Дворецът на османските султани
Дворцовите робини
Робините, които пребивавали в двореца Долмабахче, били или военни пленнички, или закупени. Когато за пръв път попадали в двореца, ги наричали "аджемийки". На първо време наред с езика и основите на религията трябвало да усвоят и дворцовия етикет. Робините, които попадали в двореца, за да бъдат използвани на различни служби, след като преминели през школовката за калфи и майстори, започвали истинския си живот в двореца. Затова би било по-правилно да им дадем друго название, да речем "служителки в държавно учреждение". Впрочем, противно на онова, което съчиняват западните автори, отношението между дворцовите робини и падишаха са били като отношението между работничките и работодателя в съвременния свят. Освен това, ако разгледаме интериора на сарая, съобразен със строгите ислямски нрави, не само, че не било възможно султанът да остане насаме с тях и да се развлича, но било изключително трудно дори да се среща с тях.
В тази връзка би било уместно да предадем тук разговора на автора на книгата "Харемът при османците" Ахмед Акгюндюз преди да бъде издадена, с осмия президент на страната Тургут Йозал:
"Когато го посетих няколко месеца преди смъртта му, един от въпросите, които той ми зададе, се отнасяше до харема. Самият той заяви, че не вярва в харема на османските султани да е имало по 200-300 жени, тъй като ислямското семейно право не би позволило подобно нещо. Но някои историци твърдят, че разполагат с документация, потвърждаваща тази бройка. След това аз му зададох няколко въпроса:
- Уважаеми господин президент, колко служители и служителки работят в резиденцията Чанкая?
- Доста - беше отговорът.
- Ястията и сладкишите, които поднасяте на гостите, съпругата ви ли ги приготви?
- Не, това не е възможно. Приготвят ги служителките.
- Добре. А за чистотата съпругата ви ли се грижи?
- Не, разбира се!
Последният ми въпрос го шокира силно:
- Уважаеми господин президент, вие на съпружески начала ли живеете с жените, които чистят, готвят и вършат другите дейности в резиденцията?
В този момент той се стресна, след което заяви: "Сега разбирам тайната на робините в османския двор, чийто брой надхвърлял сто!"
При което аз добавих:
- В османските дворци е било забранено да се използват мъже като слуги. Всички слугини се подбирали из средите на жените. Така че те да заживеят на съпружески начала със султана е толкова нелогично, колкото и вие да постъпвате така със служителките в резиденцията си. Независимо от това обаче, е известно, че за разлика от нашето време, султанът имал право да бъде интимен с някои робини, наричани "хас одалък" (специално за одаята). (Ахмед Акгюндюз, Харемът при османците", тур. Ист. 2000. стр. 263- 264).
Както става ясно и от този пример, трябва точно да се посочи положението на робините в харема. След като една робиня бивала приета в двореца, трябвало тя бъде именувана според физическите и нравствените й качества, и носела постоянно това име: хюсн-и шах, хош-нева, чешм-и ферах, ханд-ру и т.н. На тях им са плащали надници според работата, която извършвали и степента на повишението. Освен надницата прехраната и издръжката им също се осигурявали от двореца.
Получилите повишение робини, доказали своите способности и възможности, били обявявани за калфи в харема и изпращани на служба при падишаха, майката султанша (валиде султан), кадън ефенди (управителката на жените) или при някоя от фаворитките на султана, където служели в подчинение на майсторките. Калфите извършвали всичките дейности в дадено отделение и преди всичко едноседмичните дежурства по чистотата на стаите и приготвянето на храната. Дежурството пред отделението означавало да стоят и да чакат, готови за изпълнение на всякакви заповеди като един ден преди да сдадат смяната те трябвало да извършват цялостно почистване на отделението. По време на дежурство те поемали таблите с ястия от носачите и ги сервирали на трапезата. Освен това нощем калфите давали дежурство в харема група от 10-15 души. То продължавало от вечерния до сутрешния намаз и те будували в преддверието на помещенията на султана като обикаляли и оглеждали всички отделения и фадини, следели да не би някъде да има болни или неразположени хора, или някакви произшествия и при възникването им веднага съобщавали на главната писарка.
При смяна на владетеля всички жени на предишния султан, в това число неговите фаворитки, напускали сарая и се настанявали в стария дворец. По желание част от тях можели да се пенсионират и да се омъжат.
Най-високата степен, до която можели да се издигнат робините била майстор. Умните, красивите, талантливите робини достигали до това звание и служели пряко при падишаха. Те имали право да влизат безпрепятствено при него и били най-компетентните дами в двореца след майката султанша и хасекиите. По избор 15-20 измежду майсторките ставали кофчежнички, като с най-висок ранг сред тях била майстор кофчежничката. Тя се избирала обикновено измежду най-възрастните и заслужили дами в сарая. Всички други робини и калфи били на пряко подчинение при нея. Кофчежничките носели ключовете от всички хазни в харема. В определен смисъл те споделяли най-съкровените тайни на падишаха. Затова при смяната на владетелите те отстъпвали местата си на доверените дами на новия падишах.
