Щафетата поемат младите имами
Ако не вярват в каузата, хората няма да помагат. Но те ни имат доверие. Виждат какви усилия полагаме за делото на исляма. Това са думи на имама на с. Сатовча - Гюрсел Исмаилов. Така започва посещението ми на гоцеделчевското мюфтийство, с цел да посетя селата, в които миналата година хората разтвориха най-широко кесиите си, за да подпомогнат ислямското образование.
Но от разговора, който подемаме по-нататък, разбирам, че успехът на делото зависи до голяма степен и от авторитета на селския имам. Нешо, което ще установя многократно през следващите дни и в Долно Дряново, Абланица, Буково, Дебрен и Краище...
Макар че съм тук, за да разуча защо точно в тези селища хората толкова държат депата им да получат добро религиозно образование, няма да отмина и темата за ролята на Висшия ислямски институт, който е много популярен по тези места.
Гюрсел Исмаилов споделя с готовност:
- По време на петъчния намаз обявихме тази инициатива на Главно мюфтийство и хората щедро се отзоваха. А джемаатът ни, слава на Аллах, наброява около 100-120 души, все хора, които Аллах е напътил.
В разговора се включва и районният мюфтия Айдън Мухаммед:
- Трябва обаче да отбележим и активността на имама. От осем години Гюрсел Исмаилов е имам в селото. На два пъти е напускал и се е връщал. Малцина са тези, които повторно са заемали предишния си пост. Хората разбраха, че той е познавач на религията ни.
След едногодишния курс в с. Сърница Гюрсел учи шест месеца в Турция и една година в Египет. На погребения, на мевлиди, навсякъде извън джамията винаги той е сред хората.
- Курсовете, които изкарах, бяха изключително полезни за мен - продължава разказа си Гюрсел. - В тези страни просто поемаш атмосферата на вярата ни, зареждаш се с положителна енергия. Естествено Аллах знае кое е най-доброто за нас. За мен и за обща наша радост ние живеем в Ахридос, т.е. сред ахряни, събратя от ахирета.
Може да се разговаря с часове с Гюрсел на религиозни и житейски теми, но дългът ме зове. Трябва да посетя повече места; да се срещна и разговарям и с други имами от района.
И без да губим време, потегляме към с. Буково. На волана е Осман Кутрев. Той е завършил богословския факултет в Университета в Бурса. Преди това е получил средно духовно образование в Турция. По-късно ще срещна и други като него. Изучавали са философията на религията и семантиката на Корана.
- Думите и понятията, които навремето Хз. Мухаммед е използвал в речта си, с времето са претърпели промени. И за да разберем правилно кораническия текст, трябва да знаем какво значение се е влагало в дадено понятие по онова време – обяснява Осман.
Когато слънцето се издига високо и сипе огън и жупел, ние чукаме на вратата на имама Мустафа Мустафа в с. Буково. Намираме го сред децата, надвесили се над мусхафите и сричащи словата на Аллах. Самият Мустафа ходжа е випускник на Русенското средно духовно училище. Тукашният джемаат бе събрал 400 лв. за подпомагане на ислямското образование, значи пред тях е реалният пример - следствие от това образование. Мустафа ходжа сам се е убедил в ползата от материалната помощ, като ученик в русенското училище.
- Прочитайки за същността на инициативата, решихме да я подкрепим, разказва той. - Аз изнесох хутбе в един петъчен ден, когато бяха дошли стотина човека. А настане ли байрам, джамията ни едва побира всички мъже от селото.. Доволен съм, че след промените се поднови изучаването на Свещения Коран. Скоро, иншааллах, на вратите ни ще почука отново рамазанът. Тогава хората ни са по-склонни да разтворят кесиите си било за зекят, било за фитре.
Крачим по сенчестата пътека под асмалъка и ненадейно пред нас изскачат три девойки, грабнали мусхафите си - отиват на курс.
- Като изслушам по-добрите, пускам ги, за да не пречат на другите да се упражняват по четене - казва той.
Амбицията му е и негови възпитаници да участват и се изявяват в състезанието по мелодично четене на Корана.
Имам Мустафа Мустафа не се задоволява със средното си духовно образование и възнамерява тази година да кандидатства във Висшия ислямски институт в София.
След обичайните кафета, отново сме на път. Под жаркото августовско слънце асфалтът пред нас трепти. Колата лети покрай гористите хълмове на Западните Родопи под умелите ръце на Шермин, също възпитаничка на Висшия ислямски институт. Край пътя все по-често се виждат купчини с тикли, прецизно изсечени и готови да се превърнат в красива облицовка. Това е един Аллахов дар, дал поминък за хората от този край. След поредния завой пред нас с цялата си красота се открива село Долно Дряново. Кратка спирка за панорамна снимка на селото, сред което се извисяват белите снага на две джамии една до друга.
