Господа имами, хора сърцати!
ГОСПОДА ИМАМИ! Този път се обръщам пряко към вас. Още в „застойните години на социализма“ бяхме наясно, че в селата няма с кого да обмениш две приказки като хора, освен с имамите. Днес положението не е по-различно. Някогашните мъдри селски учители и ходжи, тези, които човек можеше да ги разлисти и да ги „чете“, вече ги няма. Няма да забравя как веднъж, когато се отбих в селото си, един от младите мъже, които бяха насядали около ресторантската маса, изнесена на тротоара, като ме видя започна да заеква: „Оо, чичо, тъкмо исках да те видя. Ела на нашата маса, кажи няколко приказки!.. “ А той самият не можеше две свързани думи да каже, че езикът му беше вързан на фльонга. Та какво можеше да има в главата си?..
Човек се изправя и тръгва оттам, откъдето е паднал! Ние също трябва да тръгнем оттам, където паднахме. Както виждате, отново вие трябва да подемете нещата. След като иззеха училищата от ръцете ни, оттам не можем да очакваме нищо. Единствено вие сте тези, които ще учите сегашното и бъдещото поколение какво значи да се вярва и да се живее с вяра!
За целта разполагате с прекрасните средства като летните курсове за изучаване на Корана. Нека привлечем в тях възможно повече деца! Повярвайте, дори най-безуспешният, най-непослушният сред тях ще ви бъде благодарен цял живот и ще се моли за вас. Ние, естествено, не можем да познаем кое от тези деца утре в живота ще успее най-добре. Може би най-немирният ще бъде най-отпред. И той ще знае онова, което ще е научил от вас!
УВАЖАЕМИ ИМАМИ! Днес, слава на Аллах, имаме възможност да ви предложим едно списание. Ние трябва цялостно да се възползваме от това благо. Ние не го издаваме, за да се мята из джамийските одаи. Дайте да го направим списание на целия ни джемаат! Защото ние не можем да знаем от кое семейство, от кое село ще израсне утрешния ходжа, имамин или мюфтия. Как да го направим? Преди всичко като се зачетем в материалите, които се поместват в него. Навярно ще има статии, които ще ви допаднат. Нека споделим това с хората, които посещават джамията, да ги препоръчаме на будни младежи, които срещаме на улицата. Да им кажем: „Прочетох една хубава статия в списанието, препоръчвам ти да го прочетеш!“ И да не забравяме на края на годината да съберем всичките броеве, да ги дадем да ги подвържат, за да останат за бъдещите поколения!
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ИМАМИ! Нека не се плашим, че като излязат много учени младежи от вашето село, няма да остане хляб за вас. Аллах се е погрижил за прехраната на всички живи същества, в това число и на вас. Нека не забравяме, че всеки младеж и девойка, които ще насочите в живота, ще ви бъдат вечно признателни!
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ИМАМИ! Пред нас стоят и неотложни задачи. Нека не се задоволяваме само с изпълнението на петъчните и дневните намази. Вие сте духовните лидери на селата ни. Кой партиен секретар може да се премери с вас? Вие сте далеч от всякакви партии, но сте най-близки до всички хора. Затова обяснете им самата истина. Днес ние разполагаме с едно мощно средство каквото е списание МЮСЮЛМАНИ! Дайте да направим така, че то да не се възприеме само като списание за ходжи и имами. Да направим то да влезе във всеки дом, да се чете от възможно повече хора! Зная, че това не е лесна задача, но в това отношение има много наши събратя, които работят всеотдайно и много успешно! Тук поместваме техния непълен списък.
Не е речено всеки да изчете от корица до корица всеки брой на списанието. Всеки чете това, което му харесва и се прави изводи. Но трябва да знаем, че списанието не е учебник по вероучение или някоя брошура. Ние не казваме: „Идете и си купете еди кои си брошури!“ Ние в никакъв случай не подценяваме нашето списание. Погледнете само имената на авторите на нашите статии! Ще видите, че не са случайни имена!
ПОЧИТАЕМИ ГОСПОДА ИМАМИ! Направете малките ни читатели да обикнат детската притурка ХИЛЯЛ – Месечина. На неговите страници те ще намерят интересни четива, чрез които ще се запознаят както с религията ни, така и с живота на нашия Пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), ще намерят възпитателни и поучителни приказки и разкази. При това много пъти сме слушали възрастните да казват, че започват да четат списанието ни от малката притурка.
По-горе ви казахме, че не възприемайте нашето списание като обикновен учебник по вероучение. То ще ви запознае с по-широк кръг теми, с живота на мюсюлманите както у нас, така и по света. Нерядко ще се връщаме и към близкото ни минало и ще отразяваме живота на мюсюлманите в миналото.
Знаем и осъзнаваме, че всичко това изисква самоотдайност и себеотрицание от сърцати хора. Ние не можем да ви насилваме. Но ако искате един ден в бъдещето да си спомнят за вас с думите: „Някога в нашето село и в нашия град имаше образован имам, който четеше много, искаше и ние да знаем много, гореше от желание всички да са като него“ мисля, че си струва да се работи за това. Само по този начин ще оставим след нас хора, които ще ни споменават с благодарност и с добро и ще се молят за вас. И от устата им ще се излеят словата: „Той беше истински имам!“
Ние не ви обещаваме хиляди, десетки хиляди. Само казваме, че ще получите възнаграждението си от Аллах Теаля, в съществуването на Който несъмнено вярвате.