Дворецът на османските султани
Макар че много неща са говорени за Османската държава обаче сред най-малко познатите теми стоят без съмнение семейният живот на падишаха и неговият харем.
В западния свят, където сексуалната извратеност през цялата история е била на преден план, не се свеняха да припишат множество описания и разкази, плод на тяхната болна и развинтена фантазия на целомъдрените и непорочни стопанки на османския дворец. Тази истина всъщност е призната и от самите западни автори. Американският изследовател Леели Пиерси, който се постара да направи най-добрите документирани, съдържателни и всеобхватни проучвания в своята книга за харема пише следното:
"Ние, жителите на Запада сме наследници на една много стара но силна традиция, която иска да превърне сексуалността в ислямското общество във фикс идея. Харемът, без съмнение е най-разпространеният символ на западните легенди, изградени върху сексуалната чувствителност на мюсюлманите".
Наистина като се има предвид, че пред нас стои едно разбиране, което е изгубило своето равновесие до степен, че може да припише дори на Всевишния Аллах - нека да бъдем простени! - съпруг и дете, става ясно, че подобни клевети, въпреки огромната си тежест, по отношение на османската династия не представляват нищо. Ето защо всеки опит да бъде потърсена отговорност от чуждестранните автори поради отправените подобни клевети към османската династия на пръв поглед би било да дадем например под съд виновниците за Втората световна война, довела до гибелта на милиони хора с обвинението, че са откраднали ябълка от градината на съседа си. Но не трябва да се забравя, че всяко наказание съответства на своето провинение и по-голямото провинение не оправдава обвиненията за малките провинения. Наш дълг е, без съмнение, да защитаваме религиозната и националната си самоличност дотолкова доколкото се включва в границите на хуманизма и да отговаряме по най-достойния начин на клеветите. А иначе "Стопанинът на Кябето - Аллах" и "Той по най-достойния начин ще защити своите права".
Най-страшната и отвратителна страна на клеветите, отправени към османската династия е факта, че подобни клевети намират отзвук и на наша почва. Не малко години сред най-много продаваните книги са били посветените на реални исторически личности каквито са били валиде султаните /султаншите/ романи, продукт на различни развинтени фантазии, които със своите описания на интригите, измамите и безнравствеността биха засенчили сценариите на розовите сериали.
Мнозина читатели възприемат всяка случка като документирана истина и според това възприятие оформя в себе си една историческа представа, по-скоро липса на истинска такава. Ето това именно налага истината за харема да се опише многократно в различните издания. Защото повторени многократно лъжите придобиха по-солиден вид.
Въпреки всички тези отрицателни писания не трябва да затваряме очи пред вярно написаните неща. Особено през последните години било от чужди, било пък от местни изследователи са написани и поместени редица статии и книги, които излагат научните и историческите истини по отношение на харема. Независимо от това обаче по отношение религиозността и добротворството на ханъмите в сарая можете да придобиете представа без да отнесете до някое написано произведение, стига да бъдете безпристрастни и да се придържате към истината. Впрочем разнообразните и многобройни архитектурни паметници, дарени от майката султанша, госпожите султанши, хасекиите и другите дами в двореца по пътя на вакъфите показват доволно тяхната нравствена и религиозна чувствителност. В една статия, например, която ми попадна в архива на едно списание се разказва за вакфиетата на дворцовите дами в Истанбул. Тук помествам онази част от статията, която показва основната мисъл в нея: "Може би много пъти сме чули имената им. Може стотици пъти да сме минавали покрай тях. Архитектурните паметници, които са изградени по нареждане на османските дами показват, че те са живели напълно с проблемите на социалния живот, това са паметници, които показват какво са могли те да направят когато пожелаели и мястото, което жената заемала в разбирането за държавност на османците. Ако авторите на тези романи, когато пишеха, тези си книги, бяха направили труда си да повдигнат глави и да погледнат улиците на Истанбул, щяха да видят в какво противоречие изпадат писанията им с реалността. Защото османските жени, които те обрисуват в безнравствен вид, са накарали да се учредят най-големите добродетелни сдружения и джамии и противно на техните твърдения, че са правили заради пари и постове, те са влели живот в живота на обществото, а на клеветите са отговаряли като изграждали най-големите училища.
Османските дами, които се чувствали не само майки в домовете си, но и на своя народ, се чувствали задължени да сътворят онова, от което се нуждае обществото, и никога не са се колебаели да похарчат онова, което притежавали. Най-прекрасните образци на тези паметници виждаме в Истанбул.
След този пасаж във вид на пътепис се разказва последователно за вакфиетата и добротворството на дворцовите дами в различните квартали на Истанбул. Но нека тази тема да оставим накрая, а в началото да дадем малко информация за харема.
Организацията на височайшия харем
Изразът "харем-и хюмаюн" в османската държавна организация изразява както харема, така и ендеруна. Ендерунът е мястото, където се намират и възпитават мъжете, които ще бъдат в услуга на падишаха, сарая и в държавните дела. А харемът е мястото, където живее семейството на падишаха. Тук се помещават и се обучават девойките, приети в двореца с оглед обслужването му. Леели Пиерс в това отношение пише следното: мъжката част на двореца общо взето се женеха за дамите, израснали в харема.
Харемът като учебен център
Най-важната особеност на харема е, че преди всичко той се явява учебен център, всички от най-обикновената робиня (джарие) до най-уважавания шепзаде и султана преминават през школовката на това учреждение.
Обучението и възпитанието на "робините" се различава според техните наклонности и дарования. Първият етап от тяхното пребиваване тук се именува "аджемилик". През този именно период те получават начални познания по езика и исляма. Освен това непременно ги обучават на дворцови обноски. След като завършат обучението си ги разпределят да отговарят за различните дейности в двореца - за прането, за кухнята и сервирането и т.н. По време на тези си дейности те се издигат в звания от ученичество до майсторство и старши майстори.
Онези девойки, които се отличавали с умствените си способности продължават обучението си. Жени - калии ги обучават на шев, на четмо и писмо, на религия, музика и т.н. всяка според своите наклонности. Из средите на онези от тях, които получавали специална подготовка си подбирал съпруги падишахът. Онези от тях, които са били по-близки с падишаха получавали званията "хас одалък", "гьозде" или "икбал" и след като раждали деца от падишаха ги повишавали в звания "хасеки султан" и "кадън ефенди".
Синовете на падишаха получавали образованието си пак в харема в т.н. "шехзадегян мектеби" - училище за принцовете.
"Според дворцовия обичай синовете и дъщерите на падишаха след като навършат четиригодишна възраст започват обучението си. Дори в наше време да се изчака детето да стане на седем години, особено с оглед изучаване на чужди езици е много късно. Пето начална стъпка те изучавали четене, писане, Свещения Коран и вероучение.
Ахмед Шимширгил в своята книга за Топкапъ сарайъ отбелязва, че освен Корана се изучавали турски, математика, история, география, арабски и персийски език.
(Продължава в следващия брой)
Портал 