Освен кофчежничките, в двореца имало майстори по прането, по доставянето на вода, бръснаро-фризьорки, кафеджийки, отговарящи за избата, за банята, писарки, болногледачки и др. Имали и акушерки, които оказвали помощ при бременност и раждания, както и дойки на дъщерите и синовете на султаните, детегледачки.
Случвало се султаните да си избират съпруги и измежду робините. Онези от тях, които изпъквали със своя ум, красота и талант, били отглеждани и възпитани при много по-специален режим, след което някои от тях впоследствие ставали съпруги на падишаха или на някой от принцовете, а други се омъжвали за високопоставени държавни мъже.
Голяма част от робините обаче продължавали да живеят в двореца, без да се омъжват. Ако някоя от тях пожелаела да се омъжи, молбата й се съобщавала на падишаха, който издавал височайша заповед да й бъде приготвен чеиз. Онези от робините, които срещали мъжете на своите сърца, били освобождавани от задълженията си от двореца. Освен това робините, изкарали 9-те години от своето "пленничество" в двореца, ако в това време не се омъжвали за султана или за някой от принцовете, имали право да бъдат освобождавани от робство. Не се знае се обаче, че повечето от тях не са възползвали от това си право и са предпочитали да останат да живеят в двореца.
Жените на султаните
Има разлика между женитбите на османските султани преди Мехмед Завоевателя и след него. Тази разлика е свързана с промените в политическото положение на страната. Тъй като по време на създаването и укрепването на държавата първостепенно имали отношенията й с султаните се женели предимно с дъщерите на другите турски първенци, на турските бейове и византийските владетели в Анадола. Но след Фатих Мехмед султаните започнали да се женят само за робините, защото те били самотни девойки без роднини, които биха могли да се намесват в държавните дела и не са имали претенции към политическата власт. Този факт показва мястото и значението на робовладетелския строй в османското общество. В онази епоха, когато в редица страни на Европа робите не били смятани за хора, то мъжете роби в османския дворец били обучавани, възпитавани и издигани до такава високи постове в държавната йерархия като министър-председател (садразами), а девойките в резултат на полученото образование и възпитание имали възможност да станат "съпруги или майки на султани", нещо, което не е било възможно да постигне нито една свободна жена.
Друг опит за очерняне на османския харем е твърдението, че падишахът се забавляват, както намери за добре, със стотиците робини в двореца. Истината обаче е коренно различна. В османския дворец, в който властвали строга дисциплина и правила, организирането на такива пиршества и гуляи не било възможно в никакъв случай дори заради самия султан. При това самото разположение и обстановката в двореца не позволявали това. Частта на двореца, отредени за мъжете, била изписана с айети и свещени хадиси, разкриващи достойнствата на справедливото управление на страната, а мястото, определено за харем, т.е. женската половина, била украсена с айети и хадиси, отнасящи се до святостта на семейния живот, нравствеността и свенливостта.
Семейният живот на османските султани се организирал на базата на ислямските повели. Сред 36-те османски султани има само 6, които са имали по 10 жени заедно с робините си (Ахмед III, Абдулхамид I, Селим III, Махмуд II, Абдулмеджид I, Абдулхамид II). Същевременно известно е, че според ислямското право броят на робините не можел да се ограничи. Повечето от султаните имали най-много по 2 или 3 жени. Но като се има предвид, че някои от тях се женели повторно след смъртта на първата си жена, то те са изживявали живота си с една жена. Има и султани като Селим II, Мурад IV, Ахмед II, които през целия си живот са живели с една жена. В османския дворец винаги и във всичко се съблюдавала строга йерархия. Така че и между съпрузите на султаните също така съществувала йерархия в зависимост от това дали имат сключен брак със султана, дали са раждали от него деца. По тези признаци султаншите се делели на 3 групи:
В първата група влизали онези жени, с които падишахът имал брак, независимо дали са му родили деца или не. Дамите от тази група, след смъртта на падишаха или детронирането му, напускали двореца Топкапъ и се настанявали в стария сарай, намиращ се в квартал Баязид.
Във втората група били тези жени, които макар и да нямали сключен брак с падишаха, но имали деца от него. Поради уважението към майчинството те били наричани "кадън ефенди". Повечето от тях впоследствие сключвали брак с падишаха.
Към третата група спадали дами, които не са раждали деца, но са живели на семейни начала със султана. Те били наричани "икбал" (одалъ). Но за тях трудно може да се говори преди управлението на Мустафа II, а и след него броят им е бил ограничен. Ако някоя робиня, одобрена като "икбал", раждала деца, тя преминавала в категорията на "кадън ефенди" и в повечето случаи сключвала брак.
Освен тези групи имало и робини, наречени "гьозде" - фаворитки, които били кандидатки за съпруги на султана, но които не са живели на семейни начала с него.
Извън тези робини и съпруги било невъзможно султаните да имат връзки с други жени, т.е. да прелюбодействат в условията на тогавашната религиозна, социална и културна среда.
Исмет Гюлдерен
Портал 
