Грехът е грях, но защо?
Грехът е религиозно понятие. Той може да бъде обяснен по следния начин: грях е да се върши онова, което религията не позволява и да не се върши онова, което религията изисква.
Религията е сбор от правила, които Творецът е създал за хората. И тъй като хората живеят в общества, тези правила не засягат само отделната личност, а се отнасят за цялостния обществен живот.
Отричането на Аллах, пренебрегването на някой от принципите на вярата, употребата на алкохолни напитки, хазартните игри, лъжата, лихвата, убийството на човек, потисничеството и насилието, злословието и гадаенето, клеветата и прелюбодеянието са грехове... Това са все неща, забранени от исляма и когато се извършват, се смятат за нещо греховно.
Да се изпълнява намаз, да се спазва оруч, да се дава зекят, да се ходи на хадж пък са действия, които е задължително да се извършват от мюсюлманите, а в противен случай - това е грях.
Част от наказанията за извършен грях ще се раздават в отвъдния свят, а за другите съществуват наказания в земния живот. Тези последните, естествено, са възможни, когато дадена религия, да речем ислямът е водеща в дадено общество.
Понятието „грях“ в религиозния смисъл на думата съответства на „вина“ в светския живот. Но „грехът“ е по-всеобхватно понятие от „вината“, а и начините за налагането на наказанието за тях са по-различни.
В исляма наказанието за греха не съвпада с логиката на наказанията в светските дела. Наказанията, които предвижда религията понякога могат да бъдат много по-тежки от налаганите от светските учреждения, а също може да не подлежат на промяна във времето. Освен това религията определя същата степен на наказание при нарушаване на правилата, каквато е и според светските дела и учреждения. Освен всичко това религията смята за грехота да се извадят от обсега на наказанията онези, които ще се налагат в отвъдния свят. Логиката на греха в религията произхожда от логиката на самата религиозна система.
Тези, които нямат предвид това, могат да не приемат и мерките, прилагани от религията, и да не спазват съотношението грях (гюнах) и севаб (добро). Нещо повече, те могат да си позволят дори някои изменения в религията.
Една религиозна система, която свързва сътворението на човека с волята на Аллах, по съшия начин трябва да оцени и жизнения път на човека на земята. И поставянето на някакви мерки по отношение на този жизнен път ще трябва да се приеме като допълнителна глава към това „сътворение“. Следователно, като се каже „мярка“, трябва да се разбира „Аллаховата Книга“; а като стане въпрос за това кой е предал на хората тази книга, да се разбира Пейгамберът ни. А когато се заговори за оценката на жизнения път на човека, трябва да се сещаме за съдния ден. Всичко изброено до тук съставлява „религиозният обхват“ на исляма. Както вероятно сте забелязали „религиозният обхват“, заедно с Книгата и Пейгамбера ни, целят да урегулират „живота на този свят“. И тъй като човекът не може да живее извън обществото, то всяка мярка, засягаща отделния индивид, същевременно предвижда разрешаването на проблемите на цялото общество.
Ако се тръгне по логиката: „Нека не се съобразяваме с Аллах; ние, хората, можем сами да се оправяме“, ще се наложи да се изгради една друга система, която да обхване отново целия живот, включително принципите на вярата. Става ясно, че тази логика ще се основава на разбирането преди всичко, че не съществува Творец или пък да се приеме като някаква „инертна сила“.
Ако се върнем на темата за греха, ще видим, че той, като всяка мярка, повелена на човека от Твореца, има своето място в системата, която посочихме по-горе. Дълг на човека е да проумее по най-добрия начин тази логика и да постигне най-добри резултати при приложението й. Съдружаването на Аллах е един от големите грехове според исляма. Но защо е грях? В това отношение логиката на исляма е следната:
Отричането на Аллах и съдружаването с Него предизвиква отклонение от главната мисловна система на човека.
Думата “куфр" означава “покривам" и в случая има смисъл “покриване, прикриване на истината”. А коя е истината? Истината е, че Вселената не би могла да бъде сътворена, ако нямаше някой Творец. Отричането на този факт в известен смисъл е равносилно на отричането на собственото съществуване на човека. Щом като един човек скрива истината за своето съществуване, как може да възприеме всичко останало като истина? Тогава все едно че отрича самото същество, което от своя страна ислямът не отъждествява с останалите творения. Защото, според исляма, човекът е особено същество. Същество, в което е било вдъхнато от духа на Твореца. Същество, което се различава от дърветата и птиците, земята, водата, небето... Същество, дарено със съзнание. И това същото същество сега трябва ли да тръгне да покрива /сиреч да отрича/ всичко като се почне от самия него?
В Корана, там където се разказва за убийството на Хабил от страна на Кабил, се припомня, че „убийството на един човек е равносилно на „убийството на цялото човечество“. А въпросният айет в сура „Маиде“ започва с думите: „Ето защо... Тълкувателят Елмалъль Хамди Язар в своето произведение отбелязва, че под това трябва да се разбират „въздействащи значения”, което пък пояснява по следния начин:
„Така че да се убива човек е наистина голяма несправедливост и насилие. Едно престъпление, което не поражда нищо друго, освен огорчение и разкаяние. Всеки човек би трябвало да се предпазва от подобно деяние. Ала това престъпление съществува открай време сред човечеството...“
Следователно, тежестта на наказанията, които ислямът предвижда за убийството на човек и предизвикване на смутове на земята, се обяснява с това, че „правото на живот на отделния човек е равно на правото на живот на цялото човечество“.
Тази чувствителност, която ислямът проявява при отнемането на живот, се проявява със същата сила и при забраната на лихвата, която представлява “икономически грях”. И тук ислямът отдава предпочитание на спазването на атмосферата на всеобщ мир и доверие между хората.
- Аллах позволи търговията и забрани лихварството.
- Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя на милостинята.
- О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата ако наистина вярвате.
- А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник!
- А които пак се върнат (към лихварството), тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
Всеки от тези айети разяснява по много ясен начин въпроса за лихвата в исляма, която се преценява като голям грях. Ала дори в настояще време в ислямските общества се прилага лихвата като нещо много естествено. Следователно, между чувствителността на исляма по отношение на греха и тази на ислямските общества се е получила голяма разлика.
Ахмед Ташгетирен
Портал 
