, предпочита да остане сам и да се моли тайно.
"Споменавай своя Аллах в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер и не бъди от нехайните! (Ангелите), които са при твоя Aллах, не се големеят да му служат; възхваляват Го и Му се покланят в суджуд". (ел-Араф, 205-206)
В Свещения Коран се обръща внимание на факта, че молбите могат да се отправят тайно, когато човек е сам и никой не го вижда. Поради това не е важно къде се отправя дуата, колко е голямо тържеството, което е организирано за целта и колко души присъстват на него.
Религията принадлежи само на Аллах. Всички ибадети се извършват само и само, за да се постигне Неговото благоволение. А единственият начин за това е те да се извършват както Той иска да Му се молим.

Не трябва да се прибързва
По своята природа човек е припрян. Това негово качество понякога може да се отрази и при молитвите му. Той очаква веднага да получи онова, за което се е молил. В случай, че това се забави или не стане може да отправи много несправедлив укор от рода на: "Моля се, но молбите ми не се приемат!" С време нетърпението може да прерасне в безнадеждност, дори в отказ от молитвите. Ала вярващият трябва да знае, че Аллах знае кое е най-доброто за него.
”Възможно е предписаната ви битка да е омразна за вас. Може да мразите нещо, а то да е добро за вас и можете да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете”. (Бакара, 216). Този айет потвърждава именно това. Ето защо когато човек пожелае нещо от Аллах, трябва да предостави Той да реши и да прецени и да чака търпеливо и в пълно съгласие с Неговото решение. Може би онова, за което се моли, няма да му донесе някаква полза, заради което Аллах не му го осигурява. Може би трябва да достигне до известна зрялост или да бъде подложен на обучение и възпитание за определено време. Всичко това показва, че молещият се трябва ла бъде търпелив и настойчив в молбата и в никакъв случай да не губи надежда от милостта на Аллах. Впрочем в Корана особено силно се подчертава необходимостта човек да бъде търпелив.
"И искайте помощта (на Аллах) с търпение и молитва! Тя наистина е трудна ала не и за смирените.” (ел-Бакара, 45)

Бъдете настойчиви и търпеливи при дуите
Свещеният Коран ни съветва, когато отправяме молби към Всевишния да бъдем настоятелни. Молитвите са вид ибадет. Затова, от гледна точка на молещия се, е важно той да бъде настоятелен и търпелив. По този начин се увеличава близостта с Аллах. Проявявайки търпение при дуите вярващият узрява и придобива силна воля и характер.
Аллах, отлагайки определено време, изпълнението на молбите на вярващите си раби, им е помогнал да узреят, извисил ги е, укрепил е тяхната вяра и почтеност и ги е насочил да постигнат висока степен в дженнета.
Поради тази причина вярващият не бива да бърза, за да получи онова, за което се е молил. Единственото задължение на вярващия е да бъде раб на своя Господар и да покаже своето съгласие с предопределеното за него.
В друг айет за Всевишния Аллах повелява: “(Той), Който откликва на бедстващия, ако Го позове и премахва злото.” (ен-Немл, 62), което също така е потвърждение на това, че искрените молби винаги ще намерят отклик от Негова страна.
Следователно дуата трябва да се отправя, без да се изпада в съмнение дали Аллах ще ви помогне и с твърдата вяра, че тя ще бъде изпълнена. А този, който проявява съмнение в отклика на Аллах, още в началото противоречи на логиката на Корана.
Затова две са основните особености, които трябва да притежават молещите се, а именно чистосърдечност по отношение на Аллах и доверие в Него. А от молещия се иска единствено вяра и търпение.
Най-голямата опасност по отношение на молитвите е човек да се откаже от тях под предлог, че може би няма да бъдат приети. Погледнато от различни страни, това е абсолютно погрешна, дори невежествена постъпка. Трябва преди всичко да се подчертае, че "откликът на молитвите" съвсем не означава, че те ще бъдат изпълнени точно, едно към едно. Защото човек може да се моли за нещо, което е абсолютно вредно за него. Човек зове злото, както зове и доброто. Айетът: "Човекът е припрян." (ел-Исра, 11) потвърждава тъкмо това.
В айетите, свързани с дуите, многократно се говори, че „те трябва да се отправят чисти към Аллах. Това значи, че ибадетът трябва да бъде единствено и само в името на Аллах и в никакъв случай не бива ла се търси помощта на някой друг освен Него.
Защото молитвата е най-чистосърдечната връзка на човека с Аллах. Много различни са проблемите, желанията, мечтите и нравът на всеки отделен човек. Не са важни словата, които се използват по време на молитвата, а духовното състояние и чистосърдечността на раба в същия момент.
Онези, които не отправят своите молитви към Аллах или изпълняват ибадетите си само, за да се показват и да се преструват на вярващи пред хората, изпадат в голяма заблуда. За такива в Корана Аллах повелява следното: "Горко на отслужващите молитвата, които своята молитва (съзнателно) пренебрегват, които лицемерят". (ел-Маун, 4-6)

Нуран Йелкенджи

Източник