Когато спираме в центъра на селото, вече е настанала икиндия. Първо влизаме в джамията да изпълним намаз. И тук не липсва джемаат. За мое голямо удивление тук е и кметът на селото Неджиб ходжа. Не, не си представяйте някой брадясал, немощен старец. До скоро Неджиб Близнак, завършил Висшия ислямски институт е бил имам на селото.
- Изгониха ме и ме избраха за кмет -се шегува той. - Никога не съм прекъсвал връзките си с джемаата и джамията. По мое време положихме основите на новата джамия. После отремонтирахме и старата. Така сега имаме две джамии" - разказва кметът Неджиб Близнак. Той се е абонирал за шест броя на сп. МЮСЮЛМАНИ и ги дава на хората да го четат. Не че няма претенции към списанието, но все пак признава, че има много хубави неща в него. Появи ли се нова книга като "Риязус-салихин" например или ново издание на Коран-и Керим, той купувал поне десет броя. И ги раздава. "Какъв по-хубав подарък от тях!" - възкликва той.
После заставаме зад имама Дауд Маджир, за да изпълним следобедния намаз. Цяло удоволствие е да се изпълнява намаз в родопските джамии: чисти, подредени, красиви. Във всяка от тях са създадени условия за пълноценна молитва.
Тук няма търкане между кмета, имама и учителя по религия ислям. Властта парира всякакви слухове за ислямски фундаментализъм или нещо друго.
- Ние сме синове на тази земя и държим да си живеем по правилата на исляма и по законите на тази страна - казва кметът.
Времето ни притиска. Следващата ни цел е Дебрен, където също намираме възпитаник на Ислямския институт - Сабри Узун. Настанало е време за ятсъ намаз. След назначаването на Сабри Узун за имам в Дебрен, настъпва коренен обрат. Забележимо нараснал броят на джемаата. Със своето поведение и с познанията си той си спечелил неоспорим авторитет. Затова думата му тук на две не става. Още след като разяснил за какво става дума, джемаатът го подкрепил.
На следващия ден ми предстоят нови срещи. Първо отскачаме до с. Плетена. Пазарен ден е. Хората са наизлезли да пазаруват. Селото ври и кипи. Срещаме се с председателя на джамийското настоятелство Реджеб Абдуррахим. Той открито споделя, че им било трудно да съберат по-голяма сума. Те знаели на какво се дължи. Но и Коран курс също не са организирали.
Съвсем друго е обаче положението в с. Абланица, където отново ставаме свидетели на синхрон между кмета, имама и учителя по религия-ислям.
Нашето село е най-развито в района. При нас миграция няма. В предприятията ни работят хора и от съседните села. Джемаатът ни е стабилен - разказва с гордост Шюкрю Хане, възпитаник на Ислямския институт в София. - Мога да кажа, че 30-40 на сто от 50-членния учителски колектив живеят по правилата на исляма. Затова за нас не беше проблем да съберем сумата от 510 лева, макар да се включихме в акцията със закъснение. Дори ние бяхме закъснели. В нашето училище от доста време се преподава религия-ислям и резултатите вече са налице. Хората ни са наясно със значението на ислямското образование. Затова, иншааллах, и през този рамазан ще подкрепим инициативата.
След обедния намаз няколко души от джемаата ме заговарят. Скоро разбирам, че следят развитието на международните събития. С огорчение обаче си спомнят за опитите на предишните управници да забранят ислямските обреди и обичаи. С нищо не оправдават несправедливото им отношение спрямо мирното и трудолюбиво население в този регион.
Поглеждам програмата си. Остава ми да посетя с. Краище. За там пътуваме с Реджеб Хюсеин, имам в Благоевград. Води ме при своя учител - Сабит Реджеб Гуджов, също възпитаник на Ислямския институт. Един сериозен, интелигентен, млад имам, който също работи с жар и ентусиазъм. "За нас не беше проблем да съберем дарението за ислямското образование“ - споделя имам Сабит. Когато ми казва, че сто деца са изкарали хатим в селото, направо се учудвам. От 1990 започнал да води Коран курсовете. Разказва ми подробно за тържествата при хатим, които са запечатали на диск.
За трите дена, за които съм мечтал половин век, събрах толкова силни впечатления, че трудно ще ги забравя. Белокаменните джамии и високите минарета, които се извисяват към небесата, са свидетелство за вековния мирен живот на населението на Чеча. Така, както учи вярата ни. Тук не видях да шарят чужди емисари и ислямски фундаменталисти, които да разбунват народа. Затова спокойно си тръгвам от този прекрасен край на Родината, който опознах с такова закъснение, но с убеждението, че щафетата е в сигурни ръце.
Исмаил А. Чаушев,
наш спец. пратеник
Портал 
