Грях
(разказ)
Сабри бе седем-осемгодишно момче. Всеки ден той и дядо му ходеха да пасат добитъка. Сабри вардеше кравите или сядаше до дядо си и жадно слушаше неговите разкази. Един ден пак така, както си седяха под сянката, телето влезе в ливада, засята с люцерна и започна да пасе. Сабри мигом скочи, но докато дотътри до него, то отхапа няколко стръка от чуждата люцерна.
Когато Сабри прогони телето при другите крави и отново седна до дядо си, той му каза:
- Да знаеш, че сторихме грях, моето момче!
- Какво е това грях, бе дядо? – попита Сабри.
- Преди малко нашето теле влезе в чуждата ливада и опаса тяхната люцерна. Това е грехота. Вярно, то е животно и не разбира що е грях. Но, затова пък ние знаем и въпреки това позволихме на нашето теле да направи беля. Сега Аллах ще ни накаже. Грехът на животното ще понесем ние. Ние сме истинските виновници и ще бъдем наказани!
- Но нали никой не видя кога нашето теле влезе в чуждата нива!?
- Как не видя? Аллах видя! Той вижда и знае всичко!
- Но дядо нали никой друг "освен нас" не видя това? Тогава кой ще каже на Аллах и на стопанина? Той също няма да узнае...
- Не е така, моето момче. Аллах Теаля вижда всичко! Нито аз, нито ти, нито пък някой друг може да скрие нещо от Него!
Сабри не можа да схване смисъла на тези негови думи, но те силно го развълнуваха. След този ден, всеки път, когато се сещаше за нещо, било на полето, било както се возеха с каруцата, той питаше: "Дядо, това грехота ли е? Дядо, онова не е ли грехота?" Тогава старецът отговаряше според случая: "Да, това е грях. Не, това не е грях!" Сабри се чудеше как дядо му отсъждаше кое е грях и кое не е, но не смееше да го пита за това.
- А, дядо, да речем, че пия вода от Сазлъ чешма и никой не ме забелязва. Само Аллах ме вижда. Това грехота ли е?
- Не е, моето момче, това не е грях. Тези чешми са направени за добро на хората. Но, да речем, че след като си пил вода от Коджа бунар и почнеш да хвърляш камъни, някоя стара скъсана обувка, пластмасова бутилка, или наръч клони в него, това вече е грехота. Или, да речем, влезеш в коритото на Сазлъ чешма и размътиш водата на добитъка... След това вземеш да замерваш с камъни чешмата и да я къртиш... Това вече се смята за грях!
- А ако не слушам баба? Това грях ли ще бъде?
- Тогава да знаеш, че вършиш още по-голям грях.
Един ден дядо му отиде в града и Сабри трябваше сам да за¬кара на паша кравата и телето. Сутринта старецът му заръча нарочно: - Внимавай да не се залисаш в игри та добитъкът да влезе в някоя нива! Хубавичко да ги напасеш, да не забравиш да ги напоиш на обяд, та кравата да пусне повечко мляко довечера на малкото си!
Този ден Сабри избираше все хубави места със сочна трева, където да пасат животните. Освен това скубеше и им даваше да ядат допълнително. Искаше хубавичко да се нахранят, за да може като ги види дядо му вечерта да го похвали. На обяд ги напои от Сазлъ чешма, напълни манерката си със студена вода, после ги закара на склона да легнат под дебелите сенки на крушите и да си отпочинат. След това извади от торбата си хляб и сирене, наряза ги, както дядо му правеше, и си похапна. После стана и отново подкара добитъка на паша. На него все му се струваше, че кравата този ден не се нахрани добре. Особено като пиха с телето вода коремът й още повече хлътна. Ала тя бе толкова лакома и ненаситна, че на Сабри му приличаше на слон. Той не забравяше заръката на дядо си и все гледаше, кравата им да се напасе хубаво. По едно време стигнаха до една хубава царевична нива. Изведнъж Сабри си помисли: "Ако взема да късам от тези кочани с млечни зрънца, вечерта кравата ни ще даде повече мляко! "Огледа се наоколо и видя, че няма никой. Протегна ръка, откъсна един кочан и го подаде на кравата. Тя спря да пасе, захапа подадения й кочан и почна лакомо да го дъвче. Като видя това, Сабри влезе малко по-навътре в нивата и откъсна още няколко кочана. Пак никой не беше го видял. Тях също ги даде на кравата. По едно време телето се шмугна до майка си и взе да протяга глава, като че ли искаше да вземе зърна от устата й. Сабри откъсна друг кочан и подаде на него.
Подир малко стигнаха до нива, засята с люцерна. Тя стигаше до коленете му и изглеждаща като зелено, примамливо море. "Животните много обичат люцерна!" си рече Сабри и взе да скубе и да им дава да ядат. От време навреме повдигаше глава и се оглеждаше да не би да идва пъдарят, но като видеше, че няма никой наоколо, той продължаваше все по-усърдно да скубе от люцерната и да трупа пред животните.
Той така се увлече, че не разбра кога изминаха следобедните часове. Когато слънцето склони на залез, Сабри погледна животните и доволно си рече: "Ех, днес май хубавичко ги нахраних!"
Малко преди залез слънце реши да ги подкара към село. "Дядо навярно си е дошъл. Сега като види как съм ги нахранил, ще се зарадва много. А може и да ми е купил нещичко от града!" Скоро те стигнаха до Сазлъ чешма. Животните още отдалеч се втурнаха към пълното корито и почнаха жадно да пият. Пиха, пиха, та се забравиха. Ако Сабри не беше ги подплашил с тоягата си, още щяха да пият. После тръгна-ха към село. По едно време, обаче, кравата взе да залита, спря се насред пътя, разкрачи си и повече не мръдна. Изведнъж Сабри забеляза, че гръбнакът й щръкна нагоре, а двете страни на корема й се издуха като тъпан. Сабри тутакси разбра, че бяха преяли с люцерна. Той много пъти беше чувал, че не е хубаво кравите да пасат зелена люцерна, но такова нещо не беше му се случвало. Едва сега си спомни как дядо му всеки път го предупреждаваше да не им дава зелена люцерна, независимо че много я обичат.
Ами сега? Какво трябваше да направи? Огледа се наоколо, ала наблизо нямаше никой. Тогава той се сети за един друг съвет на дядо си. Веднага застана пред кравата, мушна ръката си отстрани в устата й, хвана грапавия й език и го издърпа навън. Животното пое дълбок дъх, успокои се малко и направи няколко крачки. Но след това отново се изду и пак спря. Вече не можеше да върви. Докато Сабри се суетеше около кравата, телето пък бе влязло в царевичната нива край пътя. Ами ако сега се зададеше полският?
По едно време нейде в далечината се зададе конска каруца. Тя също отиваше към селото. Като ги видя, на Сабри му олекна. Но каруцата беше още много далече, а кравата ставаше все по-зле. По едно време тя тръгна някак настрани, ала след няколко крачки се строполи на земята. Сега коремът й се изду още повече. Животното протегна четирите си крака напред, а главата си метна назад. Още малко и щеше да издъхне. Тогава Сабри се сети за заръката на дядо си да не пуска животните в чужди ниви. "Значи това е било грях!" си каза той, "Но, дядо, аз не знаех, че толкова скоро ще последва наказание за греха. Вината е моя, а не на Сивушка. Защо Аллах наказва нея?"
По това време каруцата бе стигнала до тях и бате Салим бе скочил от нея.
- Какво става? Люцерна ли ядоха? – попита той.
И без да разпитва повече, той извади ножа от кобура на кръста си и прободе корема на животното. От отворената рана започнаха да хвърчат парчета люцерна и листа като вулкан. Но като видя, че няма да може да спаси животното, той й обърна главата и с думите: "Бисмиллях! Поне да не загине залудо!" й тегли ножа. След това се обърна към Сабри и му рече:
- Иди кажи на дядо си, та да я закара на село! Аз ще ви чакам тук.
Сабри тичаше, без да се спира и се чудеше как и какво ще каже на дядо си. "Голям грях! Голям грях извърших аз!" - си повтаряше той като се задъхваше.
Още същата вечер те смляха и разпродадоха месото на съседите.
На следващата сутрин като минаваше покрай малката кошара, Сабри видя осиротялото теленце. И снощи, и тази сутрин то не беше сукало от майка си. Сабри отиде при него, погали го по ушите, целуна го по очите и каза:
- Прости ми! Аз сбърках! Аз извърших грях, а ти осиротя! Но аз ще се опитам да си откупя греха. Всеки ден ще събирам трева халал и ще ти я нося да се нахраниш. Ще те поя, ще те отгледам голямо да пораснеш.
Тогава малкото шарено теленце махна с опашка, мръдна с ушите си, като да бе го разбрало и да му бе рекло:
- Но гледай да не забравиш обещанието си! Защото грехота е също така да обещаваш нещо и да не го изпълниш!
Исмаил А. Чаушев
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (125), Декември, 2004 година
Портал 
